Руският петролен гигант „Лукойл“ се съгласи да продаде рафинерията си в Италия на подкрепяния от Израел фонд за частни капиталови инвестиции GOI Energy, който си партнира с търговеца на суровини Trafigura в оферта в последната минута, която надцака оферта от американската частна инвестиционна компания Crossbridge Energy Partners и търговеца на петрол Vitol. Бягство от санкциите: „Лукойл“ продава една от най-големите рафинерии в Европа
Сделката, която се очаква да приключи до края на март, ще позволи на рафинерията ISAB на остров Сицилия да избегне национализация или закриване, след като санкциите на ЕС я отрязаха от доставките на руски петрол през декември. Според запознати GOI Energy ще плати на „Лукойл“ – най-голямата частна руска петролна компания – около 1,5 милиарда евро, за да придобие завода, който може да преработва приблизително 355 000 барела петрол на ден, пише Financial Times.
Trafigura, един от най-големите търговци на суровини, няма да вземе директен дял в завода, но ще му осигури оборотен капитал и суров петрол, като същевременно продава рафинираните горива, които произвежда, съгласно ексклузивно споразумение за доставка и изтегляне.
Сделката е важна за италианското правителство, което се страхуваше от затварянето на един от най-големите индустриални обекти в Западна Европа, след като банките се отдръпнаха от „Лукойл“ след нахлуването на Русия в Украйна. Хора, близки до италианския министър на икономическото развитие Адолфо Урсо, казаха, че сделката ще подлежи на „обичайните проверки по отношение на антитръстовите и екологичните правила, както и поддържането на нивата на производство и заетост“.

Първоначално рафинерията продължи да работи, като разчиташе единствено на руски петролни доставки от „Лукойл“, но от декември санкциите на ЕС забраниха вноса му по море от Русия. Как ще повлияят на цената на перола наложените от Запада ограничения?
Италианското правителство също така прие спешен указ миналия месец, за да се увери, че има правомощията да осигури операциите на завода, включително чрез временна национализация, ако „Лукойл“ не успее да се договори за продажба. Италия опитва да спаси голяма рафинерия на „Лукойл“ от фалит
Купувачите
GOI е подразделение на Argus New Energy Group, фонд за частен капитал, подкрепян предимно от израелски инвеститори, според хора, запознати с операциите му. Главен изпълнителен директор на фонда е Михаил Бобров, който ръководеше операциите на Trafigura в Израел. Бобров също има дял в Bazan Group, която управлява най-голямата петролна рафинерия в Израел.
Сделката ще помогне за увеличаване на обемите на търговия за Trafigura, след като тя спря маркетинга на суров петрол за държавния петролен шампион на Русия – „Роснефт“, след нахлуването в Украйна. Китай поглъща все по-жадно евтиния руски петрол
Crossbridge Energy Partners беше в преговори с „Лукойл“ от няколко месеца. В края на миналата година беше близо до постигане на споразумение за закупуване на рафинерията като част от предложение, подкрепено от Vitol, един от основните конкуренти на Trafigura.
Хора, запознати пряко с преговорите, разкриват, че италианските власти и местните синдикати са били загрижени, че продажбата на Crossbridge може да доведе до съкращения на работни места. Човек, близък до Crossbridge, отрече да е имало подобен план, изразявайки изненада, че офертата е била отхвърлена след месеци разговори. Заводът в Сицилия дава работа на повече от 1000 души и косвено поддържа около 2000 работни места в един от най-бедните райони на Италия. Италиански служител каза, че изборът е зависел главно от най-добрата финансова оферта. Crossbridge е предложил около 1 милиард долара – значително по-малко от израелския фонд.
Разумен модел
Бен Лъкок, съръководител на търговията с петрол в Trafigura, твърди, че структурата на сделката е „разумен модел“ за индустрията и смята, че търговецът на суровини може да го прилага и в бъдеще. „Той обединява група инвеститори, които искат директен достъп до рафиниране, с експерт по логистика в Trafigura, който може да осигури подкрепа“, обяснява Лъкок.
Маржовете на рафинирането в Европа бяха високи през последната година, стимулирани от възстановяването на търсенето след пандемията и загубата на някои продажби на рафиниран петрол от Русия след инвазията. От февруари ЕС ще забрани и повечето рафинирани горива, внасяни от Русия.
През последните години обаче някои европейски рафинерии затвориха техните стареещи заводи, борещи се да се конкурират с по-големи, по-модерни съоръжения в Азия. Остават въпроси и относно търсенето, като се има предвид стремежът на ЕС да намали емисиите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа спешно се запасява с руски дизел, преди да започне ембаргото
Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар
След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море
Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето

Турция се превърна в най-големия купувач на злато през 2022 година, а златните ѝ резерви надхвърлиха 500 тона. В Турция трупат злато, то поскъпна сериозно
Само през ноември турските власти са купили 19,3 тoнa от благородния метал, с което покупките на злато на южната ни съседка са достигнали 122,8 тoнa зa 11 мeceцa на изминалата година, cпopeд дaнните нa Cвeтoвния cъвeт пo злaтoтo (WGС). Турция е водач и през третото тримесечие, когато е купила 31,17 тона злато. Турция се превърна в най-големия купувач на злато
Към края на ноември 2022 г. общите златни резерви на Турция достигат 517 тона, което ѝ отрежда 12-о място в света. Делът на златото е близо 27% от общите валутни резерви на страната. Турция притежава повече злато от страни със силни икономики като Индонезия (78,6 тона), Австралия (79,8 тона), Южна Корея (104,4 тона), Мексико (120 тона), Южна Африка (125,4 тона), Египет (125,5 тона), Бразилия (129,7 тона), Полша (228,7 тона), Австрия (280 тона), Испания (281,6 тона), Великобритания (310,3 тона), Саудитска Арабия (323,1 тона), Португалия (382,57 тона) и Тайван (423,6 тона).
Любопитен факт е, че в момента турската държава има по-големи златни резерви дори от Европейската централна банка (504,8 тона).
Централните банки трупат злато с рекордно темпо

Централните банки трупат злато с най-бързото темпо за последните 55 години. През първите 11 месеца на годината официалните финансови институции в света са закупили 673 тона от ценния метал. Само през третото тримесечие централните банки са придобили почти 400 тона злато, което е най-голямото количество от поне 22 години.
Последният път, когато се случи такова темпо на купуване, отбеляза историческа повратна точка за световната парична система. През 1967 г. европейските централни банки закупиха огромни количества злато от САЩ, което доведе до скок на цената и срив на Лондонския златен пул от резерви. Това ускори последвалия крах на системата от Бретън Уудс, която обвързваше стойността на щатския долар със златото, пише Financial Times.
През ноември централните банки на различните държави са купили общо 49,7 тона злато. Haй-гoлeмият ĸyпyвaч през този месец e Kитaй, yвeличавайки златните си резерви c 32 тoнa, което му е струвало 1,8 млрд. долара. Kитaйcĸaтa нapoднa бaнĸa нe съобщаваше за количеството на притежаваното от нея злато през последните 3 гoдини. Пpeз дeĸeмвpи, cпopeд Дъpжaвнaтa aдминиcтpaция зa чyждecтpaннa вaлyтa, централната банка е ĸyпила още oĸoлo 30 тoнa от жълтия метал. Според експерти реалните китайските покупки почти сигурно са по-големи, като най-вероятно са трицифрено число.
Бягство от долара

Бягството на централните банки към златото „би подсказало, че геополитическият фон е недоверие, съмнение и несигурност“, след като САЩ и техните съюзници замразиха 300 милиарда долара от валутните резерви на Русия чрез санкции, каза Адриан Аш, ръководител на изследванията в пазара за злато BullionVault. Русия притежава хиляди тонове злато. Но не може да ги продаде
Според експерти това е накарало страните извън Запада да се замислят трябва ли да държат толкова много долари, щом САЩ и западните правителства могат да ги конфискуват по всяко време. С големите покупки на злато централните банки показват, че вече не искат да разчитат на щатския долар като техен основен резервен актив.
Някои анализатори твърдят, че държавите в Близкия изток използват приходите от износ на изкопаеми горива, за да купуват злато, най-вероятно чрез държавни инвестиционни фондове.
Следващите месеци ще покажат дали рекордните покупки на централните банки са опортюнистичен тласък, тъй като цените на златото може да паднат, или са израз на по-структурна промяна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
2023 година ще бъде рекордна за златото
Сърбия се запасява със злато
България увеличи златния си резерв