Турция се превърна в най-големия купувач на злато през 2022 година, а златните ѝ резерви надхвърлиха 500 тона. В Турция трупат злато, то поскъпна сериозно
Само през ноември турските власти са купили 19,3 тoнa от благородния метал, с което покупките на злато на южната ни съседка са достигнали 122,8 тoнa зa 11 мeceцa на изминалата година, cпopeд дaнните нa Cвeтoвния cъвeт пo злaтoтo (WGС). Турция е водач и през третото тримесечие, когато е купила 31,17 тона злато. Турция се превърна в най-големия купувач на злато
Към края на ноември 2022 г. общите златни резерви на Турция достигат 517 тона, което ѝ отрежда 12-о място в света. Делът на златото е близо 27% от общите валутни резерви на страната. Турция притежава повече злато от страни със силни икономики като Индонезия (78,6 тона), Австралия (79,8 тона), Южна Корея (104,4 тона), Мексико (120 тона), Южна Африка (125,4 тона), Египет (125,5 тона), Бразилия (129,7 тона), Полша (228,7 тона), Австрия (280 тона), Испания (281,6 тона), Великобритания (310,3 тона), Саудитска Арабия (323,1 тона), Португалия (382,57 тона) и Тайван (423,6 тона).
Любопитен факт е, че в момента турската държава има по-големи златни резерви дори от Европейската централна банка (504,8 тона).
Централните банки трупат злато с рекордно темпо

Централните банки трупат злато с най-бързото темпо за последните 55 години. През първите 11 месеца на годината официалните финансови институции в света са закупили 673 тона от ценния метал. Само през третото тримесечие централните банки са придобили почти 400 тона злато, което е най-голямото количество от поне 22 години.
Последният път, когато се случи такова темпо на купуване, отбеляза историческа повратна точка за световната парична система. През 1967 г. европейските централни банки закупиха огромни количества злато от САЩ, което доведе до скок на цената и срив на Лондонския златен пул от резерви. Това ускори последвалия крах на системата от Бретън Уудс, която обвързваше стойността на щатския долар със златото, пише Financial Times.
През ноември централните банки на различните държави са купили общо 49,7 тона злато. Haй-гoлeмият ĸyпyвaч през този месец e Kитaй, yвeличавайки златните си резерви c 32 тoнa, което му е струвало 1,8 млрд. долара. Kитaйcĸaтa нapoднa бaнĸa нe съобщаваше за количеството на притежаваното от нея злато през последните 3 гoдини. Пpeз дeĸeмвpи, cпopeд Дъpжaвнaтa aдминиcтpaция зa чyждecтpaннa вaлyтa, централната банка е ĸyпила още oĸoлo 30 тoнa от жълтия метал. Според експерти реалните китайските покупки почти сигурно са по-големи, като най-вероятно са трицифрено число.
Бягство от долара

Бягството на централните банки към златото „би подсказало, че геополитическият фон е недоверие, съмнение и несигурност“, след като САЩ и техните съюзници замразиха 300 милиарда долара от валутните резерви на Русия чрез санкции, каза Адриан Аш, ръководител на изследванията в пазара за злато BullionVault. Русия притежава хиляди тонове злато. Но не може да ги продаде
Според експерти това е накарало страните извън Запада да се замислят трябва ли да държат толкова много долари, щом САЩ и западните правителства могат да ги конфискуват по всяко време. С големите покупки на злато централните банки показват, че вече не искат да разчитат на щатския долар като техен основен резервен актив.
Някои анализатори твърдят, че държавите в Близкия изток използват приходите от износ на изкопаеми горива, за да купуват злато, най-вероятно чрез държавни инвестиционни фондове.
Следващите месеци ще покажат дали рекордните покупки на централните банки са опортюнистичен тласък, тъй като цените на златото може да паднат, или са израз на по-структурна промяна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
2023 година ще бъде рекордна за златото
Сърбия се запасява със злато
България увеличи златния си резерв