Инфлация в Швеция достигна двуцифрен връх за първи път от повече от 30 години през декември. Цените не намаляват, въпреки опитите на централната банка, пише Bloomberg.
Индексът за потребителските цени, проследяван от централната Riksbank, е нараснал с 10,2% на годишна база според статистическата служба на Швеция. Това е над очакваното от икономистите, от 9,8%, докато Riksbank прогнозира процент от 9,1%.
Докато инфлацията в САЩ и в еврозоната постепенно се охлажда, Швеция още е в период на повишаване на цените, като достигна най-високото ниво от 1991 година насам. Според Шведската централна банка инфлацията ще продължи да нараства и ще достигне връх в следващите месеци, преди да започне да върви към спад.

За да постигне това, Riksbank повиши основния си лихвен процент до 2,5% през април 2022 г. година, което пък доведе до най-сериозния спад на жилищния пазар от началото на 90-те години. Шведската централна банка рязко покачи лихвите
В средата на декември цените на електроенергията в Швеция достигнаха рекордни нива. Разходите за електроенергия обясниха голяма част от ръста на потребителските цени, въпреки че цените на храните бяха основният двигател на растежа, а редица други стоки и услуги също доста се повишиха.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Строят най-голямото съоръжение за производство на чисто гориво в Европа
Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

В случай на криза държавата ще може да поеме контрола на рафинерията „Нефтохим“ в Бургас, решиха депутатите от 48-то Народно събрание, като гласуваха на второ четене промените в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Вносители на текстовете са „Демократична България“ и предвиждат държавата да може да контролира обекти от критичната енергийна инфраструктура при необходимост.
Мотивите към предложението за промяна са липсата на механизъм, чрез който стратегическите компании в сектора да се поставят под надзора на държавата.
България не е първата държава в ЕС, която заради войната в Украйна, планира поемане на държавен контрол над фирми и индустрии, част от критичната инфраструктура. Германия например национализира дъщерното дружество на „Газпром“, за да гарантира енергийната сигурност и доставките на суровина. Подобни мерки прие и Италия.

Рафинерията „Нефтохим“ в Бургас е собственост на руската петролна компания „Лукойл“. От скоро оперативните и административните дейности на компанията са прехвърлени в България, като рафинерията дори предплати данъците си за 2022 г. в размер на 90 млн. лв. Според служебният вицепремиер, отговарящ за икономическата политика, и министър на транспорта Христо Алексиев това е повече от всички данъци, събирани от „Лукойл“ в България досега. „Лукойл“ плати 90 милиона лева авансов данък на държавата
При критична ситуация управлението на компаниите ще се възложи на особен представител на държавата. Той няма да може да се разпорежда или отчуждава имуществото на компаниите, както и да поема финансови задължения от тяхно име, освен в рамките на нормалното функциониране на бизнеса.
Управителят ще бъде назначаван от министъра на икономиката и индустрията по предложение на Консултативен съвет, като мандатът му ще бъде за 6 месеца, като той може еднократно да бъде удължаван с още 6 месеца. В Консултативния съвет ще влизат представители на министерствата, на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Комисията за защита на конкуренцията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономист показа как „Лукойл“ прави стотици милиони долари печалба на наш гръб
„Лукойл“ най-после продаде рафинерията си в Италия, купувачът е необичаен
Шефът на „Лукойл“: Рафинерията в Бургас не изнася горива за Украйна