Януарският индекс на бизнес активността (PMI) в еврозоната нарасна до най-високото си ниво (50,2 пункта) от юни, за първи път от 6 месеца, като надхвърли границата от 50 пункта, разделяща растежа от рецесията, според доклад на S&P Global. Това показва, че вероятно икономиките в еврозоната може да избегнат рецесия през 2023 г., която повечето анализатори прогнозираха. Обрат: Еврозоната ще се размине с рецесията засега
Покачването на индекса PMI се случва на фона на забавяне на темпа на инфлацията в Европа и топла зима поне досега. Това допринася за спад в потреблението на природен газ в условията на недостиг на енергоносители. Наблюдава се и възстановяване на веригите за доставки, което също помага за оптимизма при деловата активност.
Заедно с това S&P Global подчертава, че трудната ситуация в икономиките на европейските страни продължава, въпреки че бизнес климатът се подобрява. Напук на прогнозите: Европа може да избегне рецесия

„Търсенето продължава да спада, но с по-бавни темпове от преди. Вдигането на цените както за стоките, така и за услугите, ще стимулира „ястребите“ да продължават да затягат и занапред паричната политика“, коментира икономистът от S&P Global Крис Уилямсън, визирайки предвид увеличението на основния лихвен процент от Европейската централна банка. ЕЦБ рязко вдигна лихвите, за да се бори с неудържимата инфлация
Същевременно в двете най-големи икономики на еврозоната индексът на бизнес активността PMI досега не успя да преодолее границата от 50. В Германия той нарасна от 49 пункта през декември до 49,7 през януари, заради подобряване в сектора на услугите. Докато във Франция PMI се понижи от 49,1 пункта през декември до 49 през януари. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
Оптимизмът за стабилизиране на икономиките на еврозоната е в контраст с PMI за Великобритания, където той се понижи от 49 през декември до 47,8 през януари, доста под оценката на Bloomberg от 48,8.
Причината за това е спадът при основния за страната сектор на услугите, който доскоро беше двигател на растежа ѝ. В този ред на мисли анализаторите прогнозират, че икономическият спад във Великобритания ще продължи до третото тримесечие на 2023 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа е на прага на рецесия, възможно е САЩ да я избегнат
Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация

Председателят на руската Дума Вячеслав Володин е поискал от комисията по сигурност и противодействие на корупцията и комисията по енергетика да проучат информация за доставка на гориво за Украйна от българската рафинерия на „Лукойл“, пише ТАСС. Причината – публикация в „Московски комсомолец“, базирана на информацията на Die Welt, че България тайно е помагала на Украйна с оръжие и горива.
Според руското издание благодарение на горивата от „Лукойл Нефтохим“ украинските танкове са осъществили успешната си офанзива в Херсон и Изюм.
В края на декември ръководството на „Лукойл“ обяви официално, че не доставя руски горива на Украйна. „Продуктите на рафинерията се продават на вътрешния пазар и на други налични дестинации в рамките на квотите за износ към трети страни, определени в 9-ия пакет от санкции на ЕС“, заяви изпълнителният директор на компанията Вадим Воробьов, като изтъкна, че „Лукойл“ няма договори за доставка на петролни продукти в Украйна. Шефът на „Лукойл“: Рафинерията в Бургас не изнася горива за Украйна
В 9-ия пакет от западните санкции беше вписана опцията България да използва на вътрешния пазар и изнася продукцията от получения чрез дерогация руски петрол само към Украйна. Така разрешението страната ни да продължи да използва по-евтината суровина няма да разруши вътрешния европейски пазар.

След публикацията в Die Welt от „Лукойл“ посочиха, че българските власти никога не са искали от тях да изнасят горива към Украйна.
От началото на годината „Лукойл“ премести оперативния си бизнес в България на територията на страната, като заяви, че целта е да плаща данъци у нас. В края на 2022 г. петролната компания плати авансово 90 млн. лв. данъци. Служебният вицепремиер по икономическите въпроси Христо Алексиев посочи, че това е повече, отколкото компанията е платила за всичките години дейност у нас. Доскоро „Лукойл“ оперираше на родния пазар чрез дъщерната копания Litasco, регистрираната в Швейцария. „Лукойл“ плати 90 милиона лева авансов данък на държавата
Зеленски: Продължаваме да работим за нужните танкове
„Продължаваме да работим, за да получим танковете, които са ни нужни“, заяви във вечерното си обръщение на 335-ия ден от началото на войната с Русия украинският президент Володимир Зеленски. По думите му дискусиите трябва да приключат с решения, които наистина подсилват защита им. Преди дни пред ARD той коментира, че заявките за доставка на западни танкове са по-скоро мотивация за воюващите украински военни, отколкото да доведат до съществено изменение на фронтовата линия.
Според източници на ABC News Украйна може да получи до около 100 западни танка. Оценките на главнокомандавщия украинската армия ген. Валери Залужни в края на 2022 г. бяха 300 западни танка, 500 бронирани машини и 70 гаубици, за да отблъснат руснаците от окупираните територии.
Дори и недостатъчни, първите доставки на танкове са поредният пробив на Украйна – западните партньори много дълго се колебаеха дали да доставят тежко въоръжение на страната. Новите „червени линии“ сега са далекобойни ракети и авиация.

Корупция и масова чистка
В 335-ия ден от войната в Украйна фокусът се измести от фронтовата линия към борбата с корупцията и масовата чистка в няколко министерства, както и в Министерството на отбраната. Журналистическо разследване показа, че в договор за доставка на храни за армията за 13 млрд. гривни (над 326 млн. долара) са заложени в пъти по-високи цени спрямо супермаркетите в Киев.
Своя пост загуби и зам.-началникът на кабинета на Офиса на президента Кирило Тимошенко. В канала си в Telegram той написа, че напуска по собствено желание, но публикации в социалните мрежи сочат, че е отстранен по подозрения в корупция. Неговото място заема бившият областен управител на Киевска област Олексей Кулеба.
Във вечерното си обръщение Зеленски намекна за още смени. „Всички вътрешни проблеми, пречещи на държавата, се премахват и ще продължат да бъдат премахвани. Това е честно, това е необходимо за нашата защита и помага на сближаването ни с европейските институции“, заяви той.

Заплаха за руски въздушни удари
За висока заплаха от руски въздушни и ракетни удари предупреждават от Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна в своя преглед на военните действия. Съобщава се за отблъснати опити за нападения в направленията Бахмут, Авдеевка, Купянск, Лиманск и в Запорожка област и Херсон. В своя профил във Facebook военните пишат и за свален руски самолет Су-25, три бойни хеликоптера КА-52 и дронове.
Володимир Зеленски посочи, че Русия мобилизира всички свои сили за нова вълна в Украйна, като усилва натиска в Бахмут, Угледар и други направления.
Украинският президент подписа и спорен закон за по-сериозни наказанията при дезертьорство, силно подкрепен от главнокомандващия ген. Валери Залужни. Върховната Рада гласува текстовете още в началото на декември, а в края на годината Залужни призова Зеленски да подпише указа за влизането в сила на закона. Текстовете предвиждат по-сериозни наказания – досега те бяха глоба или условна присъда за дезертьорите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Икономист показа как „Лукойл“ прави стотици милиони долари печалба на наш гръб
Ембаргото срещу руския нефт не плаши България, но има друг по-голям риск
Решено: Облагат свръхпечалбите на енергийните компании с 33%, очакват десетки милиони

Норвегия възнамерява да отвори рекорден брой блокове в Арктика за проучвания за петрол и газ, съобщи норвежкото правителство, цитирано от AFP.
Скандинавската страна, която вече е най-големият доставчик на природен газ в Европа и голям производител на петрол, предлага 92 блока за проучвания, от които безпрецедентните 78 в Баренцово море в Далечния север. Други 14 са разположени в Норвежко море, съвсем близо до Полярния кръг. Докато спасяваше Европа, Норвегия спечели стотици милиарди от износ на газ
„Необходимо е да бъдат открити нови залежи, за да продължим да развиваме норвежкия шелф. Важно е, както за Европа, така и за страната и съответните региони да се улеснят нови проучвания на север“, каза в изявление министърът на петрола и енергетиката Терие Аасланд. Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ
Новината бе оповестена в рамките на процедурата по годишното разпределение на петролни лицензи в т. нар. „зрели“ зони, тоест зони, които вече са широко проучени. В съответствие със сключено през ноември споразумение със Социалистическата лява партия лявоцентристкото правителство, което има малцинство в парламента, няма да разрешава проучвания в „девствени“ зони до 2025 година. Представените предложения ще преминат през обществено обсъждане. Норвегия не се отказва от петрола и газа

Намеренията на властите бяха остро критикувани от еколозите. „Правителството подготвя огромен и изключително агресивен набор от отстъпки, когато ООН и Международната агенция за енергията (МАЕ) изразяват ясна позиция, че няма място за проучвания за петрол, ако искаме да постигнем климатичните цели“, твърди Трулс Гуловсен, шеф на норвежкото подразделение на „Приятели на Земята“.
Неправителствената организация се възмущава най-вече от факта, че някои блокове са разположени на „около 10 километра от съществуващи инфраструктурни обекти“ и вижда вероятност да не бъде спазен ангажиментът да не се прочува в девствени зони.
За сметка на това популистката десница, която защитава петролния сектор, заяви, че става дума за „тактическа игра“ от страна на правителството, което вероятно ще направи отстъпки в рамките на бъдещи преговори със Социалистическата лява партия.
Петролните компании ще трябва да подадат заявленията си през третото тримесечие, а окончателното разпределение на лицензите е предвидено за началото на 2024 година.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скандинавският спасител на Европа от забранения руски нефт
Откъде идва богатството на Норвегия

Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП), както и други органи, ще следят има ли спекулативното повишение на цените при влизането на България в еврозоната, като това се очаква да бъде заложено в бъдещия закон за еврото. Това съобщи в интервю за БТА служебният министър на финансите Росица Велкова. Приемане на еврото: Как ще се променят цените?
По време на визитата си в Хърватия Велкова се е срещнала с Главния държавен инспектор на Хърватия Андрия Микулич, ръководител на Държавния инспекторат – органа, който от началото на годината следи за необосновано покачване на цените в балканската страна. До момента инспекторатът е наложил над 230 санкции за повече от 400 000 евро, като всяка една от тях започва от 1600 евро.
България ще проучи хърватския опит за справяне със спекулата и ще възложи на институциите такива функции в момента, в който стане ясна датата за влизането ни в еврозоната. Идеята е органи като КЗП и НАП да започнат предварително да наблюдават цените преди въвеждането на еврото, посочва финансовият министър. Кои са основните страхове на българите от приемането на еврото?

Най-важното за страната ни по пътя към еврозоната е приемането на три законопроекта, свързани с промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане и Търговския закон, които вече са в Народното събрание.
Важно е тези закони освен да бъдат приети във вида, в който са внесени в парламента. Ако депутатите направят съществени промени в тези закони, страната ни няма да отговаря на изискванията и ангажиментите, които е поела.
България изпълнява изискването за бюджетен дефицит, който е 2,8-2,9 на сто, както и критериите за държавен дълг.
Големият проблем: инфлацията

Голямото предизвикателство остава инфлацията. „Важно да се каже, че ние сме малка икономика, която е във валутен борд, което означава, че ние нямаме монетарна политика, което прави много трудна задачата да се влияе на цените чрез фискалната политика, но дори и при тези условия се прави каквото може, за да няма повишаване на цените“, обясни Велкова.
Ако инфлацията остане единственият критерий, който въпреки положените усилия продължаваме да не изпълняваме, страната ни ще преговаря с Европейската комисия и държавите членки на еврозоната.
Важен срок е февруари, когато България трябва да предостави всички данни на финансовите министри от еврозоната (Еврогрупата) и да ги оценят. „От направените изводи ние ще преценим дали да подадем заявление за изготвянето на конвергентен доклад (документ, даващ оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка доколко дадена страна изпълнява изискванията за членство в еврозоната)“, обясни Велкова.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
По какъв курс ще се обменя еврото и как ще се закръгляват сумите след приемането му?
След приемането на еврото: Какво ще се случи с пенсиите и заплатите?
Приемане на еврото: Къде да държим парите си, кога да обменяме – полезни съвети
Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
Страната, която не прие еврото и остана богата
Приемането на еврото е шанс да станем по-богати