Toyota Motor Corp. ще повиши президента на Lexus Коджи Сато до главен изпълнителен директор на японската автомобилна група, след като стана ясно, че Акио Тойода ще заеме председателския пост, съобщава Bloomberg. Сато ще управлява автомобилен производител №1 в света в условия на глобална електрификация на индустрията, в която японските компании засега изостават. Toyota – лидер в продажбите на автомобили в света
66-годишният Тойода, внук на основателя на концерна, ще заеме поста на председател, след като 14 години беше изпълнителен директор на Toyota и ѝ помогна да се издигне до върха на световния автомобилен пазар.
Коджи Сато е главен брандинг директор в Toyota в началото на 2021 година. След като завършва Университета „Уаседа“ с бакалавърска степен по машинно инженерство през 1992 г., става част от компанията същата година. В началото на 2016 г. Сато е назначен за главен инженер в Lexus International, а през април 2017 г. става изпълнителен директор на луксозното подразделение. През септември 2020 г. е назначен за президент на Gazoo Racing, марката за моторни спортове и високопроизводителни автомобили на Toyota.

Toyota търпи много критики за това, че залага на хибридните автомобили, като компанията изтъква, че ще търси разширение при видовете задвижвания, като избягва експозиция само към изцяло електрическите автомобили. Затова Toyota разработва и превозни средства с водородни горивни клетки, с потенциал да се развият успешно в тежкотоварния сегмент.
„Електромобилите с батерии са една от важните опции за разрешаване на проблема, но не са единствената опция“, заяви Тойода през ноември. Като производители, конкуриращи се в световен мащаб, „трябва да предлагаме разнообразни възможности за различните потребители или шофьори на автомобили“, смята той. През 2025 г. Toyota спира колите с бензинови и дизелови двигатели

Докато много западни съперници, като General Motors, обещаха да електрифицират продуктовото си портфолио, Toyota се ангажира да предложи „най-широкия възможен“ набор от задвижвания, за да направи автомобилите си по-екологични. Въпреки това японската група е отделила 4 трилиона йени (28,7 милиарда долара) за електрифициране на своята гама, като целта ѝ е да продава 3,5 млн. превозни средства с батерии годишно до 2030 г.
През септември Акио Тойода заяви, че на електромобилите им нужно време, за да станат масов транспорт и да изместят конвенционалните. Той посочи новите регулации на Калифорния за автомобилния транспорт и подчерта, че новите изисквания на щата за нулеви емисии до 2035 г. ще са трудна задача.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Toyota изпревари General Motors по продажби в САЩ

Обединеното кралство имаше трима различни министър-председатели през 2022 година, включително Лиз Тръс, която беше на поста само 49 дни. В България за по-малко от 2 години пък ще имаме четвърто служебно правителство, след като сегашният парламент бъде разпуснат. Тази ситуация буди един въпрос за размисъл – колко дълго обикновено се задържат правителствата в Европа?
Този въпрос разглежда Pew Research Center, като се консултира с компанията за политическа информация ParlGov и изчислява медианната продължителност на правителствата в 22 парламентарни държави в ЕС, както и във Великобритания, от края на Втората световна война до края на 2022 г.
Правителствата в повечето европейски страни в анализа се сменят поне веднъж на 2 години. Но тези в Белгия, Финландия и Италия често не успяват да оцелеят и година. Там медианната продължителност на правителство от Втората световна война насам е под 365 дни – много по-малко от определения от конституцията мандат за ново правителство.

На другия полюс в класацията е Люксембург с най-дълга медианна продължителност на правителството сред анализираните държави – над 4 години и половина. Така правителствата в Люксембург се доближават най-много и до изпълняване на пълния си мандат от 5 години.
Повечето европейски страни са парламентарно представени демокрации и в зависимост от страната провеждат парламентарни избори на всеки 4 или 5 години. Продължителността на дадено правителство в анализа се дефинира като брой непрекъснати дни, през които правителството, спечелило парламентарни избори, остава на власт преди следващите редовни.
Ако някое правителство е преминало в „служебно“, то се смята за ново в анализа. В Германия, например, 16-годишното управление на бившия канцлер Ангела Меркел може да бъде разделено на 5 отделни правителства: 3 правителства с редовен 4-годишен мандат, едно служебно правителство, продължило 6 месеца, докато Меркел се опитваше да формира редовно, и последният мандат от 3 години и половина, когато успя да изгради коалиция.
За сравнение, макар че правителствата в България и Словакия са управлявали приблизително еднакво време (съответно средно 1,17 и 1,16 г.), Словакия е успяла да формира и реформира коалиции без избори много по-често от нас. А някои държави, като например Италия, често са съставяли правителства чрез изграждане на коалиции и са провеждали предсрочни избори.

Служебните кабинети
Някои смени изискват служебни правителства, припомня Pew, и дава за пример именно нас – служебният премиер Гълъб Донев и правителството му, които управляват от разпадането на предишното правителство и ще продължат поне до следващите избори, планирани за 2 април.
Нидерландия е имала повече служебни правителства от всяка друга държава в ЕС – общо 11 от Втората световна война насам. Сегашният премиер Марк Рюте е начело вече 12 г.. но от 7-те последователни правителства, които е управлявал, 3 са били служебни. Последният служебен кабинет, който той ръководеше 360 дни е от януари 2021 г. до януари 2022 г., като постави рекорд за страната след войната. Белгия и България са следващите по брой служебни правителства, съответно с 9 и 8. След нас са Финландия и Австрия с по 7.
В Люксембург всяко служебно правителство обикновено е продължавало по-дълго. Макар че страната е имала само 2 служебни правителства от Втората световна война досега, медианната продължителност на служебен кабинет там е малко над 10 месеца. Други страни с живот на служебните правителства от над 6 месеца са Италия, Нидерландия, Чехия и Испания.
Белгия пък е с най-дълго управлявалото служебно правителство сред изследваните страни. Третото правителство на Ив Льотерм действаше като служебно почти година и половина (541 дни) между 2010 и 2011 г. Най-продължителното служебно правителство в Италия е единственото друго с над 500 дни – това на Марио Монти – 528 дни, в зората на европейската дългова криза.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Кой ще управлява икономиката, финансите и енергетиката у нас?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото