С 10% повече приходи е събрала Националната агенция за приходите за централния бюджет през 2022 година спрямо предишната 2021 година. НАП се похвали с голям ръст на приходите
„Годината беше трудна, но с положителни резултати“, споделя за БТА изпълнителният директор на НАП Борис Михайлов. По думите му събраните приходи от агенцията за централния бюджет са в размер на над 18 милиарда лева, което е ръст с 10% спрямо 2021 г. Събраната сума от задължителни осигурителни вноски е над 13 млрд. лв., или с близо 14% повече спрямо 2021 г. НАП отчита рекорден ръст на събраните данъци и осигуровки

Според Михайлов отпуснатите средства от бюджета за антикризисната отстъпка от 25 ст. на литър гориво, която бензиностанциите правеха, са в размер на 188 млн. лв. НАП възстановява средствата на бензиностанциите за предоставената компенсация, като досега е изплатена компенсация на 581 фирми за крайно разпространение на горива.
„През 2022 г. НАП постави акцент върху отговорния хазарт, за да ограничи хазартната зависимост“, споделя още директорът на агенцията. В сайта на НАП са публикувани препоръки към хазартните оператори, съвети за родителите и препоръки за разумно залагане. НАП „дръпна шалтера“ на над 130 сайта за онлайн залози
След 2-годишна пауза в края на 2022 г. НАП поднови поддържането на непубличен регистър на уязвимите лица, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост, като до 25 януари 2023 г. доброволно са се вписали над 370 души. Огромен ръст на сайтовете за онлайн залози
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Данъчната кампания започна: Как можете да получите oтстъпка?
Откога започва подаването на данъчни декларации
НАП ще следи доходите от хазарт и рента
НАП връща стотици милиони ДДС на коректни фирми
 

Първата плаваща вятърна турбина в Черно море, по проект на френската компания Eolink, ще бъде произведена от румънската GSP Offshore, съобщава Romania Insider.
Турбината ще бъде тествана в българските териториални води, като част от проект, финансиран от ЕС. Проектът BLOW (Black sea Floating Offshore Wind) започва този месец с бюджет от 21 милиона евро, от които над 15 милиона евро ще дойдат от ЕС по програма Хоризонт Европа. Проектът трябва да продължи 5 години до края на 2027 година.
Зелената инвестиция включва 16 участници, обединявайки усилията на научноизследователски и бизнес организации, сред които е и Минно-геоложкият университет в София. Тя цели да използва плаващия офшорен вятърен потенциал на Черно море чрез инсталиране на демонстрационна система с капацитет от 5 мегавата край нашето крайбрежие.

Вятърната турбина се разработва от френската инженерна компания Eolink. Плаващата конструкция ще бъде произведена от румънската GSP Offshore в Констанца и трябва да бъде готова до 2025 година. Компанията, ръководена от Габриел Команеску, ще транспортира турбината до зоната за закотвяне. Инвестицията е в размер на около 12,56 млн. евро.
Плаващата вятърна турбина ще се използва за захранване на газова платформа в Черно море, управлявана от нефтената и газова компания Petroceltic. Турбината ще бъде снабдена с по-голям ротор, за да генерира повече енергия в райони със слаб вятър, посочват от Eolink.
„Целта на този специфичен проект е да демонстрира конкурентоспособността на плаващия офшорен вятър в райони с по-слаб вятър с разполагането на ротор с голям диаметър. Спечелването на това финансиране ни позволи да направим една крачка напред към нашата крайна цел: предлагане на жизнеспособен енергиен източник с възможно най-ниски въглеродни емисии“, казва в изявление основателят и изпълнителен директор на Eolink Марк Гюйо.
Плаващата турбина в България ще бъде втората за Eolink в Европа след подобен проект във Франция, който се очаква да бъде свързан към френската електроенергийна мрежа до 2024 година. Франция произведе първата си офшорна вятърна електроенергия
„Докладът на Световната банка за 2021 г. показва, че има огромен технически потенциал в Югоизточна Европа, със зашеметяващите 166 гигавата плаваща офшорна енергия само в Черно море, което се равнява на 5 пъти потреблението на електроенергия в България и Румъния. Чрез този проект се надяваме да катализираме офшорното развитие в региона, който вече има изграждащи се в момента офшорни вятърни проекти в Румъния“, казва търговският директор на Eolink Ален Мори.
Енергиен остров между България и Румъния

В бъдеще вятърната турбина може да стане част от т.нар. „енергиен остров“, който да бъде разработен съвместно от Румъния и България. С общи усилия двете държави могат да решат проблема със свързването на голямо количество офшорни вятърни мощности към електроенергийната си мрежа, посочва нов доклад на Групата за енергийна политика (EPG), базиран в Букурещ независим мозъчен тръст, който се занимава с енергийните и климатичните политики.
„Румънско-българският енергиен остров би бил ефективно и мащабируемо решение за отключване на широкомащабно внедряване на офшорна вятърна енергия, както и ценен капацитет за междусистемна връзка с други черноморски страни (като Турция, Грузия, както и Азербайджан, по-на изток), драстично подобрявайки енергийната сигурност и допринасяйки за регионалната ценова стабилност“, се казва в доклада на мозъчния тръст.
Общите капиталови разходи, разпределени за Румъния в съвместен проект за енергиен остров с България, включително 3 гигавата офшорни вятърни паркове, биха били 8,4 милиарда евро, като 810 милиона евро представляват дела на Румъния в енергийния остров, докато полученото годишно производство на енергия се изчислява при 9,8 тераватчаса, твърдят от EPG.
Еевентуален енергиен остров в Черноморския басейн – за който според EPG може да свърже и бъдещите офшорни вятърни мощности от други страни около басейна – вече има добра основа: наскоро обявеният подводен кабел за високо напрежение, който свързва Румъния, Азербайджан, Грузия и Унгария, според експертите.
Нови ВЕЦ-ове между България и Румъния
Енергийното сътрудничество между Румъния и България напоследък е много активно и има и други съвместните проекти. Двете държави планират да изградят и две водноелектрически централи по поречието на река Дунав, които да се използват съвместно по модела на водноелектрическите централи „Железни врата“, използвани заедно от Румъния и Сърбия. България и Румъния заедно изграждат два ВЕЦ-а по Дунав
Първата съвместна централа с мощност 840 MW ще бъде разположена между Никопол в България и Турну Мъгуреле в Румъния, като вече са налице предпроектни проучвания и оценка като основа.
Втората централа е предвидено да бъде разположена в Силистра, България и близо до Кълъраш, Румъния, но проучванията там започват едва сега.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
Израелска енергийна компания ще вложи 300 милиона евро в Румъния
Kaufland си поръча соларен парк за 1 млн. евро в Румъния