Норвегия е открила големи залежи от полезни изкопаеми – от мед до редкоземни метали – на морското дъно в своите териториални води, съобщи Reuters.
Скандинавската страна, основен износител на петрол и газ, обмисля дали да отвори офшорните си зони за дълбоководен добив на ресурси, процес, който изисква одобрението на парламента и предизвика притеснения за околната среда. Скандинавският спасител на Европа от забранения руски нефт
Важното откритие беше оповестено от Норвежката петролна дирекция – държавна агенция, натоварена от Министерството на петрола и енергетиката да проучи количествата полезни изкопаеми, които се намират на морското дъно. „Открити са магнезий, ниобий, кобалт и редкоземни елементи, които попадат в списъка на Европейската комисия с критични минерали, посочват от норвежката агенция. Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

Оценката на намерените залежи, намиращи се в отдалечените райони на Норвежко море и Гренландско море, показва наличието на 38 милиона тона мед, почти два пъти повече от обема, добиван в световен мащаб всяка година, 45 милиона тона цинк и 1 милион тона кобалт, натрупани в полиметални сулфиди (на снимката отгоре). За някои от металите откритите залежи са достатъчни, за да покрият световното потребление за много години напред, посочват от Норвежката петролна агенция.
Сулфидите, наричани още „черните пушачи“ заради отлаганията на железен сулфид, придаващи на водата черен цвят, се намират по протежението на средноокеанския хребет (подводна планинска верига – б.р.), където магмата от земната мантия достига до морското дъно, на дълбочина от около 3000 метра.
Смята се, че около 24 милиона тона магнезий и 3,1 милиона тона кобалт се намират в манганови кори, както и 8,4 милиона тона титан, 1,9 милиона тона ванадий, 230 000 тона литий, 80 000 тона волфрам, 73 000 тона ниобий и др.
Редкоземни метали

Мангановите кори съдържат и други редкоземни метали като:

1,7 милиона тона церий, използван в различни сплави; 
420 000 тона неодим, използван в мощни магнити и лазери, а някои негови съединения могат да се използват като изкуствени торове;
300 000 тона итрий, използван в екраните на модерните телевизори, както и в електронни филтри, лазери, свръхпроводници и др.;
86 000 тона диспрозий, използван в контролните пръти в ядрени реактори, твърди дискове, вятърни турбини и електромобили;
56 000 тона скандий, използван в космическата индустрия и самолетостроенето (крилата на руските изтребители МиГ-21 и МиГ-29).

Откритието е добра новина, тъй въпросните редкоземни елементи като са ключови за енергийния преход, а Европа не разполага с достатъчни количества от тях, заради което са признати за едни от най-критичните ресурси за региона. „Скъпите, редки минерали като неодим и диспрозий са изключително важни за магнитите във вятърните турбини и електромоторите на електрическите превозни средства“, обяснява Керсти Дале, ръководител в Норвежката петролна дирекция. Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
Екологични групи обаче призоваха Норвегия да отложи добива на минералите, открити на морското дъно, докато не бъдат проведени повече проучвания, за да се оцени евентуалното въздействието върху морския живот.
Изследанията на Норвежката петролна дирекция доказват, че ресурсите са там и са необходими допълнителни проучвания, за да се установи как добивът им би имал ограничено въздействие върху околната среда.
Малко след обявяването на откритието стана ясно, че руският президент Владимир Путин е провел заседание на своя съвет за сигурност, за да обсъди границите на континенталния шелф в Северния ледовит океан, на което са присъствали висши политици и военни, включително и министърът на отбраната.
Повече за проучванията за редкоземни елементи, вижте във видеото:

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия засилва търсенето на нефт и газ в Арктика
Китай забранява износа на редки земни метали
Докато спасяваше Европа, Норвегия спечели стотици милиарди от износ на газ
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ
Откъде идва богатството на Норвегия