Португалският производител на енергия от възобновяеми източници EDP Renovaveis ще предприеме действия в съда срещу новите данъци, наложени на производителите на енергия от Полша и Румъния, предава румънската агенция Agerpres, като се позова на Reuters.
Подобно на много други страни от ЕС, Румъния и Полша наскоро въведоха извънредни мерки за възстановяване на част от свръхпечалбите, генерирани от дружествата за комунални услуги с цел да помогнат на потребителите да се справят с нарастващите цени на енергията.
EDP Renovaveis смята, че мерките, въведени от властите в Букурещ и Варшава, не отговарят на принципа на ЕС за възстановяване само на приходите, получени на пазара. Португалската компания твърди, че мерките в двете страни не отчитат разходите за хеджиране (покриване на рисковете при търговия) и по този начин ще се облагат с данък печалби, които дружества като EDP Renovaveis всъщност не са реализирали.

„EDP Renovaveis ще предприеме всички правни действия, които ще допринесат за връщане на справедливото върховенство на закона и които ще подкрепят така необходимите инвестиции във възобновяеми енергийни източници в тези страни и в Европейския съюз“, съобщава португалската компания, без да уточнява какви действия ще започне и в кой съд.
Според енергийното дружество новите такси могат да доведат до „необосновани плащания“ и потенциални разходи в размер на около 300 млн. евро.
Голям производител на енергия
EDP Renovaveis (EDPR) разполага с капацитет за производство на енергия от възобновяеми източници в размер на 697 мегавата в Полша и 521 мегавата в Румъния.
Според уебсайта на компанията EDPR навлиза на румънския пазар през 2008 г., като придобива няколко проекта за вятърни електроцентрали в различни етапи на развитие. През 2010 г. EDPR завърши изграждането на първия си вятърен парк в страната, а през 2013 г. започна да функционира първата слънчева електроцентрала на EDPR. В момента EDPR е третият по големина производител на енергия от възобновяеми източници в Румъния с инсталирана мощност от 521 мегавата.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Израелска енергийна компания ще вложи 300 милиона евро в Румъния
Kaufland си поръча соларен парк за 1 млн. евро в Румъния

Ръст на БВП близо до нулата (0,9%) и продължаваща инфлация от над 10% на средногодишна база през 2023 година в България. Това предвижда глобалният лидер в застраховането на търговски кредити Allianz Trade (преди Euler Hermes) в регулярния си доклад за страната ни. На тази база международните анализатори обобщават прогнозата си за българската икономика в едно изречение – „Страх от стагфлация“. Те обръщат внимание на отслабването на ключови фактори за икономическия растеж като износа, който се очаква да забави ръста си над три пъти до 2% спрямо 7,1% през изминалата година. Експерт: Гответе се за предстояща стагфлация
„Българската икономика е силно зависима от експорта и съответно е уязвима при външни сътресения. Последствията от руската инвазия в Украйна и мрачните перспективи за икономическото развитие на Европейския съюз – основната експортна дестинация за българския бизнес, със сигурност ще имат негативно отражение. Към това се добавя и намалената покупателна способност на населението заради устойчивата инфлация, като разходите на домакинствата се очаква също да забавят ръста си значително до 1%. В резултат на това имаме индикации дори за слаба рецесия в началото на 2023 година в България.“, обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на Allianz Trade. Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България
Инвестициите спадат, държавната помощ спира
Сред негативните тенденции се откроява и сериозното недоверие в бизнес средата, като доказателство за това е осезаемият спад в инвестициите с -7% за 2022 година. Експертите обръщат внимание и на енергийната зависимост на България от доставки на руски газ, както и на политическата нестабилност в страната и общественото недоволство към стандарта на живот.

Силните фискални мерки, които осигуриха ръст от 6% на публичните разходи през 2022 година и са основен фактор за нарастването на БВП с 3% през периода, също се очаква да бъдат ограничени. Затова ключовият компенсационен механизъм за развитие на българската икономика през 2023 година според експертите на Allianz Trade ще бъде свежият поток на европари. При постигане на стабилност и успокояване на процесите анализаторите виждат по-дългосрочна перспектива за скромен ръст на БВП на България през 2024 година от около 2%. Икономиката навлиза в тежък период, заплашва ни стагфлация
Според прогнозата на Allianz Trade през 2023 година се очаква у нас да продължи тенденцията заплатите да опитват да догонят ръста на цените, но да се движат с леко изоставане. Ако през 2022 година се отчита 14% средно увеличение на трудовите възнаграждения при инфлация от над 15%, прогнозите за настоящата година са за 9,5% ръст на заплатите спрямо средногодишна инфлация от малко над 10%. Нивото на безработица ще се установи около 5%. Храните поскъпват два пъти по-бързо от ръста на заплатите
„В условия на стагфлация и неясни прогнози за икономиката в Европа и на глобално ниво, българският бизнес трябва да е особено внимателен към управлението на риска. При съществено забавяне на износа и ограничаване на вътрешното потребление, никой не е застрахован, докато наистина не е застрахован.“, категорична е Камелия Попова, управител на Alianz Trade за България. Предстои ни стагфлация: Защо и кога ще дойде

„В предстоящата година на повсеместен страх от рецесия договорите, сделките и плащанията по тях в по-голяма или по-малка степен ще бъдат под въпрос. Затова застраховката на търговски кредити и то от надежден партньор с глобална мрежа може да се окаже спасителна лодка в бурно море дори за бизнеси със сериозен опит, установени търговски отношения и дългогодишна история.“, категорична е тя.
Фискална стабилност
Наред с рисковите фактори за развитието на българската икономика, анализаторите на Allianz Trade за поредна година отчитат и положителните индикации, свързани предимно с фискалната стабилност. От една страна наличието на валутен борд подпомага устойчивостта към турбуленции на глобално ниво, а от друга традиционно консервативната фискална политика също намалява рисковете дори в периодите на засилени антикризисни бюджетни мерки заради COVID-19 и войната в Украйна.
Въпреки че през последните предизвикателни години България излезе от дългата серия на бюджетен излишък, очакванията на експертите са през 2023 и 2024 година годишният дефицит да се стабилизира под 3% от БВП. Публичният дълг у нас също достигна нива от около 24% от БВП спрямо 20% от БВП през 2019 година, като прогнозата на Allianz Trade е през настоящата и следващата година да се стабилизира без съществена промяна. Въпреки увеличението, специалистите са категорични, че актуалното съотношение продължава да бъде едно най-благоприятните в рамките на ЕС.

След приемането на България в „чакалнята“ на Еврозоната и в Банковия съюз през 2020 година, анализаторите на Allianz Trade очакват присъединяването на страната към Еврозоната да се случи най-рано през 2025 година. Приемането на еврото у нас се отлага с поне 2 години
Цялостната оценка на експертите за актуалната бизнес среда в България е „адекватна“ с позитиви като данъчната тежест, свободата на пазара на труда и търговските отношения, но и с някои дългосрочно неразрешени проблеми, свързани с ефективността на съдебната система, корупционни практики, както и с ограничения в инвестициите.
В перспективата на новата ESG ера анализаторите обръщат специално внимание и на класирането на страната на 72-ро място от 210 спрямо индекса на Allianz Trade за екологична устойчивост. Наред със сравнително благоприятни показатели за ниво на въглеродните емисии спрямо БВП, вниманието се фокусира и върху области със сериозно изоставане като развитието на възобновяеми енергийни източници и нивото на рециклиране на отпадъци.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Настъпва епохата на Голямата стагфлация
Светът навлиза в рецесия, за да избегне още по-опасната стагфлация
В БАН очакват икономиката ни да премине в стагфлация тази година
Предстои стагфлация в Европа