Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на дъното на морето (СНИМКИ и ВИДЕО)

Норвегия е открила големи залежи от полезни изкопаеми – от мед до редкоземни метали – на морското дъно в своите териториални води, съобщи Reuters.
Скандинавската страна, основен износител на петрол и газ, обмисля дали да отвори офшорните си зони за дълбоководен добив на ресурси, процес, който изисква одобрението на парламента и предизвика притеснения за околната среда. Скандинавският спасител на Европа от забранения руски нефт
Важното откритие беше оповестено от Норвежката петролна дирекция – държавна агенция, натоварена от Министерството на петрола и енергетиката да проучи количествата полезни изкопаеми, които се намират на морското дъно. „Открити са магнезий, ниобий, кобалт и редкоземни елементи, които попадат в списъка на Европейската комисия с критични минерали, посочват от норвежката агенция. Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

Оценката на намерените залежи, намиращи се в отдалечените райони на Норвежко море и Гренландско море, показва наличието на 38 милиона тона мед, почти два пъти повече от обема, добиван в световен мащаб всяка година, 45 милиона тона цинк и 1 милион тона кобалт, натрупани в полиметални сулфиди (на снимката отгоре). За някои от металите откритите залежи са достатъчни, за да покрият световното потребление за много години напред, посочват от Норвежката петролна агенция.
Сулфидите, наричани още „черните пушачи“ заради отлаганията на железен сулфид, придаващи на водата черен цвят, се намират по протежението на средноокеанския хребет (подводна планинска верига – б.р.), където магмата от земната мантия достига до морското дъно, на дълбочина от около 3000 метра.
Смята се, че около 24 милиона тона магнезий и 3,1 милиона тона кобалт се намират в манганови кори, както и 8,4 милиона тона титан, 1,9 милиона тона ванадий, 230 000 тона литий, 80 000 тона волфрам, 73 000 тона ниобий и др.
Редкоземни метали

Мангановите кори съдържат и други редкоземни метали като:

1,7 милиона тона церий, използван в различни сплави; 
420 000 тона неодим, използван в мощни магнити и лазери, а някои негови съединения могат да се използват като изкуствени торове;
300 000 тона итрий, използван в екраните на модерните телевизори, както и в електронни филтри, лазери, свръхпроводници и др.;
86 000 тона диспрозий, използван в контролните пръти в ядрени реактори, твърди дискове, вятърни турбини и електромобили;
56 000 тона скандий, използван в космическата индустрия и самолетостроенето (крилата на руските изтребители МиГ-21 и МиГ-29).

Откритието е добра новина, тъй въпросните редкоземни елементи като са ключови за енергийния преход, а Европа не разполага с достатъчни количества от тях, заради което са признати за едни от най-критичните ресурси за региона. „Скъпите, редки минерали като неодим и диспрозий са изключително важни за магнитите във вятърните турбини и електромоторите на електрическите превозни средства“, обяснява Керсти Дале, ръководител в Норвежката петролна дирекция. Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
Екологични групи обаче призоваха Норвегия да отложи добива на минералите, открити на морското дъно, докато не бъдат проведени повече проучвания, за да се оцени евентуалното въздействието върху морския живот.
Изследанията на Норвежката петролна дирекция доказват, че ресурсите са там и са необходими допълнителни проучвания, за да се установи как добивът им би имал ограничено въздействие върху околната среда.
Малко след обявяването на откритието стана ясно, че руският президент Владимир Путин е провел заседание на своя съвет за сигурност, за да обсъди границите на континенталния шелф в Северния ледовит океан, на което са присъствали висши политици и военни, включително и министърът на отбраната.
Повече за проучванията за редкоземни елементи, вижте във видеото:

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия засилва търсенето на нефт и газ в Арктика
Китай забранява износа на редки земни метали
Докато спасяваше Европа, Норвегия спечели стотици милиарди от износ на газ
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ
Откъде идва богатството на Норвегия

Tова са държавите с най-големи златни резерви

САЩ притежават най-големия запас от златни резерви в света с много сериозна разлика. Правителството на САЩ има почти толкова резерви, колкото следващите 3 най-големи златодържащи страни взети заедно – Германия, Италия и Франция. Русия допълва топ 5, пише Investopedia.com.
МВФ има повече златни резерви от Италия, но по-малко от Германия. Турция отново е най-големият купувач на злато
Златото се е използвало като средство за размяна в продължение на хиляди години. През по-голямата част от XVII до XX век хартиените пари, емитирани от националните правителства, били деноминирани като злато. Международната търговия също се извършвала със злато. Затова държавите трябвало да имат златни запаси по икономически и по политически причини.

Нито едно съвременно правителство не изисква всичките му пари да са обезпечени със злато. Въпреки това правителствата още съхраняват огромни купчини кюлчета като защита срещу хиперинфлация или друга икономическа криза. Всяка година правителствата увеличават своите златни резерви, които се измерват в метрични тонове.
За бизнеса златото представлява стоков актив, използван в медицината, бижутата и електрониката. За много инвеститори и институционални, и непрофесионални, златото е гаранция срещу инфлация или рецесия.
1. САЩ: 8133,5 тона
По време на разгара на Бретън-Уудската система за международен обмен, когато САЩ предложиха да съхраняват и защитят златото на други страни в замяна на долари, беше обявено, че между 90% и 95% от всички световни златни резерви са в американски трезори. Десетилетия по-късно САЩ все още имат най-много злато, съставляващо над 75% от чуждестранните ѝ резерви.

2. Германия: 3359,1 тона
Германия държи своите златни резерви в Deutsche Bundesbank във Франкфурт на Майн, клона на Федералния резерв на САЩ в Ню Йорк и Английската централна банка в Лондон.
3. Италия: 2451,8 тона
Кризата в еврозоната принуди някои да призоват правителството на Италия да продаде част от златните си резерви, за да набере средства, но такива планове в крайна сметка никога не се реализираха.

4. Франция: 2436,5 тона
Бившият президент на Франция Шарл дьо Гол беше от части отговорен за колапса на системата Бретън Уудс, когато започна всъщност да търгува долари срещу злато от резервите на Форт Нокс. Тогавашният президент Ричард Никсън, който знаеше, че фиксираният курс от 35 долара за златна унция е прекалено нисък, беше принуден да извади САЩ от златния стандарт, като сложи край на автоматичната конвертируемост на долара в злато.
5. Русия: 2301,6 тона
Русия изпревари Китай като пети по големина притежател на благородния метал още през 2018 година. Нарастването на златните запаси на Русия се разглежда като опит за диверсификация отвъд американските инвестиции. Русия продаде основно държавни облигации на САЩ, за да купи кюлчета. За първи път в историята: Златните резерви на Русия надминаха доларовите
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България увеличи златния си резерв
Русия притежава хиляди тонове злато. Но не може да ги продаде
Великобритания върна на Полша 100 тона злато
Сърбия си прибра тонове злато от Швейцария