Пазарът на труда в България рязко се забави в края на годината. С цели 33% са спаднали обявите за работа през декември. Офертите през последния месец на 2022 г. са намалели малко под 28 000, което е близо 14 000 по-малко спрямо ноември. Това показва ежемесечният анализ на HR компанията и кариерен сайт JobTiger. Втори месец намаляват обявите за работа у нас. Къде се търсят хора?
През последното тримесечие спадът е цели 43%, като той е на-осезаем през изминалия декември. Въпреки това, на годишна база, броят на обявите е все още с 5% по-голям от този през декември 2021 г. Значителен спад в броя на обявите за работа в страната
Драстичният спад на предлагането на работа не е нещо необичайно за последния месец на годината. Коледните и новогодишни празници обикновено са причина за забавяне или преустановяване на работните процеси за 10-15 дни, в това число и процесите на подбор на персонал.
В кои сектори спадът на обявите за работа е най-голям?
Спадът в броя на обявите по сектори е между няколкостотин и няколко хиляди. Най-силно са намалели офертите в търговията и продажбите – те са с 3360 (-35%) по-малко в сравнение с тези през ноември. Обявите за работа в страната намаляват, изключение правят два сектора
След него се нареждат производството (2330 предложения по-малко, 36% спад), административните и обслужващи дейности (1570 предложения по-малко, 36% спад), хотелиерство и ресторантьорство (1430 предложения по-малко, 29% спад), ИТ секторът (1280 предложения по-малко, 21% спад), логистиката и транспорта (1160 предложения по-малко, 29% спад). Фирмите спряха да търсят и назначават служители
По-малък е спадът в строителството (830 предложения по-малко, 39% спад), здравеопазването и фармацията (600 предложения по-малко, 33% спад), счетоводните и финансови услуги (560 предложения по-малко, 28% спад) и маркетинга и рекламата (360 предложения по-малко, 25% спад).
В кои сфери се търсят най-много хора?
Най-много хора обичайно се търсят в търговията и продажбите с 22% от всички обяви, следван от ИТ сектора (15,3%) и производството (14,9%). Обявите за работа намаляват, къде се търсят най-много хора
Следват хотелиерството и ресторантьорство (13%) административните и обслужващи дейности (10,2%), логистиката и транспорта (10,1%), счетоводните и финансови услуги (5,2%), строителството (4,6%), здравеопазването и фармацията (4,4%), маркетинг и реклама (3,8%) и сферата на изкуството (1%).
Работа от вкъщи
Предложенията за работа от вкъщи и/или дистанционна работа също са намалели с приблизително 1/3 или по-точно 30%. Те са с около 1400 по-малко от ноември и общият им брой се равнява на около 3400 или 14,3% от всички обяви. Две трети от българите предпочитат да работят от вкъщи
2/3 от този тип предложения са в ИТ сектора, следвани от административните и обслужващи дейности (13%), аутсорсинг (BPO) индустрията (12%) и търговията и продажбите (5%).
Обяви по градове
Обявите за работа във водещите областни градове също намаляват средно с 33%. Най-голям е спадът във Варна – с 37%, а най-малък в Стара Загора – с 26%. В столицата София предложенията са с 32% по-малко, в Пловдив са намалели с 36%, в Бургас – с 33%, а в Русе с 31%.
Броят на предложенията като дялово разпределение е: София (48%), Пловдив (10%), Варна (7%), Бургас (3%), Русе (3%) и Стара Загора (3%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Криза? Ръст в обявите за работа в почти всички сектори у нас

Швейцарската централна банка отчете годишна загуба от 132 милиарда швейцарски франка (143 милиарда долара) през 2022 г. Загубата е най-голямата в 115-годишната история на институцията, тъй като падащите пазари на акции и дългови инструменти засегнаха тежко стойността на нейния портфейл от акции и облигации.
Негативно влияние върху активите на централната банка имаше и засилването на швейцарския франк, предава Reuters.
Настоящата загуба, която бележи обрат спрямо 26-те милиарда франка печалба през 2021 г., е много по-голяма от предишната рекордна загуба от 23 милиарда франка, натрупана през 2015 г. Това е еквивалентно на малко повече от годишния брутен вътрешен продукт на Мароко. Швейцарската централна банка ще оповести подробни годишни данни в началото на март.
Институцията понесе загуба от 131 милиарда франка от експозициите си в чуждестранна валута – най-вече поради 800-те милиарда франка, вложени в акции и облигации, които централата банка купи по време на дълга кампания за отслабване на швейцарския франк.
Световните фондови борси отслабнаха и цените на облигациите паднаха миналата година, тъй като централните банки по света, включително тази на Швейцария, повишиха лихвените проценти, за да се борят с инфлацията. Поредно агресивно повишаване на лихвата от Федералния резерв на САЩ
Силният швейцарски франк, който се покачи над паритета спрямо еврото през юли, доведе до загуби, свързани с обменния курс. (Франкът е смятан за валута-убежище и винаги се покачва по време на криза, б.р.).

Единственият положителен резултат бяха златните запаси на Швейцарската централна банка, които възлизаха на 1040 тона в края на 2021 г. и поскъпнаха с 400 милиона франка през 2022 г.
Заради загубата през изминалата година паричната институция няма да направи обичайното си изплащане към централните и регионалните правителства на Швейцария. Миналата година централната банка им преведе 6 милиарда франка.
Загубата едва ли ще окаже влияние върху политиката на Швейцарската централна банка. Тя повиши лихвените проценти на 3 пъти през 2022 г., когато председателят Томас Джордан взе мерки, за да спре високата инфлация в страната. И Швейцарската централна банка повиши основната си лихва
„Колосалните загуби на Швейцарската централна банка изобщо няма да променят паричната й политика. Високата репутация ѝ помага да не се налага да променя нищо“, казва Карстен Юниус, икономист в J.Safra Sarasin.