Вместо минимална работна заплата, работодателите да плащат на служителите си спрямо т. нар. заплата за издръжка, която включва разходите за храна и издръжка, но и тези за почивка и свободно време. Това предлагат от КНСБ. Синдикатите искат сериозно вдигане на минималната заплата и доходите
По данни от септември миналата година заплатата за издръжка на един човек трябва да бъде 1700 лева. Статистиката на НОИ обаче показва, че едва 30% от българите получават такава заплата, докато 70 на сто от работещите у нас вземат много по-малко от 1700 лева на месец. Колко лева са нужни, за да се издържате в България?
Валентина Николова получава 600 лева заплата и се смята за работеща бедна. „Трябва да ви кажа, че е необходимо да е поне двойно, за да може човек да покрие разходите си“, признава тя пред bTV. Заплата за издръжка: 2/3 от работещите не успяват да покрият ежедневните си разходи
Заплатата, която покрива разходите на работещия, се нарича заплата за издръжка. От синдиката настояват тя, а не минималната заплата, да бъде водеща при определяне на възнаграждението. „Много от предприятията се съобразяват с необходимите средства за издръжка на живот и съобразно нарастването на заплатата за издръжка, те повишават и работните заплати“, коментира Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Издръжката на семейство скочи драстично

Заплатата за издръжка се определя на базата на това колко пари са ни необходими за храна, издръжка, свободно време и почивка. Ориентировъчно това са 1700 лева, според синдикалната организация. Българите вземат 400 лв. по-малко от нужното за издръжка
А Валентина получава 3 пъти по-малко и затова я намираме в магазина за дрехи втора употреба. „Ако нещо чак толкова много съм го харесала, мога да си позволя да го купя, защото цените са съвсем различни от това, което е на пазара, на нормалния пазар, а по „Витошка“ минавам само на разходка“, коментира тя. Заплатата за издръжка от 1700 лева е изчислена така, че да купуваме не дрехи втора употреба, а нови. Тя веднага отчита поскъпването на живота. 70% от работещите у нас обаче взимат по-малко от нея.
„Минималната работна заплата трябва така да нараства, че до 2027 година да достигне 80% процента от заплата за издръжка. Тогава ще говорим, че ще се ограничи бедността и нископлатените работници“, коментира Виолета Иванова от КНСБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В 17 области у нас: Пенсиите са по-високи от минималната заплата
Вижте кой е най-бедният град в България
Плашеща статистика: Всеки втори българин живее под прага на бедност

Япония ще дава по 1 милион йени (около 7200 евро) на дете, ако семейството се изнесе от Токио в провинцията, съобщи агенция Kyodo, цитирана от световните медии. Това е тройно увеличение на стимулите за преселване от столицата към обезлюдени райони на страната, които съществуват от 2019 г. Сега размерът на тази подкрепа е 300 000 йени (2171 евро). Отделно обаче има и финансова помощ от 1 млн. до 3 млн. йени за семейства, живеещи в 23-те централни района на Токио и сателитните префектури Сайтама, Чиба и Канагава. Така едно семейство с 2 деца може да получи до 3 млн. йени за напускане на столицата.
Населението на Токио е 13,9 млн. души, а заедно със съседните префектури т.нар. Голямо Токио е най-големият метрополис в света с население около 35 млн. души. През 2021 г. жителите на столицата намаляха за пръв път от 25 години – с 48 592 души, като причината беше пандемията, която доведе до отлив от големите градове по целия свят. Въпреки това обаче властите смятат за необходимо да насърчат допълнително миграцията от столицата към непопулярни райони на страната, страдащи от застаряване на населението и обезлюдяване.
Новият по-висок стимул ще се предлага на семейства, които напуснат района на Токио, въпреки че някои ще получат парите дори и ако се изселят в планинските райони, които попадат в границите на града. Те трябва да са живели 5 години в столицата, а също да поемат ангажимент да останат за също толкова години в новия си дом в провинцията. Освен това поне един член на семейството трябва да работи или да възнамерява да отвори нов бизнес.
Около 1300 общини – около 80% от всички, са се присъединили към схемата с надежда да спечелят от новите нагласи за дистанционна работа и живот далеч от големия град. Приемащите общини осигуряват половината от подкрепата, а другата идва от японското правителство, предава „Сега“.
Програмата не е особено популярна – в първата година от съществуването ѝ от нея са се възползвали едва 71 семейства, през 2020 г. броят им нараства на 290, а в най-тежката година на пандемията – 2021 г., достигна 1184 семейства. Целта на правителството е 10 000 души да напуснат столицата и да се заселят в селски райони до 2027 г.
Някои общини привличат нови жители с обещания за спокоен живот и гарантирано място в детска градина, но други прибягват и до по-необичайни „стимули“ – село Отари в префектура Нагано например се рекламира с ергените си. С е-сватовник борят демографската криза в Япония
Демографска криза

Япония е третата икономика в света, но е загубила 644 000 души от населението си през 2020-2021 г., припомня британският Guardian. От 125 млн. сега, японците ще са едва 88 млн. през 2065 г. – намаление с 30% за 45 години.
Японците са сред най-дълголетните – населението над 65 години се увеличава, но раждаемостта е много под необходимите 2,1 деца на жена, за да се поддържа сегашното ниво. В момента раждаемостта е 1,3 деца на жена (дори в България е по-висока).
През 2021 г. в страната са се родили 811 604 деца – най-малко откакто съществува статистика, т.е. от 1899 г. Столетниците пък са 90 500 души при едва 153 през 1963 г.

Летище Истанбул стана най-натовареното летище в Европа през миналата година със средно 1156 полета на ден, според доклада за европейските летища и въздушния трафик през 2022 г. на Европейската организация за аеронавигационна безопасност (Евроконтрол).
Летище Истанбул е единственото летище в Европа, което е успяло да възстанови броя на полетите до нивата преди пандемията, твърди докладът, който сравнява ситуацията през 2022 г. с тази през 2019 г. – преди началото на пандемията от COVID-19.
След турската аерогара се нареждат летищата в Амстердам с 1140 полета дневно, Париж с 1122 полета, Франкфурт с 1048 полета и Лондон с 1042 полета, предава Daily Sabah.
Важен транзитен център за въздушния транспорт

Летище Истанбул, разположено по крайбрежието на Черно море, успя да се превърне в един от най-важните транзитни центрове във въздушния транспорт, откакто беше официално обявено за отворено в края на октомври 2018 г., преди да започне да функционира напълно през април 2019 г.
С негова помощ Истанбул, най-големият град в Европа, пресичащ Европа и Азия, се утвърждава като основен регионален транспортен център. Най-голямото летище в Европа: Перлата на Истанбул прие 160 милиона пътници
Летище Истанбул може да обслужва 90 милиона пътници годишно при настоящото си състояние. Планираният му капацитет обаче е много по-голям – то ще може да обслужва 200 милиона пътници, щом бъде изцяло завършено, което го превръща в най-голямото летище в света.
Всички етапи от строителството и разширяването на летището, включително изграждането на 6 писти, се очаква да бъдат завършени до 2028 г.
Летището се намира северно от Арнавуткьой в европейската част на Турция, близо до брега на Черно море. То е база на националния превозвач на Турция – Turkish Airlines, която от години е сред най-големите авиокомпании в Европа. Наскоро авиокомпанията се преименува на Türkiye Airlines (на турски Türkiye Hava Yolları – Авиокомпанията на Турция). След Турция и Turkish Airlines сменя името си