Компаниите, които не са увеличили заплатите през 2022 г., ще ги компенсират през първата половина на тази

Компаниите, които не са увеличили заплатите на своите служители през миналата година, ще ги компенсират с повишения през първата половина на 2023 г….

От избори в избори: България е трета в Европа по служебни правителства

Обединеното кралство имаше трима различни министър-председатели през 2022 година, включително Лиз Тръс, която беше на поста само 49 дни. В България за по-малко от 2 години пък ще имаме четвърто служебно правителство, след като сегашният парламент бъде разпуснат. Тази ситуация буди един въпрос за размисъл – колко дълго обикновено се задържат правителствата в Европа?
Този въпрос разглежда Pew Research Center, като се консултира с компанията за политическа информация ParlGov и изчислява медианната продължителност на правителствата в 22 парламентарни държави в ЕС, както и във Великобритания, от края на Втората световна война до края на 2022 г.
Правителствата в повечето европейски страни в анализа се сменят поне веднъж на 2 години. Но тези в Белгия, Финландия и Италия често не успяват да оцелеят и година. Там медианната продължителност на правителство от Втората световна война насам е под 365 дни – много по-малко от определения от конституцията мандат за ново правителство.

На другия полюс в класацията е Люксембург с най-дълга медианна продължителност на правителството сред анализираните държави – над 4 години и половина. Така правителствата в Люксембург се доближават най-много и до изпълняване на пълния си мандат от 5 години.
Повечето европейски страни са парламентарно представени демокрации и в зависимост от страната провеждат парламентарни избори на всеки 4 или 5 години. Продължителността на дадено правителство в анализа се дефинира като брой непрекъснати дни, през които правителството, спечелило парламентарни избори, остава на власт преди следващите редовни.
Ако някое правителство е преминало в „служебно“, то се смята за ново в анализа. В Германия, например, 16-годишното управление на бившия канцлер Ангела Меркел може да бъде разделено на 5 отделни правителства: 3 правителства с редовен 4-годишен мандат, едно служебно правителство, продължило 6 месеца, докато Меркел се опитваше да формира редовно, и последният мандат от 3 години и половина, когато успя да изгради коалиция.
За сравнение, макар че правителствата в България и Словакия са управлявали приблизително еднакво време (съответно средно 1,17 и 1,16 г.), Словакия е успяла да формира и реформира коалиции без избори много по-често от нас. А някои държави, като например Италия, често са съставяли правителства чрез изграждане на коалиции и са провеждали предсрочни избори.

Служебните кабинети
Някои смени изискват служебни правителства, припомня Pew, и дава за пример именно нас – служебният премиер Гълъб Донев и правителството му, които управляват от разпадането на предишното правителство и ще продължат поне до следващите избори, планирани за 2 април.
Нидерландия е имала повече служебни правителства от всяка друга държава в ЕС – общо 11 от Втората световна война насам. Сегашният премиер Марк Рюте е начело вече 12 г.. но от 7-те последователни правителства, които е управлявал, 3 са били служебни. Последният служебен кабинет, който той ръководеше 360 дни е от януари 2021 г. до януари 2022 г., като постави рекорд за страната след войната. Белгия и България са следващите по брой служебни правителства, съответно с 9 и 8. След нас са Финландия и Австрия с по 7.
В Люксембург всяко служебно правителство обикновено е продължавало по-дълго. Макар че страната е имала само 2 служебни правителства от Втората световна война досега, медианната продължителност на служебен кабинет там е малко над 10 месеца. Други страни с живот на служебните правителства от над 6 месеца са Италия, Нидерландия, Чехия и Испания.
Белгия пък е с най-дълго управлявалото служебно правителство сред изследваните страни. Третото правителство на Ив Льотерм действаше като служебно почти година и половина (541 дни) между 2010 и 2011 г. Най-продължителното служебно правителство в Италия е единственото друго с над 500 дни – това на Марио Монти – 528 дни, в зората на европейската дългова криза.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Кой ще управлява икономиката, финансите и енергетиката у нас?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото

IBM съкращава 3900 работни места, не можа да оправдае очакванията

Американският технологичен гигант IBM съкращава 3900 души, като част от някои продажби на активи, но не можа да постигне заложените парични средства, въпреки че надмина очакваните приходи през четвъртото тримесечие.
Главният финансов директор Джеймс Кавано каза пред Reuters, че компанията все още е „ангажирана да наема служители за проучване и развитие, насочено към клиентите“.
Съкращенията – свързани с отделянето на нейния бизнес Kyndryl и част от подразделението за изкуствен интелект Watson Health – ще доведат до разходи от 300 милиона долара през периода януари-март, съобщават от IBM.
Акциите на компанията паднаха с 2% при удължената търговия, изтривайки по-ранните печалби от до голяма степен оптимистичните резултати. Според анализатори спадът се дължи на новините за съкращенията на работни места и липсата на свободен паричен поток.
„Изглежда, че пазарът е разочарован от размера на обявените съкращения на работни места, които възлизат само на 1,5% от работната сила“, казва Джеси Коен, старши анализатор в Investing.com. По думите му инвеститорите са се надявали на по-сериозни мерки за намаляване на разходите.
От големите технологични компании до големите банки на Уолстрийт, американските компании правят сериозни съкращения и намаляват разходите си, за да се справят по-добре със световния икономически спад.
Паричният поток на IBM за 2022 г. беше 9,3 милиарда долара, оставайки под целта от 10 милиарда долара поради по-високи от очакваните нужди от оборотен капитал.
Компанията също така прогнозира годишен ръст на приходите в средни едноцифрени числа при условия на постоянна валута, по-слабо от отчетения през миналата година 12% растеж, тъй като търсенето на дигитализация на бизнеса, предизвикано от пандемията, отстъпи място на предпазливите разходи от страна на клиентите на фона на засилващите се страхове от рецесия.
Ръстът на софтуерния и консултантския бизнес на IBM се забави последователно през четвъртото тримесечие, но разходите за облачни услуги се повишиха, като подписването на сделки се удвои през 2022 година за създаване на услуги с партньори като AWS на Amazon.com и Azure на Microsoft. Приходите на компанията от хибридните облачни услуги са нараснали с 2% през тримесечието, приключило на 31 декември.
Общите приходи се запазиха на ниво от 16,69 милиарда долара през периода, като не успяха да достигнат прогнозите на анализаторите за 16,40 милиарда долара, според Refinitiv. За 2022 година IBM регистрира ръст на приходите от 5,5%, което е най-високото ниво от десетилетие.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Шефката на IBM Джини Ромени: Има криза на уменията
IBM и Electrolux ще използват изкуствен интелект за авангардна прогноза на времето
IBM купува софтуерна компания в IT сделката на годината