Трудовите мигранти в областта, пътуващи до населени места извън Софийска област, са 24 371, или 61,8%. Като най-висок е относителният дял на тези от общините Своге (17,1%), Елин Пелин (15,3%) и Костинброд (14,1%), което се обяснява с близостта им до столицата. Това показват последните данни на НСИ за местоположението на работните места в Софийска област към 7 септември 2021 година. Данните са събрани по време на последното преброяване на населението.
Според статистиката делът на трудовите мигранти, пътуващи до населени места на територията на Софийска област, е 38.2% от всички, или 15 080 души. Един град създава почти половината от икономиката у нас
От структурата на трудова миграция по направления – в Софийска област и към други области е видно, че с най-голям дял са пътуващите извън границите на областта, в която живеят: Божурище (90,5%), Костинброд (85,1%), Мирково (82,7%) и Своге (82,3%). А най-голям е делът на работещите в Софийска област, идващи от Средногорието – Чавдар (88,1%), Златица (86,7%), Антон (86,1%) и Пирдоп (80,2%). 

Община Трудова миграция в София-област Трудова миграция – други области
Антон                          86,1%                                     13,9%
Божурище                     9,5%                                     90,5%
Ботевград                    63,8%                                     36,2%
Годеч                           42,3%                                     57,7%
Горна Малина               42,8%                                     57,2%
Долна баня                   41,1%                                    58,9%
Драгоман                      26,8%                                    73,2%
Елин Пелин                   31,2%                                    68,8%
Етрополе                       69,6%                                    30,4%
Златица                         86,7%                                    13,3%
Ихтиман                        20,9%                                    79,1%
Копривщица                  51,8%                                    48,2%
Костенец                       39,3%                                    60,7%
Костинброд                    14,9%                                    85,1%
Мирково                         17,3%                                    82,7%
Пирдоп                           80,2%                                    19,8%
Правец                           65,3%                                    34,7%
Самоков                          49%                                      51%
Своге                              17,7%                                   82,3%
Сливница                        37,1%                                   62,9%
Чавдар                            88,1%                                   11,9%
Челопеч                          77,9%                                   22,1%

Към 7 септември 2021 г. в Софийска област 2722 души, или 3,1% работят главно от вкъщи. Без фиксирано работно място са 3265 души, или 3,7%. Броят на хората, които живеят и работят в едно и също населено място, е близък до този на работещите в друго населено място – съответно 41 456 (47,6%) и 39 451 (45,3%). Заетите, които пътуват извън страната, са 222, или 0,3%.
Най-много от хората на възраст между 15 и 19 години и между 30 и 39 г. работят главно от вкъщи – съответно 25,3% и 29,1%. Най-много хора на възраст между 40 и 49 г. нямат фиксирано работно място – 32,4%. Хората на възраст между 50 и 59 г., както и над 60 г., работят предимно в населеното място, в което и живеят – съответно 27,9% и 13,5%.
Явлението всекидневна трудова миграция е пряко свързано с икономическото състояние на населените места, тяхното местонамиране и инфраструктура и с наличието и характеристиките на работната сила в тях. Значението на процеса за обществото е голямо, тъй като всекидневното пътуване, за разлика от преселването за постоянно, не води до обезлюдяване на населени места или до нарушаване на възрастовата структура на населението, обясняват от НСИ. Кои квартали на София са с най-голям ръст и спад на жителите за последните 10 години?
При преброяването през 2021 г. се наблюдава не само ежедневната трудова миграция, а като цяло местонамирането на работното място, включително за хората, работещи главно от вкъщи и за тези без фиксирано работно място.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мисията невъзможна? Над 20 000 лева за частна детска градина в София
Започна плащането на данъци в София. Как да получим отстъпка?
Кои квартали са сред най-луксозните за живеене в София?

5 соларни парка с обща пикова мощност от около 210 MWp ще строи Гърция с нейните пари от Плана за възстановяване. Проектът е съвместно начинание на RWE Renewables (51%) и местната PPC Renewables (49%), като инвестицията ще се финансира с 90 млн. евро от ЕС чрез NextGenerationEU, 54 млн. евро заем от Eurobank и Alpha Bank, а останалите 36 млн. евро – собствен капитал, съобщава ESG News.
Соларните инсталации ще са разположени в област Западна Македония, на вече нефункциониращия открит рудник „Аминтео“. Обектът е близо до границата със Северна Македония. Очаква се строителните дейности да започнат напролет и да приключат до края на първото тримесечие на 2024 година. Решено: Германска компания инвестира 1 милиард евро в Северозапада

Вече има и договори с трети страни за изкупуване на енергията за периоди между 10 и 15 години. Двете компании планират и други проекти във ВЕИ сферата.
След завършването на проекта съвместният соларен бизнес на RWE и PPC в Гърция ще управлява инсталации, генериращи до 2000 MWp. За сравнение, по данни на AE-Solar, целите на България до 2024 г. са всички на нашия соларен пазар да разполагат с общ инсталиран капацитет от 2500 MWp. Европейски гигант вдигна голяма соларна централа до Пловдив
„Зеленият преход е основен стълб на Националния план за възстановяване и устойчивост „Гърция 2.0″, който в момента се изпълнява. В тези трудни времена, когато светът е изправен пред безпрецедентни предизвикателства, над 11 милиарда евро са в държавната хазна чрез този подход към развитието“, заяви зам.-министърът на финансите Тодорос Скилакакис.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Израелска енергийна компания ще вложи 300 милиона евро в Румъния
Великобритания влага 291 млн. долара в огромна соларна централа в Турция
Разград става „зелен“: Ще има водородна индустриална зона за 34,5 млн. евро