Преките чуждестранни инвестиции, реализирани от френски и италиански компании в България до края на 2021 година възлизат на 4 милиарда евро. Това съобщи министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов на събитие, организирано от Френско-българската търговска и индустриална камара и Конфиндустрия България.
По думите му тази стойност показва значимостта на двете държави като икономически партньори на страната. „За първите 10 месеца на 2022 г. общият износ на България към Италия и Франция е 4,4 млрд евро. Ръстът на износа към Италия е почти 50%, а този към Франция – близо 30%, показател за добрите темпове, с които се развиват търговските отношения“, заяви Стоянов. Италианци местят завод за соларни панели от Китай в България

Той подчерта, че зад тези стойности стоят добрата работа и активността на много компании, на търговските камари и на посолствата на двете страни.
„Все още очакваме окончателните данни за 2022 г., но на база на резултатите по тримесечия мога в аванс да кажа, че въпреки кризите, ще отчетем много успешна година по отношение на търговското и икономическо сътрудничество“, отбеляза Никола Стоянов.
Участие в събитието взеха още и министърът на иновациите и растежа Александър Пулев, посланиците на Франция и Италия у нас Жоел Мейер и Джузепина Дзара, председателят на УС на ФБТИК Стефан Делайе, председателят на Конфиндустрия България Роберто Санторели и представители на бизнеса.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Големи френски компании местят заводите си от Китай в България?
България и Източна Европа могат да спечелят след кризата с Covid-19

Румъния и България възнамеряват да изградят две водноелектрически централи на река Дунав, които да бъдат използвани съвместно по модела на водноелектрическите централи „Железни врати“, експлоатирани съвместно от Румъния и Сърбия. Това пише в документ, публикуван от българското правителство, съобщи Balkan Insight.
Плановете са двете централи да се построят от румънската държавна компания Hidroelectrica.
Изграждането на централите е в стратегията на България за развитие на енергетиката до 2053 г., разработена от министъра на енергетиката Росен Христов. Росен Христов: За да има въглища, трябва да докажем, че сме част от Зелена Европа

Първата съвместна централа с мощност 840 MW ще бъде базирана между Никопол в България и Турну Мъгуреле в Румъния, като вече са налице и предпроектни проучвания и оценка като основа.
Втората централа трябва да бъде разположен в Силистра, близо до Кълъраш, Румъния, но проучванията там едва сега започват.
Двете страни вече проведоха няколко срещи с участието на енергийните министри на Румъния и България. Вероятно следващия месец двете държави ще подпишат меморандум за проекта. Изграждането на проектите се очаква да отнеме между 5 и 6 години.
Новата енергийна стратегия на България включва и коридор за пренос на електроенергия през Румъния и Словакия до Унгария, както и ръст в капацитета на далекопроводите с Турция.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Ще затворят ли 250 ВЕЦ-а заради спорни нови правила?
ВЕЦ-овете вече ще плащат такса за използване на подземни води