Норвегия обяви мерки, с които да гарантира сигурността на доставките на електроенергия, като може да ограничи част от износа на електроенергия към съседните страни при риск от вътрешен недостиг, обяви правителството.
Страната е сред най-големите износители на електричество в Европа, като изнася около 1/5 от продукцията си към съседни държави.
Местните власти възнамеряват да въведат механизъм, според който производителите на електроенергия от ВЕЦ-ове, най-разпространеният източник на електроенергия в Норвегия, ще отговарят за поддържането на нивата на водата в резервоарите над определени нива. Производителите ще трябва редовно да информират за нивата на водните резервоари. Докато спасяваше Европа, Норвегия спечели стотици милиарди от износ на газ
90% от производството на енергия в Норвегия се дължи на хидроенергията. Останалите около 10% – идват от вятърна енергия, пише Oilprice.

Планът за следене на нивата на водата и за засягане на производството на електроенергия трябва да е преди зимата на 2023/2024 г. „Искаме да гарантираме, че имаме достатъчно енергия за вътрешно търсене и за нашата индустрия:, заяви премиерът Йонас Гар Стьоре.
Правителството ще наложи ограничения върху износа на електроенергия, при риск от недостиг в страната. „Няма да изнасяме за нито един от нашите съседи, ако достигнем критично ниски нива“, категоричен е норвежкият премиер. Най-големият плаващ вятърен парк в света произведе първата си енергия
Сухото време през миналото лято в Европа засегна норвежкото производство на електроенергия. Докато Старият континент се стремеше да осигури природен газ за производство на електроенергия и отопление през зимата, най-големият производител на петрол и газ в Западна Европа – Норвегия, имаше съвсем друг проблем през лятото – сухото време. Когато водните резервоари за водноелектрическа енергия бяха на критични нива, властите на Норвегия помолиха операторите да не изнасят много електроенергия за Европа и да не разчитат на внос нея, тъй като тя имаше трудности с енергийните доставки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия трябва да свали цената на газа, за да спаси Европа
Откъде идва богатството на Норвегия
Русия вече не е най-големият доставчик на газ в Европа

Германската икономика неочаквано се сви през четвъртото тримесечие. Това е признак, че най-голямата икономика в Европа може да навлезе в очакваната от мнозина рецесия, макар и вероятно по-слаба от първоначалните опасения.
Брутният вътрешен продукт е намалял с 0,2% на тримесечна база в коригирани условия, съобщи федералната статистическа служба Destatis. Експерти по-скоро очакваха икономиката да стагнира. През предходното тримесечие германската икономика нарасна с ревизирани нагоре 0,5% спрямо предходните 3 месеца.
Рецесия – обикновено определяна като две последователни тримесечия на свиване – стана по-вероятна, тъй като много експерти прогнозират, че германската икономика ще се свие и през първото тримесечие на 2023 година. „Зимните месеци се оказват трудни – макар и не толкова трудни, колкото се очакваше първоначално. Тежкият срив на германската икономика все още отсъства, но все още се очертава лека рецесия.“, каза главният икономист на VP Bank Томас Гитцел. Най-голямата европейска икономика е на ръба на рецесия
Германският министър на икономиката Роберт Хабек каза миналата седмица в годишния икономически доклад на правителството, че икономическата криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна, вече е управляема, въпреки че високите цени на енергията и повишаването на лихвените проценти означават, че правителството остава предпазливо.

Правителството каза, че икономическата ситуация трябва да се подобри от пролетта нататък и миналата седмица преразгледа прогнозата си за БВП за 2023 г. – предвиждайки растеж от 0,2%, спрямо есенната прогноза за спад от 0,4%.
Що се отнася до Европейската централна банка, очакванията за лихвените проценти е малко вероятно да бъдат повлияни от данните за германското БВП, тъй като инфлационният натиск остава висок, каза икономистът на Helaba bank Ралф Умлауф. ЕЦБ почти се ангажира да повиши основната си лихва с половин процентен пункт тази седмица до 2,5%, за да ограничи инфлацията.
Данните показват, че спадащото частно потребление в Германия е основната причина за намаляването на БВП през четвъртото тримесечие. „Потребителите не са имунизирани срещу ерозия на тяхната покупателна способност поради рекордно високата инфлация“, каза главният икономист на Commerzbank Йорг Кремер.
Инфлацията, движена главно от високите цени на енергията, се понижи за втори пореден месец през декември, като хармонизираните в ЕС потребителски цени се повишиха с 9,6% на годишна база.
Aнализатори обаче прогнозират пред Reuters, че годишната хармонизирана за ЕС инфлация отново ще стане двуцифрена през януари с лек ръст до 10,0%. Предварителната инфлация за януари ще бъде публикувана във вторник.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кризата в Германия повлича след себе си и цялата еврозона
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ
Помощ в кризата: Германия дава до 3000 евро премия и опрощава сметката за газ

Правителството на Дания предлага мерки на стойност от 2,3 милиарда датски крони (около 309,26 милиона евро), които да облекчат негативния ефект от високата инфлация в страната, съобщава датското финансово министерство.
Една от мерките, които се предлагат, е да бъде предоставена необлагаема парична помощ в размер на по 5000 датски крони (около 672 евро) на възрастни хора с ниски доходи. Подобно решение беше прието от предишното датско правителство през юни миналата година, предава Reuters.
„Има датски семейства с деца и датчани в пенсионна възраст, които са изложени на тежък финансов натиск и високата инфлация им се отразява сериозно“, се казва в изявление на датския финансов министър Николай Вамен.
Управляващите в Дания канят опозиционните партии за преговори по предложението за въвеждането на пакета от антиинфлационни мерки. Очаква се да бъде постигнато споразумение в рамките на две седмици.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Нова социална помощ за най-бедните на Острова
Икономия: Дания отменя национален празник, за да пести пари за отбрана
Страната, която не прие еврото и остана богата

Японският автомобилен концерн Toyota Motor Corp. е продал 10,5 милиона автомобила през 2022 година, обяви компанията. Така за трета поредна година Toyota запазва лидерската си позиция на автомобилен производител с най-много продажби на световно ниво, пише Reuters.
Продажбите в световен мащаб, заедно със звеното за камиони Hino Motors и на производителя на по-малки автомобили Daihatsu, са спаднали с 0,1% до 8,6 млн. броя. Символичното намаляване обаче засенчва спада от 9,6% на вътрешния пазар, на който са продадени 1,9 млн. превозни средства. Toyota изпревари General Motors по продажби в САЩ

Втори в класацията по продажби се нарежда германският концерн Volkswagen Group, който по-рано през януари обяви най-ниското ниво на продажби от над 10 години в размер на 8,3 млн. броя, след като локдауните заради COVID-19 в Китай и войната в Украйна влошиха работата на неговите вериги за доставки. Продажбите на Volkswagen удариха невиждано от 10 години дъно
Въпреки че Toyota също имаше някои ограничения, свързани с доставката на чипове, японският автомобилен производител обяви, че силното търсене в Азия и ръстът в производствения капацитет и оптимизация в Азия и Северна Америка са спомогнали световното производство с 5% през 2022 г.
През ноември компанията ревизира прогнозите си за производството за настоящата финансова година, която приключва в края на март, от 9,7 млн. продадени превозни средства до 9,2 млн. продажби.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Внукът на основателя на Toyota се оттегля от поста изпълнителен директор
Продажбите на електромобили в Румъния удариха нов рекорд
Драстичен спад на продажбите на нови коли в България

Възходяща тенденция доминира световния пазар на суровини през миналата седмица, след като той преодоля ценовите трудности, които го мъчеха седмица по-рано.
Намаляването на производството, увеличаването на износа на продукти от пазарите на суровини и намаляването на търсенето на щатски долари бяха сред основните фактори, подкрепящи глобалния пазар на суровини.
Цените на суровините се повишиха, тъй като макроикономическите данни, публикувани по света, успокоиха страховете от рецесия. Обрат: Еврозоната ще се размине с рецесията засега
Цените на златото се качиха с 0,1% миналата седмица, паладият спадна с 6,4%, платината поевтиня с 2,9%, а среброто загуби 1,6% от стойността си. 2023 година ще бъде рекордна за златото
Междувременно медта поскъпна с 0,7%, оловото се повиши с 1,7%, алуминият поскъпна с 1,2%, никелът се покачи с 2,5%, а цинкът поскъпна с цели 14,9%.

Увеличаването на добива на петрол, природен газ и въглища, както и производството на електроенергия в Китай през 2022 година в сравнение с предходната година са сред факторите, които повишават търсенето. Петролът може да скочи до 120 долара заради Китай
Според анализаторите има несигурност за повишаването на лихвените проценти от Федералния резерв през следващите месеци. Също така данните за заетостта в неселскостопанския сектор, които ще бъдат обявени в петък, както и насоките на председателя на Фед Джером Пауъл вероятно ще повлияят на пазарните очаквания.
Що се отнася до Европейската централна банка се очаква повишаването на лихвените проценти да продължи през март, но са важни възможните сигнали до какво ниво банката може да спре с вдигането на лихвите. Докога ЕЦБ ще продължи да вдига основната лихва?
Федералният резерв почти сигурно ще увеличи основния лихвен процент с 25 базисни пункта следващата седмица, а очакванията, че Фед ще забави темпото на повишаване на лихвите, увеличават цените на златото.
Цени на енергията
Миналата седмица енергийните суровини отчетоха спадове, като петролът Брент поевтиня с 1,9%, а природният газ – с 10,1%. Цената на природния газ спадна толкова ниско за първи път от май 2021 година.
Несигурността, свързана с мерките заради пандемията от COVID-19 в Китай и предстоящото ембарго на ЕС върху руски петролни продукти, принуждава инвеститорите да бъдат предпазливи спрямо енергийните стоки.
Междувременно положителна тенденция се забелязва при селскостопанските суровини миналата седмица.
Пшеницата се повиши с 1,2%, царевицата с 1,1%, соята с 0,4%, а оризът с 1,1%.
Също така, памукът поскъпна с 0,4%, кафето се повиши с 9,8%, а захарта и какаото поскъпнаха съответно с 6,6% и 2,3%.