Световните цени на храните спадат за 10-и пореден месец

Световните цени на храните паднаха през януари за 10-и пореден месец и сега са надолу с около 18% от рекордно високото ниво през март след инвазията на Русия в Украйна, съобщи агенцията по храните на ООН. Ще продължат ли да падат цените на храните?
Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достигна средно 131,2 пункта миналия месец срещу 132,2 за декември. Това беше най-ниската стойност на индекса от септември 2021 година. Цифрата за декември беше преразгледана надолу от първоначалната оценка от 132,4.
Спадовете в цените на растителните масла, млечните продукти и захарта помогнаха за намаляване на индекса, докато зърнените храни и месото останаха до голяма степен стабилни, посочват от ФАО, цитирани от Reuters.
В други оценки за предлагането и търсенето на зърнени култури организацията повиши прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2022 г. до 2,765 милиарда тона от предишна оценка от 2,756 милиарда тона.
Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се повиши само с 0,1% на месечна база през януари, за достигайки ръст от 4,8% на годишна база. Международните цени на пшеницата спаднаха с 2,5%, тъй като производството в Австралия и Русия изпревари очакванията. Оризът, напротив, скочи с 6,2%, воден отчасти от силното местно търсене в някои азиатски страни износителки. Храните поскъпват: Наред е оризът

Цените на растителното масло паднаха с 2,9% през януари, индексът на млечните продукти се понижи с 1,4%, а на захарта – с 1,1%. Месото поевтиня с едва 0,1%. Евтино олио от Украйна сваля цените и у нас
Разглеждайки предлагането и търсенето на зърнени култури, организацията очаква рекордно световно производство на пшеница през 2022 г. благодарение на по-високите прогнози за реколтата от Австралия и Русия.
Прогнозата за световното производство на ориз беше преразгледана надолу заради по-ниското от очакваното производство в Китай и сега се предвижда да спадне с 2,6% от историческия си връх през 2021 г.
Гледайки напред към 2023 г., ФАО отбелязва, че ранните индикации показват вероятно разширяване на отглеждането на зимна пшеница в северното полукълбо. Организацията обаче предупреди, че високите разходи за торове могат да повлияят на добивите. Катастрофално: Предстои световна криза с храните
Използваните количества зърнени култури по света през 2022/23 г. се прогнозира да намалеят с 0,7% спрямо предходната година до 2,779 милиарда тона. Прогнозата за световните запаси от зърнени култури беше фиксирана на 844 милиона тона, намалявайки съотношението запаси към използване за 2022/23 до 29,5% от 30,8% през 2021/22.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Филипините останаха без основен хранителен продукт. Как се стигна до там?
Кризата с храните ще се изостри, милиони са заплашени от глад
Храните ще поскъпнат осезаемо
Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
Предстои световен недостиг на любима храна

Катастрофално: Kитaй щe загуби пoлoвинaтa от населението си до края на века

Населението на Китай притеснително намалява. В страната живеят 1,4 милиарда души, или близо един на всеки 5 жители на Земята, но според Националното статистическо бюро на Китай населението на страната се е свило през 2022 година с близо 850 000 души, пише Business Insider. За първи път от 70 г.: Населението на Китай намалява
Това е само началото на намаляването на китайското население. Очаква се тази година Индия да изпревари Китай по население, а след няколко години и населението в трудоспособна възраст на страната – между 20 до 69 г. Според изчисления на ООН, ако раждаемостта в Китай остане на ниско ниво, то страната ще загуби близо половината от населението си до края на века, което означава намаляване с приблизително 700 милиона души.
Ръстът на населението в трудоспособна възраст през последните десетилетия превърна Китай във фабриката на света – над 70% от слънчевите панели, 60% от селскостопанските машини и 25% от роботите са конструирани с компоненти от китайски доставчици.
Затова намаляващото население на Китай в трудоспособна възраст има сериозно значение и ще се отрази на световната икономика. Това е и предупреждение за САЩ и Европа, че ако не обърнат намаляващата раждаемост, ги очаква същата икономическа съдба.

От десетилетия коефициентът на раждаемост в Китай спада, което забавя растежа на населението на страната. През 2022 г. този показател достигна най-ниското регистрирано ниво – 1,1 деца на жена. Китайската политика за едно дете, ограничаваща двойките, не е единствената причина. Когато политиката за едно дете беше приложена през 1980 г., коефициентът на раждаемост вече беше спаднал до 2,6 от над 6 деца на жена през 1970 г. През 1991 г. падна под 2,1 деца на жена, нужното ниво за поддържане на стабилно население.
Ситуацията с право притеснява китайското правителство – страната реши да смекчи ограничителната си политика за едно дете през 2016 г. Китайското правителство започна да насърчава гражданите си да имат до 3 деца с парични стимули, отстъпки за недвижими имоти и удължен отпуск по майчинство. Но по всичко изглежда, че тези усилия са неуспешни и недостатъчни.
За разлика от развитите западни икономики, Китай и страните Азия не използват имиграцията, за да компенсират спадащата раждаемост. Делът на имигрантите като процент от общото население в Япония през 2020 г. е 2%. В Индия той е бил 0,3%, а в Китай – едва 0,1%. Тоест излиза, че е невъзможно чужденците да получат китайско гражданство. Япония дава милиони на хората, ако напуснат Токио
По-малко деца и имигранти означава по-малко работници в дългосрочен план. ООН прогнозира, че работната сила в Китай ще се свие доста в следващите години – повече отколкото във всяка друга страна. Това е сериозно предизвикателство за намеренията на Си Дзинпин да превърне Китай в най-голямата икономика в света и доминираща суперсила.

Намаляването на работната сила ще навреди на икономиката на Китай, като последиците ще засегнат и САЩ, и Европа. В следващите десетилетия китайската икономика няма да вдигне темповете на глобален растеж, като досега. Растежът на производителността в страната също може да стагнира.
Освен Китай, Европа също е изправена пред такава демографска ситуация – населението на континента ще намалее с 21%, или 157 милиона души, до края на века. Нигерия е на път да изпревари Стария континент като третата най-голяма работна сила в следващите десетилетия. 7-те града, които ще бъдат с най-голямо население през 2100 г.
Сред настоящите най-големи икономики само САЩ ще има положителен прираст на населението, макар и с ниски нива, защото 1/3 от населението на САЩ – над 100 милиона души – ще са имигранти и техните деца, родени в САЩ. За първи път от 1790 г. в САЩ бялото население намалява
Недостигът на хора е сериозна заплаха с реални последици. Много компании са изправени пред големи предизвикателства при запълването на свободните си позиции, особено в ключови индустрии като здравеопазване и образование. В следващите години и в Китай, и на Запад ще е все по-трудно да се намират работници. Липсата на машинисти, учители, инженери, лекари, пожарникари, медицински сестри и програмисти ще има по-сериозни последици в бъдеще. С по-малко служители компаниите ще произвеждат или работят по-малко, което ще доведе до по-малко продажби, по-малко икономически растеж, а оттам и до по-малко просперитет за всички.
В Китай проблемът има много по-драматичен характер. Ако нещата не се обърнат, проблемът не само ще се задълбочи, но и може да доведе до катастрофа за икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До 2050 година: 1/4 от населението на България ще изчезне
Демокрацията лиши Източна Европа от 30 000 000 души

Катастрофално: Kитaй щe зaгyби пoлoвинaтa oт нaceлeниeтo cи дo ĸpaя нa вeĸa

Населението на Китай притеснително намалява. В страната живеят 1,4 милиарда души, или близо един на всеки 5 жители на Земята, но според Националното статистическо бюро на Китай населението на страната се е свило през 2022 година с близо 850 000 души, пише Business Insider. За първи път от 70 г.: Населението на Китай намалява
Това е само началото на намаляването на китайското население. Очаква се тази година Индия да изпревари Китай по население, а след няколко години и населението в трудоспособна възраст на страната – между 20 до 69 г. Според изчисления на ООН, ако раждаемостта в Китай остане на ниско ниво, то страната ще загуби близо половината от населението си до края на века, което означава намаляване с приблизително 700 милиона души.
Ръстът на населението в трудоспособна възраст през последните десетилетия превърна Китай във фабриката на света – над 70% от слънчевите панели, 60% от селскостопанските машини и 25% от роботите са конструирани с компоненти от китайски доставчици.
Затова намаляващото население на Китай в трудоспособна възраст има сериозно значение и ще се отрази на световната икономика. Това е и предупреждение за САЩ и Европа, че ако не обърнат намаляващата раждаемост, ги очаква същата икономическа съдба.

От десетилетия коефициентът на раждаемост в Китай спада, което забавя растежа на населението на страната. През 2022 г. този показател достигна най-ниското регистрирано ниво – 1,1 деца на жена. Китайската политика за едно дете, ограничаваща двойките, не е единствената причина. Когато политиката за едно дете беше приложена през 1980 г., коефициентът на раждаемост вече беше спаднал до 2,6 от над 6 деца на жена през 1970 г. През 1991 г. падна под 2,1 деца на жена, нужното ниво за поддържане на стабилно население.
Ситуацията с право притеснява китайското правителство – страната реши да смекчи ограничителната си политика за едно дете през 2016 г. Китайското правителство започна да насърчава гражданите си да имат до 3 деца с парични стимули, отстъпки за недвижими имоти и удължен отпуск по майчинство. Но по всичко изглежда, че тези усилия са неуспешни и недостатъчни.
За разлика от развитите западни икономики, Китай и страните Азия не използват имиграцията, за да компенсират спадащата раждаемост. Делът на имигрантите като процент от общото население в Япония през 2020 г. е 2%. В Индия той е бил 0,3%, а в Китай – едва 0,1%. Тоест излиза, че е невъзможно чужденците да получат китайско гражданство. Япония дава милиони на хората, ако напуснат Токио
По-малко деца и имигранти означава по-малко работници в дългосрочен план. ООН прогнозира, че работната сила в Китай ще се свие доста в следващите години – повече отколкото във всяка друга страна. Това е сериозно предизвикателство за намеренията на Си Дзинпин да превърне Китай в най-голямата икономика в света и доминираща суперсила.

Намаляването на работната сила ще навреди на икономиката на Китай, като последиците ще засегнат и САЩ, и Европа. В следващите десетилетия китайската икономика няма да вдигне темповете на глобален растеж, като досега. Растежът на производителността в страната също може да стагнира.
Освен Китай, Европа също е изправена пред такава демографска ситуация – населението на континента ще намалее с 21%, или 157 милиона души, до края на века. Нигерия е на път да изпревари Стария континент като третата най-голяма работна сила в следващите десетилетия. 7-те града, които ще бъдат с най-голямо население през 2100 г.
Сред настоящите най-големи икономики само САЩ ще има положителен прираст на населението, макар и с ниски нива, защото 1/3 от населението на САЩ – над 100 милиона души – ще са имигранти и техните деца, родени в САЩ. За първи път от 1790 г. в САЩ бялото население намалява
Недостигът на хора е сериозна заплаха с реални последици. Много компании са изправени пред големи предизвикателства при запълването на свободните си позиции, особено в ключови индустрии като здравеопазване и образование. В следващите години и в Китай, и на Запад ще е все по-трудно да се намират работници. Липсата на машинисти, учители, инженери, лекари, пожарникари, медицински сестри и програмисти ще има по-сериозни последици в бъдеще. С по-малко служители компаниите ще произвеждат или работят по-малко, което ще доведе до по-малко продажби, по-малко икономически растеж, а оттам и до по-малко просперитет за всички.
В Китай проблемът има много по-драматичен характер. Ако нещата не се обърнат, проблемът не само ще се задълбочи, но и може да доведе до катастрофа за икономиката.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
До 2050 година: 1/4 от населението на България ще изчезне
Демокрацията лиши Източна Европа от 30 000 000 души

БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на Найден Геров

Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета по повод 200-годишнината от рождението на Найден Геров. Тя е от серията „Българско възраждане“ и ще бъде пусната на 6 февруари 2023 г. на цена от 114 лева. БНБ пуска златна монета за 300-годишния юбилей на Паисий Хилендарски
Тя ще се продава в БНБ на две каси в София на пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ на ул. „Михаил Тенев“ № 10 в столицата.

Найден Геров (23 февруари 1823 г. – 9 октомври 1900 г.) е български просветител, книжовник, езиковед, преводач, фолклорист, общественик и дипломат
След Освобождението Геров се оттегля от обществения живот и продължава в Пловдив делото на своя живот – писания 50 години 5-томен български речник („Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски“).
Найден Геров е избран за дописен и почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българската академия на науките) и доживява присъединяването на Пловдив и Копривщица към Княжество България

Всеки клиент, над 18 години, физическо или юридическо лице, може да купи само по една монета, без значение дали купува от свое, или от името на друг, чрез представено нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета.
До края на работния ден на 6 февруари монетата ще бъде налична и за продажба в офисите и клоновете на Банка ДСК АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка АД.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
БНБ пуска монета за 200-годишния юбилей на Г.С. Раковски
БНБ пуска възпоменателна монета в памет на Христо Ботев
БНБ пусна възпоменателна монета, посветена на птица
БНБ пусна монета за 100-годишнината на Стоянка Мутафова