Продоволствената криза по целия свят придобива все по-големи измерения

Голяма част от хората, които имат късмета да живеят в западния свят, не разбират колко са лоши условията за живот в някои други части на света. Според Reuters гладът в Африка в момента е „по-голям, отколкото континентът някога изобщо е виждал“. В миналото проблемът с глада в Африка е бил много сериозен, но положението не е било никога така тежко, както е сега. Кризата с храните ще се изостри, милиони са заплашени от глад
Междувременно недостигът на пшеница в Близкия изток принуждава много пакистанци да чакат с часове на опашка за брашно, пише в анализ Zero Hedge.
Освен това гражданските недоволства в Южна Америка засилиха сериозния недостиг на хранителни продукти в Перу. Протестите против перуанското правителство не дават индикации, че скоро ще приключат, а страната е изправена пред недостиг на основни хранителни продукти и гориво.
Австралийците пък изпитват все по-голям недостиг на картофи, един от любимите зеленчуци на континента. Най-недостатъчно е количеството при преработените картофи, замразени за направата на чипс.

Преди години също е имало подобна липса на хранителни продукти и глад в различни части на света, но все пак са били локални. Докато ситуацията сега е на глобално ниво и проблемът е повсеместен.
Според New York Times най-сериозен е недостигът на храна в Африка, Азия и Америка. Дори в богати и развити страни като САЩ и Великобритания растящата инфлация, предизвикана и от войната, лишава по-бедните хора от достатъчно храна. Предстои световен недостиг на любима храна
Египет, Ливан и други големи страни, вносители на храни, имат затруднения при плащането на дълговете и другите разходи, които скочиха в пъти.
Освен това птичият грип вече е убил над 58 млн. пилета и пуйки в САЩ, като заедно с това много производители в сектора съобщават и за недостиг на яйца. Това личи най-вече и по техните цени, които са вече в пъти по-скъпи от преди.

Доставките на храна в световен мащаб ще продължат да намаляват през следващите години. Производството на торове има ключово значене за наличието на достатъчно храна. Ако се спре използването им в производството, това ще позволи изхранването на едва половината свят. Световна криза с храните е неминуема. Кои страни ще са най-засегнати?
Жизненоважният фосфор
Почти целият фосфор, който се използва за производство на торове, идва от невъзобновяеми източници, а 85% от оставащите количества се намират само в 5 държави – Мароко, Китай, Египет, Алжир и Южна Африка. Главен източник на фосфора е фосфатна скала, която е невъзобновяем източник и не може да се синтезира изкуствено.
Фосфорът е жизнено важен за производството на храна, тъй като всички растения и животни се нуждаят от него. Без фосфор няма живот. Базираните на фосфор торове са от критично значение за световната хранителна система.
Доставките на невъзобновяеми фосфатни скали стават все по-трудни, а освен това и доставките на храни ще стават все по-проблемни. В резултат на това се задава недостиг и на невъзобновяеми фосфатни скали.
По всичко изглежда, че наближава глад в глобален мащаб. Въпрос на време е.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Филипините останаха без основен хранителен продукт. Как се стигна до там?
След пшеницата и захарта Индия ограничи и износа на ориз
Световната банка отпуска 30 млрд. долара за справяне с продоволствената криза

Европа похарчи стотици милиарди, за да се бори с енергийната криза

Похарченото от европейските страни за защита на домакинствата и компаниите от нарастващите енергийни разходи се покачи до близо 800 милиарда евро, според изследователи, които призоваха страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?
Страните от Европейския съюз вече са заделили или разпределили 681 милиарда евро за преодоляване на енергийната криза, докато Великобритания е отделила 103 милиарда евро, а Норвегия 8,1 милиарда евро от септември 2021 година, според анализа на мозъчния тръст Bruegel.
Общата сума от 792 милиарда евро надхвърля обявените 706 милиарда евро в последната оценка на Bruegel през ноември, тъй като през зимата страните продължават да се сблъскват с последиците от спирането на повечето от доставките на газ от Русия през 2022 година.

Германия оглави класацията за разходи, отделяйки близо 270 милиарда евро – много повече от всички други страни. Великобритания, Италия и Франция са следващите най-големи платци, въпреки че всяка е похарчила по-малко от 150 милиарда евро. Повечето държави от ЕС са похарчили малка част от това. Люксембург, Дания и Германия са похарчили най-много на глава от населението, предава Reuters.
България е похарчила близо 4 милиарда евро за енергийни помощи, което се равнява на 5,7% от икономическата ѝ продукция. Размерът на помощта поставя страната ни по средата спрямо другите страни-членки, но сме сред първите в ЕС като дял на помощта от БВП.
Разходите, предвидени от страните за енергийната криза, сега са в същия мащаб като фонда на ЕС за възстановяване от COVID-19 от 750 милиарда евро. Той беше договорен през 2020 година, което накара Брюксел да изтегли общ дълг и да го прехвърли на 27-те държави-членки, за да се справи с пандемията.
Актуализацията на енергийните разходи идва, докато страните обсъждат предложенията на ЕС за допълнително разхлабване на правилата за държавна помощ за проекти за зелени технологии, тъй като Европа се стреми да се конкурира със субсидиите в САЩ и Китай.

Тези планове предизвикаха опасения в някои столици на ЕС, че насърчаването на повече държавна помощ би разстроило вътрешния пазар на блока. Германия е критикувана заради огромния си пакет за енергийна помощ, който далеч надхвърля това, което другите държави от ЕС могат да си позволят.
Според експертите на Bruegel държавите са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия, като намаляване на ДДС върху бензина или тавани на цените на дребно на електроенергията. Помощите за тока за фирмите довели до скока на цените
Това трябва да се промени, тъй като държавите изчерпват фискалното си пространство, за да поддържат такова широко финансиране. „Вместо мерки за потискане на цените, които де факто са субсидии за изкопаеми горива, правителствата сега трябва да насърчават повече политики за подпомагане на доходите, насочени към хората с най-ниски доходи и към стратегическите сектори на икономиката“, съветва изследователят Джовани Сгаравати.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Насред кризата: Затварят най-голямото газово находище в Европа
Руският газ ще се върне в Европа, страните ще забравят и простят. Дали?
Енергийната криза: Топлото време е още по-опасно за Европа
Енергийна криза: Мираж ли остават целите на ЕС да ползва по-малко енергия?
Русия е в историята: Германия има нов любим доставчик на газ