1 място – 1 човек. Това е основа за изчисление кой получава определен вид помощ от държавата. Методиката трябва да се преразгледа – това искат 99 организации, доставчици на социални услуги и общини, сред които и Национална мрежа за децата. Те са изпратили писмо до Лазар Лазаров, временен служебен премиер до 19 февруари и вицепремиер, както и Румяна Петкова, изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
Проблемът е, че този принцип се отнася до изчисленията, касаещи полудневните, дневните и почасовите услуги. Даден и конкретен пример:
Във всеки Център за обществена подкрепа входът към услугите се определя от направлението/заповед на съответната Дирекция „Социално подпомагане“. В направлението е вписано детето и в значително по-редки случаи – родителят/ите. За тях в плана за действие на ОЗД (Отдел „Закрила на детето“) са поставени конкретни цели и дадени насоки за работа, които са изведени на базата на социалния доклад от оценката на риска и потребностите на детето и семейството. Това означава, че потребител на услуги ще бъде не само детето, а и негов родител(и), а в някои от ситуациите – и друг член на семейството. Съответно, принцип 1 място – 1 човек е абсурден.
Друг пример за прилагането на подхода – Дневен център за пълнолетни лица с увреждания. При  изискване за капацитет 20 места, само 7 души ще могат да ползват всички услуги, само 4 души ще могат да ползват 3 услуги, само двама души ще могат да ползват 4 услуги, а 20 ще трябва да ползват само 1 услуга.
Ако предложените промени влязат в сила, близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа, а доставчиците на услуги ще трябва да ограничат предоставянето на услуги до запълване на броя места/потребители. Така реално държавата ще заплаща само престой, без дейности за потребителите на дневната грижа, а за почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи, казват оплакващите се организации: Увеличават социалните помощи за хора с увреждания от Нова година
Проблемите, които според въпросните организации създава методиката, са:
1. Стесняване на входа към услугите, вместо равнопоставен и гарантиран достъп на всички нуждаещи се.
2. Силно ограничаване на възможностите за предоставяне на комплексна подкрепа (няколко вида дейности на един потребител) съобразно потребностите.
3. Намаляване наполовина на възможността да се прилагат мерки за закрила на детето в семейна среда, както и да се насочва към специфична подкрепа (консултиране, психологическа терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и т.н) включително за децата, настанени в резидентна или приемна грижа;
4. Ограничаване на правата на хората с увреждания да ползват комплекс от специализирани услуги според индивидуалните им потребности.