Организацията на обединените нации отправи призив за отпускане на 1 млрд. долара в помощ на жертвите на опустошителното земетресение в Турция от миналата седмица, при което загинаха хиляди хора, а милиони други имат нужда от помощ. Милиарди потекоха към Турция след земетресението. Кой се притече на помощ?
По думите на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш средствата ще осигурят хуманитарна помощ за 3 месеца на 5,2 млн. души.
Според него парите ще позволят на организациите за помощ бързо да увеличат мащаба на така важната подкрепа, включително и за продоволствената сигурност, защитата, образованието, водата и подслона.
„Нуждите са огромни, хората страдат и нямаме време за губене. Призовавам международната общност да се активизира и да финансира изцяло тези усилия в отговор на едно от най-големите природни бедствия“, заяви Гутериш.

Трусът с магнитуд 7,8 по Рихтер през на 6 февруари отне живота на над 40 000 души в Югоизточна Турция, а още няколко хиляди души загубиха живота си от другата страна на границата в Сирия.
Според Анкара бедствието е засегнало пряко над 9 млн. души в Турция.
„Народът на Турция е преживял неописуема мъка. Трябва да застанем до тях в най-тъмния им час и да гарантираме, че ще получат подкрепата, от която се нуждаят“, заяви координаторът на ООН за извънредна помощ Мартин Грифитс, оглавяващ и Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA). Земетресението в Турция ще струва поне 84 милиарда долара
В изявлението на OCHA се казва още, че стотици хиляди хора – малки деца и възрастни хора – нямат достъп до подслон, храна, вода, отоплителни уреди и медицински грижи при минусови температури. Освен това около 47 000 сгради са разрушени или повредени в цяла Турция, а хиляди хора са потърсили убежище във временни приюти.

ОСНА посочи, че ООН доставя топла храна, хранителни продукти, палатки, топли зимни дрехи, одеяла, матраци, кухненски комплекти и медицински консумативи в засегнатите райони.
Във вторник ООН отправи апел и за 397 млн. долара в помощ на жертвите на земетресението в Сирия. А по-рано организацията предостави 50 млн. долара за оказване на помощ чрез централния си фонд за спешно реагиране.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Стадион от Мондиала в Катар ще подслони пострадалите в Турция
JPMorgan с мрачна прогноза за щетите от земетресението в Турция
Оценка на ЕБВР: Земетресението ще заличи един процент от БВП на Турция

Комисията по защита на конкуренцията наложи имуществена санкция в размер на 67.7 млн. лева на „Лукойл-България“ ЕООД за злоупотреба с господстващо положение, става ясно от съобщение на официалния сайт на регулатора.
Санкцията е наложена заради „прилагане на ценова преса спрямо конкурентите на дружеството при търговията на едро с моторни горива на територията на страната, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите”, посочват от КЗК.
Проучването започва по искане на „ОМВ България“ ООД във връзка със сериозни опасения за нарушение на конкуренцията на пазарите на горива в страната от „Лукойл България“ ЕООД. Впоследствие към него са присъединени искане на „Инса ойл“ ЕООД и сигнали от участници на пазара на едро, става ясно от съобщението.
Регулаторът е събрал „огромна по обем” информация от „Лукойл-България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас” АД, Агенция „Митници“ и почти всички големи търговци и притежатели на складове за горива.
„Благодарение на навременната намеса на КЗК е предотвратена целената стратегия на „Лукойл-България“ ЕООД постепенно да завземе пазара на едро на горива. По-конкретно дружеството се опитва да създаде впечатление, че наложената от него през 2021 година нова ценова политика на търговците ще доведе до по-ниски цени за крайния потребител. Тъй като подобно поведение е добре познато на антимонополните органи на ЕС, КЗК счита, че на практика единственият интерес на господстващото предприятие, каквото без съмнение се явява „Лукойл-България“ ЕООД, е да елиминира конкурентите си и в дългосрочен план да налага едностранно по-високи цени на потребителите.”, пише в съобщението.
„В тази връзка следва да се отбележи, че именно търговците на едро и държателите на данъчни складове са единствените, които биха могли да се противопоставят на господстващото предприятие, като оказват известен конкурентен натиск, доколкото имат възможност за внос или доставка на горива от алтернативни рафинерии.”, отбелязват от КЗК.
„Лукойл“ плати 90 милиона лева авансов данък на държавата
Антимонополният регулатор изтъква някои основни факти на база събраните и анализирани данни.
Според анализа на КЗК, „Лукойл-България“ ЕООД притежава повече от половината от пазара и е лидер при търговията на едро с моторни горива. Част е от групата Лукойл, която притежава уникална за страната логистична, складова и транспортна инфраструктура със стратегическо географско разположение и оперира по цялата верига от производството на горива до реализацията им към крайните потребители.
Комисията установява, че „Лукойл-България“ ЕООД е прилагало цялостна стратегия за ограничаване на конкуренцията при търговията на едро на горива в страната. Чрез промени в ценовата си политика в рамките на 2021 г., дружеството изцяло е отменило предоставяните от него количествени отстъпки при търговия на едро с моторни горива под режим отложено плащане на акциз, докато търговци, закупуващи горива с платен акциз от бази на „Лукойл-България“ ЕООД, са получавали допълнителна отстъпка. Прилагана е едностранно ценова политика на съответните пазари, която води до наличие на т.нар. „ценова преса“.
Това нарушение се доказва и от проведените тестове, съгласно европейската икономическа теория и практика. В резултат на ценовата преса, конкурентите на господстващото предприятие, които единствено могат да повлияят върху ценовата политика на „Лукойл-България“ ЕООД, не биха могли да се противопоставят ефективно в ценово отношение, а това води до отлив на клиенти, финансови загуби и напускане на пазара, посочват от КЗК.
Освен до отстраняване на конкуренцията, такова поведение същевременно води до намаляване на стимулите за навлизане и разрастване на потенциални нови търговци и инвеститори на пазарите на горива, в резултат на което в крайна сметка ще бъдат увредени крайните потребители, пише в съобщението на регулатора.
Окончателно: Държавата ще може да поема контрол над „Лукойл Нефтохим“ Бургас
Предвид свързаността на пазарите на търговия на едро и на дребно с автомобилни горива, повишаването на цените на горивата на едро, поради отслабен конкурентен натиск, вследствие от поведението на „Лукойл-България“ ЕООД, ще има непосредствен ефект върху цените на предлаганите автомобилни горива от бензиностанциите, което, както е известно има огромна социално – икономическа значимост, добавят от КЗК.
В резултат на активните действия на КЗК, в хода на проучването по производството, „Лукойл-България“ ЕООД промени и коригира поведението си, което е най-важната цел на антимонополния орган, а именно да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията, отбелязват от регулатора.
Решението на Комисията може да бъде обжалвано пред Административния съд – София област от страните и от всяко трето лице, което има правен интерес, в 14-дневен срок

Португалия обяви пакет от мерки за справяне с жилищната криза, като забрана за издаване на нови разрешителни за Airbnb и други услуги за краткосрочни наеми, както и край на противоречивата програма „Златна виза“, съобщава Ройтерс.
Наемите и цените на жилищата растат силно в Португалия, която е сред най-бедните страни в Западна Европа. Миналата година над 50% от работещите хора в страната са имали доходи под 1000 евро на месец, а само в Лисабон наемите са се повишили с 37% през 2022 г.
Ниските заплати, нажеженият имотен пазар, политиките за насърчаване на богати чужденци да инвестират и зависимата от туризма икономика от години затрудняват местните жители да наемат или купят имот. Инфлацията от 8,3% в Португалия задълбочава проблема.
Премиерът Антонио Коща заяви, че кризата вече засяга всички семейства, не само най-уязвимите. Не е ясно кога мерките на стойност най-малко 900 млн. евро ще влязат в сила. Коща заяви, че някои от тях ще бъдат одобрени следващия месец, а други ще бъдат гласувани от депутатите.
Ще бъде въведен механизъм за регулиране на ръста на наемите и правителството ще предложи данъчни стимули на собственици на имоти, за да превръщат ваканционни имоти в жилища под наем за местните жители, допълни португалският премиер.
Нови разрешения за ваканционни имоти като в Airbnb ще бъдат забранени с изключение на по-слабо населените селски райони.

За да отговори на недостига на жилища, държавата ще наема празни имоти директно от собствениците за период от пет години и ще ги предлага на наемния пазар, съобщи Коща.
Също така, Португалия ще прекрати програмата си „Златна виза“, която предлага паспорти на страна членка на ЕС на граждани на държави извън съюза в замяна на инвестиции, включително в недвижими имоти. Програмата беше критикувана, че повишава цените на жилищата и на наемите.
Тя привлече инвестиции за 6,8 млрд. евро от влизането ѝ в сила през 2012 г., като повечето средства са отишли в недвижими имоти.