Правителството на Финландия одобри двата ядрени реактора във финландската атомна електроцентрала „Ловииса“ да продължат да работят до 2050 г., съобщи кабинетът в Хелзинки, цитиран от Reuters.

„В резултат на постоянното подобряване на работата на централата, тя е в добро състояние и удължаването на живота ѝ е възможно“, заяви Сасу Валкамо, директор на АЕЦ-а, собственост на финландската енергийна компания Fortum. Лицензите на двата блока са съответно до 2027 г. за първия и до 2030 г. за втория.
АЕЦ „Ловииса“ е първата атомна електроцентрала във Финландия. Тя има два енергоблока с реактори тип ВВЕР-440. Първи енергоблок е пуснат в експлоатация през 1977 г., а втория три години по-късно – през ноември 1980 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
САЩ дава милиарди на Румъния за нови ядрени реактори
Полша ще разчита на гигант от САЩ за първата си АЕЦ
Чехия пуска търг за нов ядрен реактор

Министерството на енергетиката, заедно с мениджмънта на дружеството ICGB проведоха преговори с изпълнителя на строителството на междусистемната газова връзка Гърция–България, при което бе постигната договореност за признаване на пълния размер дължими към ICGB неустойки.
“С това споразумение приключваме няколкомесечни напрегнати преговори. Гръцката страна имаше претенции за десетки милиони, свързани според тях с допълнителни дейности по строежа и увеличението на цените. Нашите насрещни претенции са свързани с компенсации във връзка със забавяне на строителството”, обясни министър Христов. По думите му успехът се дължи на изключителната техническа и юридическа подготовка по всички спорни въпроси, както и на прозрачния и конструктивен подход при отстояването на позицията ни.

След активни преговори е постигнато споразумение, което изцяло защитава интересите на ICGB и България. Договорът с гръцката Авакс подлежи на индексиране съгласно Закона за обществените поръчки и приетата процедура, което се прилага при всички договори, засегнати от инфлацията и ковид – практика, наложена и в България, и в Европа.
“Ние защитихме позицията, че тази индексация напълно урежда всички претенции, свързани с инфлацията, и допълнителни плащания не са дължими. Техническите експерти отхвърлиха всички искания за приемане на допълнителни обеми от извършена работа. След тази стъпка Авакс оттегля всичките си претенции и поема ангажимент да изплати компенсацията за забавянето. Със споразумението се избягва последващ евентуален арбитраж, което би струвало милиони в адвокатски разходи и технически експертизи и би бил с неясен резултат”, допълни министър Христов. От ICGB заявяват, че детайлите остават конфиденциална информация, но изразиха удовлетворение от приятелското решаване на спора и постигнатите договорености, които успешно защитават интересите на оператора.
Споразумението следва да се одобри от акционерите в ICGB.

Оперативният лизинг у нас отчита силна 2022 година, като записва внушително увеличение, изпреварвайки приблизително 4 пъти годишният ръст на вземанията по финансов лизинг.
Вземанията по оперативен лизинг у нас нараснаха с 58.5% през миналата 2022 година до общо 355.8 млн. лева, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява увеличение от 131.4 млн. лева на годишна база. За сравнение, през предходната 2021 година, вземанията по оперативен лизинг отчетоха годишно увеличение от едва 1.6% (+3.4 млн. лева).
Оперативният лизинг традиционно заем малък дял във вземанията на лизинговите дружества в България. За разлика от масовия финансов лизинг, при оперативния лизинг, физическите или юридическите лица не придобиват актива в края на периода на договора. Казано с други думи, този вид лизинг наподобява договор за наем. При желание, лизингополучателите могат да придобият използваните активи в края на периода, като заплатят остатъчната стойност. Друга възможност е да продължат договора за оперативен лизинг, като обикновено могат да сменят използваният автомобил, например, с нов неамортизиран за срока на договора.
Обикновено оперативният лизинг е инструмент използван от бизнеса, тъй като позволява гъвкавост в планирането на разходите. Сериозният скок на вземанията по оперативен лизинг през 2022 година се случва на фона на период на рекордна инфлация и икономическа несигурност.
Най-силният период на за оперативния лизинг през миналата година е бил третото тримесечие, когато са сключени нови договори за 130.9 млн. лева. За сравнение, през първото тримесечие на годината са сключени нови договори за оперативен лизинг за 20.2 млн. лева, през второто тримесечие – за 24.3 млн. лева, а през последното тримесечие – за 25 млн. лева.
Финансовият лизинг също се радва на силна година, като нараства с два пъти по-висок темп спрямо предходната 2021 година, когато годишното увеличение бе 6.4%. Вземанията по договори за финансов лизинг нарастват с 13.5% (+586.5 млн. лева) през миналата година до общо 4.937 млрд. лева, сочат данните на БНБ.
Сключените през четвъртото тримесечие на 2022 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 694.5 млн. лв. Обемът им нараства с 22.9% (129.5 млн. лв.) спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г., а намалява с 5.5% (40.4 млн. лв.) спрямо третото тримесечие на 2022 година.
Към края на декември 2022 г. необслужваните вземания по договори за финансов лизинг са 106.4 млн. лева. Те се увеличават с 15.5% (14.2 млн. лв.) спрямо края на декември 2021 г., а намаляват с 8% (9.2 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2022 година.
Благодарение на възхода на оперативния лизинг, делът на финансовия лизинг в общия размер на вземанията по лизингови договори у нас пада от 95.1% в края на декември 2021 година до 93.3% в края на декември миналата година.
Общият размер на вземанията по договори за финансов и оперативен лизинг нараства с 15.7% (+717.8 млн. лева) на годишна база до 5.293 млрд. лева. За сравнение, в края на предходната 2021 година общият размер на вземанията бе 4.57 млрд. лева.
Вземания по финансов лизинг по вид на актива
Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 2.141 млрд. лв. в края на декември 2022 година. Те нарастват със 17.9% (324.5 млн. лв.) на годишна база и с 3.5% (71.5 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял е 43.4% в края на декември 2022 г. при 41.7% в края на декември 2021 година.
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1.239 млрд. лв., като нарастват с 10.3% (115.7 млн. лв.) спрямо края на декември 2021 г. и с 2.8% (34.2 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 година. Относителният им дял намалява от 25.8% в края на декември 2021 г. до 25.1% в края на същия месец на 2022 година.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 1.372 млрд. лв., като нарастват с 13.8% (166.7 млн. лв.) спрямо края на декември 2021 г. и с 0.2% (2.6 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2022 година. Относителният им дял се повишава от 27.7% в края на декември 2021 г. до 27.8% в края на същия месец на 2022 година.
Вземания по финансов лизинг от резиденти по институционални сектори
В края на декември 2022 г. вземанията по финансов лизинг от сектор Нефинансови предприятия възлизат на 3.996 млрд. лв. Те нарастват с 12.7% (449.3 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и с 2.1% (80.5 млн. лв.) спрямо края на септември 2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Нефинансови предприятия в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на декември 2022 г. е 80.9% при 81.5% в края на декември 2021 година.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. вземанията от сектор Домакинства и НТООД възлизат на 923.7 млн. лв. Размерът им нараства със 17.1% (134.9 млн. лв.) на годишна база и с 2.6% (23.6 млн. лв.) сравнение с края на септември 2022 година. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства от 18.1% в края на декември 2021 г. до 18.7% в края на декември 2022 година.
Структура на вземанията по финансов лизинг
В края на декември 2022 г. вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 3.821 млрд. лв., като нарастват с 15.3% (506 млн. лв.) на годишна база и с 2.7% (100 млн. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2022 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 76.2% в края на декември 2021 г. до 77.4% в края на същия месец на 2022 година.

В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 902.9 млн. лв. Те нарастват с 6.6% (55.6 млн. лв.) на годишна база и с 2% (17.3 млн. лв.) спрямо края на третото тримесечие на 2022 година.

Главният изпълнителен директор на YouTube Сюзън Войчицки обяви, че се оттегля от поста си, съобщава Reuters.
Тя е един от първите служители на Google, като всъщност първата локация на днешния онлайн гигант в края на 90-те е в гаража ѝ.
Войчицки застана начело на YouTube през 2014 г., след като преди това беше старши вицепрезидент на Google за рекламните продукти. Под ръководството ѝ платформата за видеосподеляне сериозно разгърна своето портфолио с различни формати – както за музика и по-висок клас съдържание, така и като конкурент на TikTok чрез YouTube Shorts.

Битката за потребителското внимание напоследък обаче е особено сериозна и YouTube в две последователни тримесечия отчете спад на приходите от реклама. Сега тенденцията ще трябва да се обърне от новия главен изпълнителен директор – Нийл Мохан, заместник на Войчицки и главен продуктов мениджър. Той е разработил и голяма част от новите предложения на платформата.
„За мен това е принудително напускане в резултат на лошото представяне на YouTube. Това, което е по-неясно, е дали Мохан, който досега не е бил много забележим, притежава лидерските качества, за да върне YouTube обратно в правия път“, заяви пред Reuters Пол Верна, анализатор от Insider Intelligence.
Сюзън Войчицки обяви, че няма да напуска компанията майка Alphabet и ще остане като съветник, но вече ще отделя повече време на семейството си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Компанията-майка на Google „избухна“ с рекордни печалби
3 канала в YouTube, чрез които ще повишите общата си култура

Водещият световен производител на електромобили Tesla отваря автомобили зарядната си инфраструктура в САЩ и за конкурентни производители, предаде Reuters.
Това решение на компанията е в резултат от условията за включване и възползване от държавната програма за субсидиране. Нейната стойност е 7,5 млрд. долара и цели да разшири и подобри достъпността на наличната зарядна инфраструктура, което да подпомогне намаляването на въглеродните емисии в САЩ.
До края на 2023 г. Tesla ще предостави достъп до 3500 нови и вече действащи свои зарядни станции Supercharger, които досега бяха достъпни единствено за собствениците на електромобили Tesla. Освен това ще предложи 4000 по-бавни зарядни устройства на места като хотели и ресторанти.

В резултат на това Tesla ще има достъп до субсидиите, включително и за възприемане на CCS конектори на зарядните си станции, за да бъдат достъпни и за собствениците на електромобили от други марки.
Tesla не се е ангажирала да използва CCS, като свой стандарт, но трябва да отговаря на изискванията, за да може да се класира за федералните фондове.
От Reuters посочват, че Tesla разполага със 17 711 станции Supercharger, което е около 60% от общата бърза зарядна инфраструктура в САЩ.
Отварянето на достъпа до мрежата на Tesla ще стъпка напред за амбициозната федерална програма за изграждане на 500 000 EV зарядни устройства до 2030 г. спрямо съществуващите сега 130 000.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Tesla ще има станция за супербързо зареждане и на морето
Новите заводи на Tesla губят милиарди долари
Tesla изтегля близо 128 000 коли заради риск от катастрофи