Блондинка отива при доктора:
– Доктор, помогнете! Ужили ме пчела!
– Няма страшно, сега ще намажа…
– Но как ще я хванете? Пчелата сигурно отдавна е отлетяла някъде далеч!
– Неее, ще намажа мястото, където ви е ужилила.
– Ааааа. Беше в парка, на една пейка под едно дърво.
– Идиотка! Ще намажа тази част от тялото, където ви е ужилила пчелата и ще мине!
– Така да бяхте казали, докторе! Пчелата ме ужили на китката на ръката. Божичко, как ме боли!
– Коя точно?
– Откъде да знам? За мен всички пчели са еднакви…
 

Стефано Доменикали – главен изпълнителен директор на Formula 1 от 2021 г., като преди това 4 години беше президент на Lamborghini. През последните 2 години многократно заяви, че пълната електрификация на болидите от F1 няма да се случи. По думите му „хибридът е нашето бъдеще“.
Доменикали говори и пред италианския вестник Il Sole 24 Ore и отново заяви, че автомобилите на Формула 1 „никога няма да бъдат електрически“.
„Възможно е да постигнем нулеви емисии без смяна на двигатели или прекратяване на използването на съществуващи коли“, заяви Доменикали, като добави, че F1 разработва гориво „с нулеви емисии“, което „може да се използва от самолети и плавателни съдове“.

Състезателните автомобили по пистите ще запазят двигателите си с вътрешно горене, независимо от споразуменията на властите по света да накарат производителите на автомобили да постигнат цели за нулеви емисии до средата на 2030-те години. Ако F1 се откаже от бензиновия двигател и го замени със 100% електрически, състезанията няма да бъдат същите.
Top Gear разпита ръководителя на F1 преди няколко години кога групата за моторни спортове ще стане изцяло електрическа. Отговорът и тогава беше същият – „Няма да го направим, трябва да останем хибридни“.
„Хибридът е нашето бъдеще. От 2025 г. ще използваме хибридни автомобили и 100% устойчиви горива“, посочва Доменикали.
Според някои обаче ако не се спре използването на бензинови двигатели ще има отлив на фенове. Доменикали също знае това.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Краят на двигателите с вътрешно горене
Amazon влага над 1 млрд. евро в електрически камиони и микробуси в Европа
Строят най-голямото съоръжение за производство на чисто гориво в Европа

Розопроизводители от България и Франция ще се борят заедно срещу намеренията на ЕК да квалифицира розовото масло и другите етерични масла като химически субстанции и да обозначи като опасни продукти, които ги съдържат. Според проучвания на ЕК в етеричните масла има елементи, които не влияят добре на енергийната система на човешкото тяло. Промени се очакват в законодателството на ЕС за „класификацията, етикетирането и опаковането на вещества, считани за химически и представляващи заплаха за здравето и безопасността на околната среда“. Окончателният вариант на регламента се очаква в края на годината.
Производството на розово масло е традиционно за България, Италия, Испания и Франция. Тези промени ще засегнат и розопроизводството, и лавандуловото и други производства.

Българските евродепутати имат обща позиция, като са подкрепени и от еврокомисаря Мария Габриел заедно с нейните колеги от Франция и Италия. Кметът на Казанлък ще бъде в Брюксел, за да бъде изготвена общо становище на местната власт. Кметовете на Карлово, Казанлък, Панагюрище и Стрелча – където се отглеждат етеричномаслени култури, пращат в ЕП единна позиция срещу готвените промени.
„Според проучвания, направени от браншовите организации, няма вредни съставки в българските етерични масла“, гласи официално становище на Института по розата.
„Комисията поставя в една кошница синтетичните продукти и натуралните продукти“, алармира и Ален Обанел, президент на междупрофесионалната комисия на френските етерични масла.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Скъпият газ е пагубен за производството на розово масло
Производители на рози и розово масло още чакат стратегия за сектора
Закон ще гарантира качеството на българското розово масло

Средната брутна работна заплата в България достигна 1 879 лева през последното тримесечие на миналата 2022 година, сочат данните на Националния статистически институт. Това представлява средно нетно възнаграждение у нас в размер на 1 458 лева. Въпреки бързият темп на растеж на заплатите в България, достигащ 16.6% през 2022 година, все още у нас има области, където средната работна заплата остава под границата от 1 000 лева нетно.
Областите, където средното възнаграждение все още не надхвърля психологическата граница от 1000 лева нетно са пет на брой. Казано с други думи, заплатите в цели пет области на страната продължават да са приблизително два пъти по-ниски от средното възнаграждение в София (столица).
София създава около 43% от икономиката на България към 2020 година
През четвъртото тримесечие на миналата година средната работна заплата в столицата достига 2 571 лева в брутно изражение или 1 995 лева в нетно изражение. Конкретно през месец декември средната заплата в София възлиза на рекордните 2 692 лева, което означава, че за първи път средната нетна заплата в столицата надхвърля 2 000 лева, достигайки средно 2 088 лева през последния месец на миналата година.

Средна брутна работна заплата в България по месеци; Източник: НСИ
На фона на ситуацията в столицата, неравенството по отношение на доходите в България, продължава да е ясно изразено, тъй като в нито една област у нас средната заплата не надхвърля 2 000 лева брутно.
Къде в България заплатите остават под 1 000 лева нетно?
Средната брутна работна заплата надхвърля 1 200 лева във всички области в България през последното тримесечие на миналата 2022 година. В нетно изражение обаче, данните открояват пет области, където средната заплата остава под 1 000 лева, след приспадането на всички данъци и осигуровки.
Средната заплата скочи с над 200 лв., в кои сфери вземат най-много
Най-ниското средно ниво на работната заплата у нас се отчита в област Благоевград – средно 1 237 лева в брутно изражение през четвъртото тримесечие на 2022 г. или 959.89 лева в нетно изражение. Втората най-ниска средна заплата през разглеждания период се регистрира в област Кюстендил – средно 1 251 лева (970.76 лева нетно). На трета позиция, отзад напред, се подрежда област Видин със средна брутна заплата в размер на 1 256 лева (974.65 лева нетно).
Останалите две области, където средната нетна заплата е под 1 000 лева, са областите Смолян (1 265 лева) и Хасково (1 266 лева), където средното нетно възнаграждение достига съответно 981.61 лева и 982.40 лева.
По отношение на данните за средната работна заплата конкретно за месец декември миналата година, областите със средни възнаграждения под 1 000 лева нетно са две. Това са Видин (средно брутно възнаграждение 1 274 лева) и Благоевград (1 265 лева) или съответно 988.59 лева нетно и 981.61 лева нетно.
Работещите в София вземат с 40% по-висока средна заплата от другите области
Трябва да се отбележи, че традиционно през декември средните възнаграждения достигат своя пик, след което следва леко понижение през първия месец на следващата година.
След столицата най-високи средни възнаграждения у нас през четвъртото тримесечие на миналата година се регистрират в област Враца – средно 1 822 лева (1 413.84 лева нетно), област Варна – средно 1 747 лева (1 355.64 лева нетно), област София – средно 1 733 лева (1 344.77 лева нетно) и област Стара Загора – средно 1 697 лева (1316.84 лева нетно) и област Пловдив – средно 1 620 лева (1 257.08 лева нетно).
Най-високите средни заплати в България през четвъртото тримесечие на 2022 година са в икономическата дейност „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”, където влизат и IT специалистите – средно 4 417 лева (3 553.63 лева нетно). Икономическата дейност с най-ниски средно възнаграждения е „Хотелиерство и ресторантьорство” – средно 1 088 лева (844.26 лева нетно).
Сладка работа: Бъдещите депутати ще получават по-висока заплата от предишните