Стара Загора е единственият български град в класация на Financial Times

Стара Загора е отличена в две категории в класацията на fDi Intelligence, издание на Financial Times, за „Европейски градове и региони на бъдещето 2023 година“. В категорията за най-обещаващи инвестиционни дестинации в Европа, които прилагат стратегии за насърчаване на чуждестранните инвестиции, Стара Загора е единственият български в класацията. Тя заема 6-о място от общо 9. Сред включените в категорията са градове от Германия, Швейцария, Австрия, Ирландия.

Едно от челните места на европейските региони с население по-малко от 1,5 милиона жители, в категория Разходна ефективност също е за Стара Загора. Тя е трета, поставяйки я преди Бургас и Пловдив, следвани от Варна, София – област, Каунас (Литва) и София-град.
Търсят 2000 души за работа в ИТ сектора в област Стара Загора 
Класирането се базира на постигнатите от област Стара Загора резултати, като информацията подадена към организатора на проучването e от отдел „Инвестиции“ към Община Стара Загора – Invest Stara Zagora.

България има нова целева дата за приемането на еврото – 1 юли 2024 година

Новата ни цел за влизане в евроозната е друга дата през 2024 г. Бихме могли да се опитаме за 1 юли. Това заяви за БНР служебният министър на финансите Росица Велкова.
По думите ѝ страната ни ще получи отказ, ако подадем искане за конвергентен доклад до края на февруари, като отново подчерта причините защо няма да бъде подадено то. Първо, не сме изпълнили ангажиментите си, произтичащи от присъединяването ни към Валутния механизъм 2, а това са 4 закона, които трябва да бъдат приети. Второ, непокриването на критерия за инфлация. „Няма смисъл да подаваме искане за такъв доклад, след като знаем, че отговорът ще бъде „не“. Към юли месец има вероятност да успеем да покрием критерия за инфлация, но не 100%, а като се изключат от осредняването страните с най-ниска инфлация“, заяви Велкова. България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
По думите ѝ, ако на 49-ото Народно събрание еврозоната е приоритет, могат да приемат нужните закони, тъй като отново ще бъдат внесени. „Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма нормативна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната на 1 юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, не е и невъзможно“, обясни Велкова.

„Ако загубим целта за влизане в еврозоната и се откажем от това, тогава ще има последствия – най-малко кредитният рейтинг на България би бил понижен и доходността и лихвите, които ще плащаме по външните заеми, биха били по-високи. Но това е в случай на отказ от влизане в еврозоната. Не говорим за дата, от която се отказваме, а за дата, която се отлага във времето, да се надяваме с 6 месеца. Усилията продължават“, подчерта министър Велкова.
Тя заяви, че в началото на 49-то НС служебното правителство ще внесе проект на редовен бюджет. Еврото в България: Какво трябва да поправим като закон

Засега изчисленията сочат, че дефицитът в него ще е около 6%, като по думите ѝ въпрос на политически решения е този процент да бъде свален до 3, за да отговаря на Маастрихтските критерии.
„Ако сега не се вземат мерки за свиване на разходите, няма как да се свие дефицитът“, поясни Велкова. Според нея на бюджета ще тежат и ненаправените, но заложени, през 2022 г. 8 млрд. лева за инфраструктурни проекти, които са предимно в частта европейски средства и трябва да се направят сега, защото тази година е последната от програмния период. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Влизането на България в еврозоната се отлага с най-малко 2 години
България може да се забави с приемането на еврото
Дългият път към еврото: Ще се отложи ли влизането ни в еврозоната?

Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото

Приемането на еврото е шанс да станем по-богати