Наводненията са начело сред природните бедствия, които нанасят щети в България, но не са най-смъртоносните. Това сочи пространен анализ за риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени.
Данните са доста разнообразни, но изводът е направен на база информация, обхващаща периода 1980 – 2010 година. Оказва се, че в този период най-смъртоносни за българите са били студените вълни – т.е. екстремно ниски температури. През 2006 година 18 души в България са умрели от измръзване, а през 2005 година – 17 заради наводнения. А от екстремни жеги – 10 през 2008 година. Това обаче е ориентир от общ характер, не може да се счита за абсолютна меродавност, заради условностите на статистиката.
Същевременно в периода 2010 – 2012 година най-много материални щети според НСИ са нанесли снегонавяванията и обледяванията – 95 113 000 лв. На второ място са наводненията – 88 813 000 лв., а на трето място са бурите и градушките – 73 776 000 лв. Сушата е донесла 89 000 лв. щети за този период.
Абсолютната максимална температура в страната е измерена през 1916 г. в Садово (45,2 ̊С) и до момента не е променен този рекорд. Абсолютната минимална температура е измерена в Трън (-38,3) през 1947 г.. Ст. Беглика е и с най-ниска от средните месечни абсолютни минимални температури, със стойност за януари (-36,6 ̊С). Най-топлото място в страната по показателя средна от месечните абсолютни максимални температури е Бяла (Русенска област) с (37,5 ̊С). Най-често засегнатите региони от страната от горещи вълни (3 поредни дни с 32 или повече градуса по Целзий) са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България, и Плевен, Русе и Велико Търново, в Северна България.
Иначе в периода 1980 – 2010 година десетте най-тежки природни бедствия са регистрирани в периода 2000 – 2010 година, което изглежда като явен признак на влиянието на климатичните промени.
ОЩЕ: Българската политика за борба с климатичните промени – има ли я изобщо?