Хляб без ДДС, по-ниски цени на пшеницата на международните пазари, но въпреки това цената за крайните клиенти в България не само не пада, ами и плавно и полека расте. Това показват данни, цитирани от икономиста Лъчезар Богданов във Фейсбук.
Данните на Европейската комисия са изключитено показателни – през май 2022 година пшеницата в ЕС беше средно с 34% по-скъпа, а в България през юни 2022 година беше пикът на поскъпването – 39%. Но през януари 2023 година т.е. само преди месец средната цена вече е с 20-тина процента по-ниска от най-високите стойности през пролетта и общо поевтиняването ѝ е 9% спрямо най-скъпите моменти на 2022 година.
Съответно, от 1 юли за хляба в България ДДС няма, а през януари 2023 година токът е с 33 лева по-евтин на мегаватчас – 200 лв. спрямо 233 лв. година по-рано. Обаче хлябът и хлебните изделия остават с 34% по-скъпи спрямо януари 2023 година.
ОЩЕ по темата: Цената на хляба няма да се вдига, но закуските поскъпват
„Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система“, възмутено коментира икономистът Лъчезар Богданов.
В публикацията му във Фейсбук, където се коментира темата, обаче се поставя въпросът и какви са разходите за труд и транспорт. Самият Богданов коментира, че горивата са с около 9% по-скъпи, а разходите за труд са се вдигнали със 17-18%.
КНСБ: Цената на хляба е паднала между 1 и 11%, а на брашното – между 8 и 11%

Наводненията са начело сред природните бедствия, които нанасят щети в България, но не са най-смъртоносните. Това сочи пространен анализ за риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени.
Данните са доста разнообразни, но изводът е направен на база информация, обхващаща периода 1980 – 2010 година. Оказва се, че в този период най-смъртоносни за българите са били студените вълни – т.е. екстремно ниски температури. През 2006 година 18 души в България са умрели от измръзване, а през 2005 година – 17 заради наводнения. А от екстремни жеги – 10 през 2008 година. Това обаче е ориентир от общ характер, не може да се счита за абсолютна меродавност, заради условностите на статистиката.
Същевременно в периода 2010 – 2012 година най-много материални щети според НСИ са нанесли снегонавяванията и обледяванията – 95 113 000 лв. На второ място са наводненията – 88 813 000 лв., а на трето място са бурите и градушките – 73 776 000 лв. Сушата е донесла 89 000 лв. щети за този период.
Абсолютната максимална температура в страната е измерена през 1916 г. в Садово (45,2 ̊С) и до момента не е променен този рекорд. Абсолютната минимална температура е измерена в Трън (-38,3) през 1947 г.. Ст. Беглика е и с най-ниска от средните месечни абсолютни минимални температури, със стойност за януари (-36,6 ̊С). Най-топлото място в страната по показателя средна от месечните абсолютни максимални температури е Бяла (Русенска област) с (37,5 ̊С). Най-често засегнатите региони от страната от горещи вълни (3 поредни дни с 32 или повече градуса по Целзий) са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България, и Плевен, Русе и Велико Търново, в Северна България.
Иначе в периода 1980 – 2010 година десетте най-тежки природни бедствия са регистрирани в периода 2000 – 2010 година, което изглежда като явен признак на влиянието на климатичните промени.
ОЩЕ: Българската политика за борба с климатичните промени – има ли я изобщо?

– От какво е тази шуба?
– От българска лисица.
– А защо е така настръхнала?
– Вие някога били ли сте в България?
– Не!
– А тя е била!