Украйна иска удължаване на зърнената сделка с година, включва нови пристанища

Украйна ще поиска тази седмица Турция и ООН да започнат преговори за удължаване с поне още година на черноморската сделка за износ зърно, като бъдат включени и пристанищата на град Николаев, предава Reuters.
Черноморската инициатива за зърно, постигната с посредничеството на ООН и Турция през юли миналата година, позволи износ на зърно от три украински пристанища. Споразумението беше удължено през ноември и ще изтече на 18 март, освен ако не се договори ново удължаване. 
Юрий Васков, зам.-министър на инфраструктурата на Украйна, заяви, че тази седмица Киев ще направи официално предложение относно необходимостта от удължаване на сделката. Той поясни, че все още не е определена конкретна дата за преговорите, които преди това се проведоха в Турция.
Ще поискаме да го удължим не със 120 дни, а поне с една година, защото украинският и световният селскостопански пазар трябва да могат да планират тези обеми на износ в дългосрочен план“, обясни Васков.

По думите му Украйна ще настоява за увеличаване на броя на проверяващите екипи, „за да се елиминира струпването на кораби, чакащи за проверка“. Украйна многократно е обвинявала Русия, че бави проверките на кораби, превозващи украински селскостопански стоки, което води до по-малко доставки и загуби за търговците. Русия пък отхвърли тези обвинения, като заяви, че изпълнява всичките си задължения по сделката за износ на зърно. Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка
Васков посочи, че от ноември насам ситуацията с проверките не се е променила и има само три проверяващи екипа от руска страна.
„Няма положителна динамика. Същевременно ООН, Турция и Украйна са готови да правят по 40 проверки на ден, ако е необходимо. А такава нужда има – около 140 кораба чакат за проверка“, подчерта той.

Потенциал за увеличаване на износа
Украйна е основен световен производител и износител на зърно. Но към 20 февруари износът от страната е намалял с 28,7% до 30,3 млн. тона през сезон 2022/2023 заради по-слабата реколта и логистичните затруднения, причинени от войната.
Киев изнася около 3 млн. тона селскостопански продукти месечно съгласно сделката. Но според Васков Украйна е успяла да изнася по 6 млн. тона месечно от пристанищата в Одеска област и може да го увеличи до 8 млн. тона, ако в споразумението се включи и Николаев.
Въпреки спада на зърнената реколта през 2022 г. до около 54 млн. тона от рекордните 86 млн. през 2021 г., най-малко 30 млн. тона зърно все още са в силози и подлежат на износ, смята Министерството на земеделието. Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне морската блокада
По думите на Васков пристанищата на Николаев, от които се реализираше 35% от украинския износ на храни преди войната, са готови да се присъединят към инициативата и ще им трябват най-много 2 седмици, за да започнат да работа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зърнената война на Путин
Пшеницата и царевицата поевтиняват, украинското зърно се срина
Украйна намери начин да изнася зърното си по море

Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи

Цели 54% от българите изпитват затруднения да плащат навреме битовите си сметки, показва изследване за ефекта от инфлацията в 13 държави, цитирано от Нова телевизия. Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи и са склонни да теглят заем, за да покриват всекидневните си разходи.
Само за година делът на тези, които успяват да спестяват, е намалял три пъти. Ръстът на инфлацията бързо изпревари доходите на българите, показва проучването. Според данните едва при 35% има повишение на заплатата през последните 6 месеца, а при 65 на сто – доходите са останали непроменени.
Бързите кредити се целят в най-уязвимите потребители
Това кара много домакинства да търсят план Б, за да се справят с традиционните си разходи. Подобни трудности изпиват и домакинствата в Хърватия, Румъния и Германия. А далеч по-лесно с фактурите се справят потребителите в Швеция например, показва проучването.

Инфлацията вече започна да топи и спестяванията на българите. Последните данни на БНБ показват, че най-дребните депозити в банките намаляват както като брой, така и като сума.
Само за година спестяванията до 5 хил. лв. са се стопили със 71.6 млн. лв., показва статистката към декември м.г.

ЕК: 1 януари 2025 г. е възможна дата за България да стане част от еврозоната

Една от възможните нови дати за присъединяване на България към еврозоната е 1 януари 2025 г. Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис в ефира на NOVA. България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
„Не бих посочил конкретна дата за присъединяване. Обичайно това става на 1 януари. Това е по-полезно“, посочи той. 
Домбровскис беше категоричен, че страната ни трябва да изпълни критериите от Маастрихт. Един от сериозните проблеми за страната ни е високата инфлация.
„Що се отнася до инфлацията, бих казал, че това подлежи на оценка на експертите от ЕК. Тази оценката показва, че критерият за инфлацията няма да може да бъде покрит, затова трябва да отложите“, обясни Домбровскис.

Той подчерта, че подкрепят влизането на страната ни в еврозоната. Но трябва да има отлагане, тъй като засега не се изпълняват критериите. „Надявам се да не е за дълго“, добави той.
На въпрос дали биха направили компромис с високата инфлация, или проблемът е и с неприетите закони, Домбровскис отговори, че инфлацията у нас е доста голяма. „Това е условие за присъединяване. По отношение на законите, те трябва да бъдат гласувани, защото това също ще бъде оценено. Мисля, че е възможно тези закони да се приемат за няколко месеца, а инфлацията изисква по-сериозни мерки“, обясни зам.-председателят на ЕК по икономическите въпроси. Няма евро и България засега: Кой е виновен и защо?
Валдис Домбровскис беше категоричен, че присъединяването към еврозоната носи сериозни ползи – повече финансова стабилност, по-ниски лихви и прозрачност за предприятията. „Това са все ползи, които способстват за икономическото развитие на страната, видели сме го в страните с по-нисък БВП на глава от населението“, заяви Домбровскис.
На въпрос дали прекаленото чакане и забавяне могат да доведат до умора у хората, той заяви, че е важно да не се отклоняваме от пътя. „Някой страни са чакали много по-дълго в т.нар. чакалня. При вас изчакването е много по-кратко“, обясни той. България може да се забави с приемането на еврото
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
Приемане на еврото: Какви са основните стъпки за България?
България не се отказва, все още може да приеме еврото догодина