Ето какво се случи с парите в еврозоната

Свиване на кредитирането в еврозоната за трети пореден месец отчита Европейската централна банка, предаде Ройтерс.
През януари ръстът в бизнес кредитите се забавя до 6,1 на сто след ръст от 6,3 на сто месец по-рано. Растежът на кредитите за домакинствата се забавя до 3,6 на сто от 3,8 на сто през декември.
ЕЦБ вече повиши лихвените проценти с рекорден темп – с 300 базисни пункта от юли 2022, и обеща още повече действия с надеждата, че по-високите разходи по заемите ще ограничат икономическата активност достатъчно, за да укротят инфлацията.
ЕЦБ повиши основната лихва с 0,5 процентни пункта до 3%. Ще продължи и през март
„Усилията за ограничаване на кредитирането имат ясен ефект върху паричното предлагане и заемите от частния сектор, което ще има забавящо въздействие върху икономическия растеж и инфлацията през 2023 г.“, посочва икономистът от ING Берт Колийн.
В същото време паричният агрегат М1 (т.нар. тесни пари), който включва в себе си парите в обращение, както и сумите по разплащателни сметки и краткосрочните (овърнайт) депозити намалява през януари с 0,7 на сто на годишна база, което по думите на Колийн е първото такова понижение от началото на воденето на статистика.

„Като цяло това показва, че въздействието на затягането на паричната политика е стабилно и се очаква да продължи“, посочва още експертът. „Проучването на банковото кредитиране на ЕЦБ показва допълнително затягане на кредитните стандарти и по-слабо търсене на заеми в бъдеще. Освен това банката ще започне количествено затягане през март, което ще има допълнителен задържащ ефект върху паричното предлагане“.
„Тъй като предстоят още увеличения на лихвените проценти, се очаква въздействието на усилията за затягане върху икономическата активност да се усеща повече с напредването на 2023 г.“, допълва Колийн.