Далеч сме още от покриването на критериите за влизане в Еврозоната, особено по отношение на инфлацията. Няма как някои продукти да са по-скъпи от същите в западноевропейските страни. Това заяви служебният вицепремиер по управление на европейските политики и еврофондове Атанас Пеканов в ефира на bTV.
„Държавата е само с единия крак в еврозоната. След приемането на еврото ще си спестим разходите от превалутиране“, заяви Пеканов и призна, че информационната кампания за еврото се е забавила. Какъв е единственият начин да ни приемат в еврозоната?
Пеканов посочи, че есента е започнал спад на месечното ниво на инфлацията, като обаче трябва да се понижи още много, за да покрием изискванията за еврозоната. По думите му следващите мерки трябва да са в сектора на храните и в енергийния сектор. Инфлацията и политическата криза ни спъват за еврото

Служебният вицепремиер добави, че няма повишаване на инфлацията в Хърватия след приемането ѝ в еврозоната. „Най-големият проблем преди влизането на България в еврозоната би бил търговските обекти да спекулират с цените на основните стоки“, предупреди той и добави, че ще е много важно партньорството с търговските вериги. Според него, ако търговските вериги се съгласят на партньорство, това ще повиши доверието на българските граждани за приемането на еврото. Няма евро и България засега: Кой е виновен и защо?
По въпроса с високите цени в търговските вериги и дали се налага таван на цените Пеканов беше категоричен, че за таван на цените в малката потребителска кошница не може да се говори. „Пазарът не ни дава много причини да му вярваме, но такива резки и агресивни мерки не сме обсъждали“, обясни той и подчерта, че ще се вземат меки мерки. Ако те не дадат резултат, е възможно служебното правителство да спре помощите за големите компании и индустрията.
Пеканов заяви, че не е нормално в повечето европейски столици млякото да е 1 евро или 1 долар, а тук да е 3,60 лв. „В България трябва да бъдем по-активни за сваляне цените на основните стоки и за целта контролните регулатори трябва да са активни. С влизането в еврозоната и приемането на еврото ще има повече натиск някои цени да падат, а не да се увеличават“, обясни той.

Атанас Пеканов изтъкна, че България трябва да получи около 1 млрд. лв. по Плана за възстановяване във връзка със сектора декарбонизация и енергетика. По думите му трябва да се отделят средства и за енергийното обновяване – около 300 млн. лв., но не трябва да бъде изцяло финансирано от държавата.
По отношение приемането на България в Шенген, Пеканов заяви, че страната ни няма да може да се справи сама с огромния мигрантски натиск. Според служебния вицепремиер за българо-турската граница трябва да се дават и европейски средства, защото това е граница на цяла Европа.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зам.-председател в ЕК посочи кога България може да приеме еврото
България няма да приеме еврото от 1 януари 2024 година
България може да се забави с приемането на еврото

Европейската прокуратура е изискала от МРРБ цялата документация по образуваната проверка на ремонта на столичната улица „Граф Игнатиев“. Това заяви в ефира на БНТ министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Проверката на европейските прокурори е започнала преди близо два месеца.
„Направихме проверки във връзка с плащането на европейските средства, които трябва да бъдат изплатени на Столична община. Знаете, че резултатите на част от тези проверки не бяха добри – например, кръстовището с ул. „Иван Шишман“, има пропадания на места. Проверките на европейската прокуратура са свързани с начина, по който са изразходвани и ще бъдат изразходвани европейските средства – как е извършен ремонтът и дали са спазени всички правила“, посочи Шишков. Сигнал за поредни нарушения при ремонта на „Граф Игнатиев“
В момента МРРБ и Столична община работят по мерки за отстраняване на проблемите при ремонта на центъра на София. Министърът напомни, че ремонтните дейности още са в гаранция и строителите могат да възстановят пропуските. Столична община губи милиони заради ремонтите на „Граф Игнатиев“ и „Александър Невски“
Проверки на регионалното министерство показват масово липса на асфалт при новоремонтираните пътища.

„Рекордьор“ е отсечката на АМ „Хемус“ от София до Яна, където при заложен по проект 28 см асфалт, са установени 18 см и 21 см. настилка. На АМ „Марица“, на лот, построен от италиански строител, при 30 см асфалт по проект, дебелината на настилката е между 23-24 см“, посочи Иван Шишков. Шефът на АПИ каза опасна ли е „Хемус“ с тънкия асфалт
По думите му липсват сантиметри асфалт по пътищата, като това е проблем, свързан с периода на последните 8-10 години, а не с един строеж. „Този период вече го наричам строителна бутафория. Проверките се налага да ги правим с МВР, защото резултатите от проверките вече започват да не ни изненадват. За съжаление, на всяка проверка липсват слоеве асфалт. На „Хемус“, освен липсващия асфалт, има и други проблеми, твърде много шлака, например, което поставя въпроса откъде е докарана – Кремиковци е наблизо…“, заяви той. Български примери: Магистрала с 10 см по-малко асфалт, път с постоянен дъжд от камъни

„Цялата преписка за незаконно строителство, констатирано от МРРБ, е входирана в МВР“, заяви още регионалният министър. По думите му сред незаконните обекти са още язовир „Тополово 2“, водопроводът, свързващ Перник със София и пътя Югово – Лъки, където има неукрепена скала.
На АМ „Тракия“ най-влошено е състоянието на отсечката между Стара Загора и Нова Загора, изготвя се документация за извършване на основен ремонт там.
Министър Шишков заяви, че нарушения са установени и при строежа на рамките за тол системата като от 300 рамки не повече от 70 имат разрешение за строеж. Той не изключи възможността и за този случай да се намеси европейската прокуратура, тъй като става въпрос за средства от ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
МРРБ ще плати 200 млн. лв. на пътните строители
Българинът се възмущава, но продължава да търпи
Фандъкова за „Графа“: Нося своята отговорност всеки ден