Край на високите заплати. Направи го директорът на Apple Тим Кук, на Intel Пат Гелсингер, както и председателят на компанията майка на Google Alphabet Сундар Пичай. И тримата обявиха, че ще се откажат от голяма част от многомилионните си заплати, за да дадат на компаниите си повече финансова свобода. Високата инфлация и заплахата от рецесия се отразяват негативно на американската технологична индустрия, която е свикнала да има успех. Сега обаче следва болезнено отрезвяване, пише в свой анализ n-tv. Как три технологични гиганта пострадаха от икономическата криза?
Много компании предприемат съкращения в подготовка за по-тежки години. Според уебсайта Layoffs.fyi от началото на 2023 година са уволнени над 55 000 технологични служители, включително 12 000 в компанията майка на Google Alphabet, 10 000 в Microsoft и 11 000 в компанията майка на Facebook Meta. За да смекчат ситуацията, директорите на някои технологични гиганти реагираха.

След разочароващите резултати за последното тримесечие по-рано този месец ръководителят на Intel Пат Гелсингер обяви, че ще се откаже от 25% от основната си заплата, за да свие разходите и да избегне съкращения. Другите ръководители в групата ще получат съкращения със средно между 5% и 15%. Голям производител на чипове оряза заплатите на шефове и служители
„Промените целят да подпомогнат инвестициите и работната сила“, цитира порталът Business Insider говорител на Microsoft. Компанията тази година планира да съкрати разходите си с 3 млрд. долара. А през октомври 2022 г. Bloomberg прогнозира, че хиляди служители може да останат без работа.

В началото на февруари ръководителят на Alphabet Сундар Пичай също обяви, че висшите ръководители на компанията майка Google ще трябва да приемат „значително намаление на годишния си бонус“. Той не съобщи с колко и за колко време ще продължи то. Малко преди това компанията съкрати около 12 000 служители, или 6% от работната си сила.
Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук също свива разходите. Той обаче започва със собствената си заплата. Според документите, подадени в Комисията по ценните книжа и фондовите борси на САЩ (SEC), той доброволно се отказва от 40% през 2023 г. – което все пак му оставя годишна заплата от 49 млн. долара. Колко обаче ще получи Кук през 2023 г., зависи и от пакета му от акции. „Въпреки разочароващите данни групата искам да се въздържа от уволнения засега. Гледам на съкращенията като крайна мярка. Никога не можеш да кажеш никога. Искаме да контролираме разходите по други начини, доколкото е възможно“, цитира думите му Wall Street Journal. Apple намалява драстично заплатата на шефа си

Последната компания, засегната от тази негативна тенденция, е Zoom. Услугата за видеоконферентни разговори обяви значителни съкращения на работни места заради несигурната икономическа ситуация. „Взехме трудното, но необходимо решение да намалим екипа си с около 15%“, заяви главният изпълнителен директор Ерик Юан в блога и пред служителите си. Около 1300 служители трябва да напуснат технологичната компания. Юан също обяви намаляване на заплатите и отмяна на бонусите за висшия мениджмънт.
Самият той ще намали заплатата си с 98% през следващата финансова година. Основателят на базираната в Сан Хосе, Калифорния компания, заяви, че основната му заплата, която за 2022 г. е била 301 731 долара, ще бъде намалена с 98% и ще се откаже от корпоративен бонус за тази финансова година. Общото му възнаграждение за фискалната 2022 г. е било 1,1 млн. долара, според подаденото през май 2022 г. регулаторно заявление. Останалите мениджъри ще получат 20% намаление на основните си заплати. 
Европа е следващата
Като правило технологичните компании оправдават решенията за съкращения с това, че са се разраснали много бързо през пандемията и са наели много хора. Посочват се и опасностите от инфлация и рецесия. „Масовите съкращения не са преувеличена опасност. Много компании трябва да правят икономии. Причината е комбинация от разходи и перспективи“, смята Марен Фрайберг от консултантската компания за човешки ресурси Dwight Cribb в интервю за германския Capital. Тя не смята, че европейските компании ще се отърват леко. Вълната ще продължи да ги залива, Европа просто изостава.

SAP е първата известна европейска технологична компания, която масово съкращава служители. Тази вълна достигна и до пазарния лидер сред услугите за стрийминг на музика Spotify, който обяви, че ще освободи около 6% от служителите си. Базираният в Швеция доставчик планира да съкрати около 600 служители. При последното преброяване на служителите на компанията в света, те са били малко под 10 000, показва последният ѝ годишен доклад. „Мисля, че ще има още. Но това зависи и от промените в макросредата. И особено в Европа това зависи от войната в Украйна“, посочва Фрайберг. Пореден технологичен гигант предприема съкращения
Въпреки това Олаф Грот, професор по икономика в Американския университет в Бъркли, не вижда основания за безпокойство. По думите му пандемията е предизвикала мегабум. „Доставчиците на цифрови услуги доста бързо поеха тази вълна“, споделя той в интервю за Deutschlandfunk. Да се говори за голяма криза обаче той смята за преувеличено. Компании като Alphabet, Apple, Meta или Amazon имат парични резерви за милиарди и още реализират високи печалби. Amazon измести Apple и вече е най-ценната марка в света
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Подготовка за кризата: Технологичните компании съкращават хиляди служители
Meta и Apple отпаднаха от топ 100 на най-добрите места за работа
Amazon с най-голямото съкращение на работници в историята на компанията

Големите банки в Испания ще платят над 1,1 милиарда евро тази година заради новия данък, въведен от правителството. Така управляващите социалисти се опитват да съберат за две години около 3 милиарда евро, които да използват за социални програми за подпомагане на най-бедните слоеве на населението, съобщава БНР.
Новият данък от 4.8% ще се начислява върху нарасналия нетен доход от увеличените лихви, а така също и върху нетните приходи от такси и комисионни на банковия бизнес в Испания. Преди въвеждането му големите банки в страната отчетоха рекордна печалба за 2022 година от 20,85 милиарда евро.
Най-голяма сума сега ще внесе CaixaBank – около 450 милиона евро, следвана от Santander и BBVA с по 225 милиона евро, Sabadell със 170 милиона, Bankinter с около 100 милиона и Unicaja с 85 милиона евро.

Първото плащане трябва да е тази събота, като някои от банките вече обявиха, че ще обжалват правителственото решение в съда. В случай, че размерът на сумата от нетните приходи от лихви и комисиони, съответстващи на предходната календарна година, не е окончателно известен, той ще бъде временно изчислен на базата на одитната оценка на отчетите. Окончателната самооценка ще бъде представена от 1 до 20 септември.
Размерът на данъка и авансовото му плащане няма да се считат за разход и с тях няма да се намалява данъчната основа за облагане с корпоративния данък.
Неизпълнението на задължението за облагане на свръхпечалбата ще се счита за много тежко нарушение и ще бъде санкционирано с глоба от 150% от прехвърлената сума. Националната комисия по пазарите и конкуренцията ще следи плащането на данъка и ще налага глобите на нарушителите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Създадоха още един банков гигант в Испания
Втора банка в Испания затваря офиси и уволнява хиляди служители
Испанската CaixaBank съкращава 8300 служители, закрива 1500 клона

По случай утрешния Международен ден на пицата европейската статистическа агенция Евростат представи подробни данни за поскъпването на любимата за милиони европейци храна.
Според данните през декември 2022 година цената на закупената от хранителни магазини в ЕС пица или киш (френски тарт) е била средно с 16% по-висока спрямо декември 2021 година. За сравнение в последния месец на 2021 г. годишното поскъпване на пицата беше едва 2%.

🍕💰In December 2022, highest increase in #inflation for pizza and quiche in the EU in:🇭🇺Hungary (+46% compared with December 2021)🇱🇹Lithuania (+39%)🇧🇬Bulgaria (+37%)Smallest:🇱🇺Luxembourg (+7%)🇮🇹Italy (+10%)🇫🇷France (+13%)👉https://t.co/kTZgKZCXJj#NationalPizzaDay pic.twitter.com/rdo8BfrzQl
— EU_Eurostat (@EU_Eurostat) February 8, 2023

С ръст от 37% България е трета сред страните членки от ЕС по ръст на цената на дребно на пицата през декември 2022 г. спрямо същия месец на 2021 г. За цялата 2022 г. пицата, продавана в магазините у нас, е поскъпнала средно с 25,4%, при средно ниво на ръст на цената в ЕС от 8,9%.
Сред членките на ЕС най-голямо увеличение на цената на пицата на годишна основа през декември 2022 г. е регистрирала Унгария (+46%), следвана от Литва (+39%) и България (+37%). На другия полюс най-слабо поскъпване на пицата има в Люксембург (+7%), Италия (+10%) и Франция (+13%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще ви плащат по 1000 долара на ден, за да хапвате пица
Най-голямата верига за пици в света фалира и напуска Италия
Кои са най-популярните пица топинги в света?

Малко над 5,7 млн. лв. ще бъдат изплатени на одобрените за финансиране кандидати за периода на „Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в България вследствие на военните действия в Украйна“, реши Министерски съвет.
С тази сума ще се покрие помощ за 160 заявления, подадени от лица, предоставили хуманитарна помощ, която включва 133 879 нощувки и изхранвания (закуска, обяд и вечеря) на бежанци в периода от 24 февруари до 31 май 2022 година. Изплащат 80 млн. лв. на хотелиерите за престоя на бежанците

С решенията си правителството одобри помощ на кандидатите по „Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в България“, обяви правителствената пресслужба. Помощта на програмата включва периода от 1 ноември до 15 ноември по верифицирани заявления на заинтересованите лица. Помощта ще получат хотелиери и лица, упражняващи дейност в обекти държавна и общинска собственост, настанили и изхранвали или само настанили лица, получили временна закрила. За периода е установена помощ над 2,807 млн. лв. с ДДС за осигурени нощувки. 
Освен това кабинетът постанови допълнителна помощ за програмата за периода от 16 ноември до 31 декември, която възлиза на 6,390 млн. лв. с ДДС, за предоставени нощувки. Така сумата по програмите става почти 15 млн. лв.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
И на украинците не им хареса у нас, бягат в Гърция заради повече пари
Спират парите на фирмите, наели украински бежанци у нас
Няма да има почивки в държавни бази, там ще живеят бежанците

Сърбия има сериозни залежи от полезни изкопаеми, като дори без да се брои новото златно находище край Жагубица, те се оценяват на близо 200 милиарда долара.
„Всички компании, които извършват проучвания, след като потвърдят резервите, докладват тези данни на института и той има истинска представа за това, което е налично в това поле“, посочва директорът на Геологическия институт на Сърбия Драгоман Рабренович.
Той каза, че чакат резултати от последните проучвания в района на градчето Жагубица, но според предварителните резултати там има два-три обекта. „По груби сметки говорим за 3 до 4 милиарда долара само за златото“, казва Рабренович. Той припомни, че в този момент таксата за добив е била 5%. Златно находище на българската граница – сред най-големите в света?
„При грубо изчисление, когато става въпрос за добив на злато в Бор, годишната такса трябва да бъде 200 милиона долара, 40% от тях отиват за местното самоуправление, 60% за държавата“, обяснява експертът, цитиран от сръбски медии.

Според сръбските власти концентрацията на чисто злато в жилата е 93%, а запасите му са значителни. Жагубица се намира в Източна Сърбия, на около 130 км от Видин и на 95 км от границата с България при Връшка чука.
Новите златни находища са открити в рамките на проекта „Тимок“ от базираната в Канада фирма „Дънди Прешъс Металс“, която развива златни находища и у нас. „Дънди Прешъс Металс“ добива повече злато у нас
По отношение на екологичните последици от изкопаването на злато Рабренович каза, че геоложките проучвания са безопасни като цяло, докато добивът и експлоатацията зависят от вида на минералния ресурс, но добави, че „над 90% от този процес е безопасен“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Минен гигант инвестира 2 млрд. евро в добив на литий в Сърбия