Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Св. Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана – умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но тогава тя заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрая родителите ѝ се убедили, че за болестта ѝ няма лек. Тя непрестанно повтаряла едно и също: „Никой не може да ме излекува, освен Трифон.“ Думите ѝ отдавали на болестта ѝ и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята дали има такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И тъй като Бог чрез него дал изцеление на Гордиана от болестта, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Много повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало така явно, че вече го смятали за таен християнин. Той възнаградил богато св. Трифона и с благодарност го изпратил у дома. Но сърцето му било чуждо за богатството, затова той раздал по пътя си всичко на нуждаещите се.
Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството, наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. А онези, които не се подчинят, да бъдат избити. 
Тогава управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за св. Трифон – че е християнин, че знаел разни хитрини за лекуване на болести, че не зачитал царската воля, че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни, че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин изпратил стражи за Фригия, които да намерят виновния и да го докарат на съд в Никея, седалището на управлението. Светецът бил открит лесно, понеже за ревността му по Бога, за чудесата и усърдието му в разпространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от нея. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие, но той не го направил. Времето до пристигането на стражата прекарал в пост и молитва. А когато дошла, я посрещнал и се предал. Когато го въвели в съдилището, съдебният служител, на име Помпиан, се обърнал с висок глас към Аквилин:
– Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
– Застаналият насреща – обадил се Аквилин – да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.
– Името ми е Трифон, родното място – село Комсада, в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
– Мисля – казал управителят – че досега не си чул за царската заповед – всеки, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се и се отречи от твоята измамната си вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
– О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
– Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска да свършиш зле.
– Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
– Ще предам – заплашил управителят – тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
– Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. А аз предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради достойнството си, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
Три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но не издал и стон. Острите болки от раните потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, го извикал пак на съд.
– Наказа ли те достатъчно – запитал той – дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
– Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, което целят град видял, отново бил изправен на съд:
– Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
– Докога ли – отвърнал св. Трифон – не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
Последвала нова заповед за изтезания. Напразно. На Аквилин не оставало друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последната си молитва – да се всели душата му в небесното царство. Докато се молел, склонил глава и починал. Нямало нужда палачите да се занимават с него.
Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в гробищата си, но мъченикът им се явил насън и поискал да го погребат в родното му село. Те изпълнили волята му.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 28 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 25 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 24 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 22 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 20 януари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 19 януари 2023 година?