Автомобилният гигант Volkswagen стартира мащабна програма за преквалификация на 22 000 от работниците си, за да могат да сглобяват електромобили в най-големия завод за автомобили в Европа – във Волфсбург, Германия, съобщава ESG Today.
Там ще се прави масовият модел ID.3, като производствените мощности ще бъдат обновени чрез проект за 460 млн. евро. Част от парите ще бъдат инвестирани в обучение на персонала. Volkswagen ще инвестира близо 90 млрд. евро в електромобили
По програмата вече има т.нар. eMotionRoom, наподобяваща escape room и запознава служителите с различни проблеми, които трябва да се решават при сглобяването на електромобили. Освен това са предвидени теоретични и практически модули, като целта е до лятото 1200 работници да са обучени да сглобяват ID.3.

„Volkswagen непрестанно работи по иновативни обучителни и развойни концепции по нашия път към превръщането ни в доставчик на устойчива и софтуерно ориентирана мобилност. Тези концепции са ключът към успешната трансформация – колкото по-дигитален става светът, толкова по-важни за нашата конкурентоспособност стават уменията на нашия екип“, заяви Гунар Килиан, член на Борда на директорите по човешките ресурси.
Работата по завода във Волфсбург трябва да бъде завършена до 2025 г. По думите на мениджъра на предприятието Райнер Фесел след обновяването поточната линия ще може да сглобява едновременно електромобили и коли с двигатели с вътрешно горене. Това, заедно с перспективната платформа SSP, ще превърне VW в единствения мултиплатформен автомобилен производител за години напред, уверени са от компанията.
От 2021 г. VW следва стратегия, според която до 2030 г. 70% от портфолиото на компанията трябва да е електрифицирано, а към 2033 г. в Европа да не се предлагат модели на бензин или дизел.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Volkswagen и Qualcomm ще правят автономни автомобили
Продажбите на Volkswagen удариха невиждано от 10 години дъно
Volkswagen вдигна заплатите и даде щедри премии, но инфлацията ги изяжда
 

Частният пристанищен оператор „БМФ Порт Бургас“ АД, концесионер на пристанищните терминали „Бургас Изток-2“ и „Бургас Запад“, откри нов мултимодален терминал в Индустриална зона „Божурище“. На него ще се обработват морски контейнери, разтоварени в бургаското пристанище и предназначени за клиенти в западната част на страната, но и обратно.
Превозът на контейнерите между Бургас и София ще става посредством жп транспорт, в съответствие с новите европейски тенденции за преминаване към по-щадящи околната среда решения за транспорт на товари. Инвестицията е в размер на 9,2 млн. лв. 
„Днес е специален ден – в Божурище откриваме мултимодалния терминал, а нашите колеги в Бургас откриват строителната линия на първото дълбоководно корабно място в България след японския ни проект“, заяви Борис Балев, изпълнителен директор на „БМФ Порт Бургас“ АД.
Той запозна гостите с предимствата на терминала като основно свързващо звено между пристанището в Бургас и европейската мрежа от мултимодални терминали, което позволява през България да минават нови потоци товари от Изток към Западна Европа. В Индустриална зона „Божурище“ да бъде изграден интермодален терминал

Терминалът е разположен по протежението на жп линията София – Банкя, на около 5 км от столичното Околовръстно шосе. Локацията гарантира гъвкавост на доставките на контейнери до и от вътрешността на страната – с автомобилен и железопътен транспорт. Терминалът е регистриран като временен и митнически склад. Оперативната му площ е 27 000 кв. метра, а годишният му капацитет е 60 000 TEU.
Откриването се проведе на новоизградената площадка, като присъстваха над 130 гости – представители на институциите, клиенти и партньори, сред които Николай Шушков, зам.-министър на регионалното развитие; представители МТС, МТИТС; д-р Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ ЕАД; представители на ДП НКЖИ; Бурхан Немутлу, председател на УС на Българско-турска търговско-индустриална камара; Емрах Сазак, член на УС на „Алкомет“ и в екипа на БТТИК; представители на ДППИ и „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД.
„Необходимостта от мултимодален терминал в рамките на Софийска област е в основата на инвестиционното решение за изграждане на съоръжението в Божурище“, посочва пред Economic.bg Никола Косев, директор Експлоатация на Терминал Запад към „БМФ Порт Бургас“.
По думите му инвестицията ще позволи засиленият контейнерен трафик между Бургас и Софийски регион да става чрез екологичния жп транспорт. Така ще се подобри логистиката, ще се облекчи превозът по АМ „Тракия“, което ще има ефект и върху околната среда. Мултимодалният транспорт осигурява по-голяма ефективност в логистиката и затова ще се развива с още по-голяма сила, каквато е тенденцията в Европа, смятат в „БМФ Порт Бургас“.
„С разширяването на нашите услуги към вътрешността на страната ще създадем допълнителен потенциал за пристанището в Бургас, което ще доведе до нови инвестиции в инфраструктура, в техника и развитие на хората. Дейността ни в последните години показа, че колкото по-бързи, надеждни и качествени са услугите ни, толкова повече са товаропотоците“, посочва Косев.

Идеята за мултимодалния терминал възниква преди 5 години, като през това време се обмисля къде ще е най-подходящото място, а изграждането му отнема няколко месеца. Концентрацията на възможности за инвестиции на едно място и изграждането на довеждаща инфраструктура от страна на държавата се оказват ключови Индустриалната зона в Божурище да бъде предпочетена.
„Капацитетът на такова съоръжение е функция между размера му и скоростта на обработка на товарите. А ние сме най-бързите в това“, категоричен е Косев.
„Тази инвестиция е изключително важна за Индустриалния парк „Божурище“ и за НКИЗ, защото придава завършеност на идеята за развитието на индустриалните зони. Доверихме се на „БМФ Порт Бургас“, тъй като това е компания с опит в осъществяването на големи проекти“, смята д-р Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ.
„Най-после София има пристанище“, беше краткият коментар на един от гостите, партньор от логистичния бранш.
Новооткритият мултимодален терминал е първият етап от инвестиционните намерения на „БМФ Порт Бургас“. В зависимост от развитието и нуждите на логистичния пазар ще се прецени какви да са следващите стъпки – дали открити, или закрити да са складовите площи в Индустриалния парк „Божурище“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Транспортен гигант откри най-модерния логистичен център у нас

Фонд „Три морета“ купува от Домусчиеви част от Бургаското пристанище
JYSK разширява логистичната си база и отваря нови магазини в България

През миналата година банките у нас повишиха таксите по редица услуги както за граждани, така и за бизнеса. Конкретно при таксите за теглене на пари от банкомат, все повече банки започнаха да прилагат такса, базирана на процент от изтеглената сума, която обаче не може да бъде по-ниска от определен праг.
Средната такса при теглене на пари от разплащателна сметка с дебитна карта на банкомат, обслужван от банката, достига 0.29 лева. При банките избрали другия подход, средната такса по тази операция възлиза на 0.13% от сумата, но не по-малко от 0.30 лева.
Това става ясно от данните на Българската народна банка за средния размер на таксите при основни операции по разплащателни сметки у нас.
Фиксираната такса е нараснала с 0.03 стотинки или 11.6% спрямо средния размер през предходната 2021 година, който възлизаше на 0.26 лева. Данните за 2021 година не включват среден размер на таксата, базирана на процент от сумата, което подсказва, че този модел е станал по-масов именно през миналата 2022 година.
При процент от сумата, потребителите на практика плащат по-висока такса при всяко теглене на суми, надхвърлящи 225 лева. Така например, при тегленето на 225 лева, таксата ще бъде 0.30 лева, тъй като 0.13% от сумата представлява 0.29 лева. При тегленето на 500 лева обаче, дължимата такса достига 0.65 лева, а при 800 лева – 1.04 лева.
Когато говорим за теглене на пари в брой от разплащателна сметка с дебитна карта на банкомат, обслужван от друга банка, таксите стават значително по-високи. Средният размер у нас по тази услуга възлиза на 1.10 лева лева или 0.18% от сумата, но не по-малко от 1.39 лева.
При фиксираната такса се отчита намаление спрямо предходната 2021 година, когато средният размер е бил 1.14 лева или с 0.04 лева по-нисък от настоящия. Данните за 2021 година също не включват среден размер на таксата, базирана на процент на сумата, което отново показва, че повече банки са започнали да прилагат този подход през миналата година.
При моделът с процент от сумата, потребителите плащат повече от минималния праг от 1.39 лева при теглене на суми над 780 лева, тъй като до тази граница, процентът е по-нисък от минималната такса. При теглене на 1000 лева например, таксата би скочила на 1.80 лева.
Средната такса за теглене на пари (до 1 000 лева) от разплащателна сметка на каса в офис на банката възлиза на 3.55 лева или 0.58% от сумата, но не по-малко от 6.50 лева в зависимост от избрания подход на банката.
Докато средният размер на фиксираната такса за тази услуга намалява спрямо средната такса от 2021 година, която е възлизала на 3.69 лева, то цената на услугата скача осезаемо, когато говорим за подхода с процент от сумата. За сравнение, средната такса при този подход през 2021 година в била 0.48% от сумата, но не по-малко от 4.38 лева. Това означава, че за година средната такса за теглене на суми до 1000 лева на каса в банката е скочила с 0.10 процентни пункта, а минималният праг с цели 2.12 лева, което представлява ръст от 48% на годишна база.
Средната такса за внасяне на средства по разплащателна сметка в офис на банката възлиза на 1.20 лева за суми до 3 064 лева към края на 2022 година, като при другият масов подход средната такса достига 0.23% от сумата, но не по-малко от 2.50 лева.
Преди година средните такси по тази услуга е била 0.87 лева за суми до 3111 лева.
Откриването на разплащателна сметка също е поскъпнало през миналата година до средна такса в размер на 3.18 лева при откриване на сметка в офис на банката и до средно 2.15 лева, когато се издава и дебитна карта към сметката. Преди година средните такси по тези услуги са били съответно 2.51 лева и 1.57 лева.
Таксата за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката е скочила до средно 3.73 лева на месец през 2022 година, спрямо средно 3.37 лева на месец година по-рано. В същото време обаче, таксата за обслужване на разплащателна сметка с издадена дебитна карта е намаляла до средно 2.37 лева на месец спрямо 2.45 лева месечно през 2021 година.
Таксата за закриване на разплащателна сметка в офис, открита до 6 месеца от датата на закриване, е паднала до 0.00 лева, след като през предходната година средната такса по тази услуга бе 2.58 лева.
Рекорди: Печалбата на банките у нас за 2022 година достигна нови върхове
Средната такса за плащане по директен дебит към сметка в същата банка възлиза на 2.48 лева, докато към сметка на друга банка средната такса е 4.65 лева. През 2021 година средните такси по тези услуги са били 2.08 лева и 3.92 лева.
Средната такса по разплащателна сметка за извършване на услуга за изпълнение на периодичен превод към платежна сметка при същата банка, заявен на хартиен носител, възлиза на 1.68 лева, докато заявката чрез онлайн банкиране се таксува средно 0.65 лева. Преди година средните такси по тези услуги са били съответно 2.34 лева и 0.45 лева.
Таксата за кредитен превод на хартиен носител през БИСЕРА към платежна сметка при друга банка достига средно 4.90 лева и средно 1.03 лева, когато преводът е заявен чрез онлайн банкиране.
Преди година средната такса по тези операции бе съответно 4.11 лева и 1.01 лева.
Данните на БНБ за средният размер на таксите по основните услуги, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, служат за определяне на „приемливия размер” на таксите по така наречените платежни сметки за основни операции, които банките у нас са длъжни да предлагат.
Това са сметки за физически лица в левове, които предлагат всички основни услуги на потребителите, като таксите по тях трябва да са или безплатни или приемливи. С други думи, това са най-изгодните сметки за физически лица на родния пазар. Приемливите такси се прилагат по редица основни операции, опеределени в приложение N 1 към член 34 от Наредба N 3 на БНБ, като допълнителни услуги по тях вече се такусват със стандартните тарифи на банката.
Размерът на приемливите такси по сметки за основни операции у нас трябва да е по-нисък едновременно от средния размер на таксите, събирани от банките за редица основни услуги, предоставяни по разплащателни сметки на потребители, изчислен за предходната година, и най-ниският размер на таксите, които банката прилага за всички услуги по разплащателни сметки, става ясно от член 36, алинея 2 от Наредба N 3 на БНБ.

Анализатори на Българската стопанска камара са единни, че дългосрочните ефекти върху българската икономика от войната в Украйна, която продължава вече една година, ще се усетят тази и следващата година като принос за забавянето на ръста на БВП на страната за тази и следващата година. Негативен принос ще има и отрицателното търговско салдо за България за 2022 г. .
Краткосрочните „ползи“ се измерват в ръста на износа на дизел и бензин от рафинерията на „Лукойл“ и с това, че станахме втори в света по износ на олио, коментира Веселин Илиев, главен директор „Международно икономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара. Дългосрочните негативни тенденции са свързани с инфлационните процеси, с недостига на суровини, метали, инертни газове с техническо приложение, особено след затварянето на най-големия им производител в Европа – предприятието в Мариупол, коментира експертът. Икономическата несигурност, влошаването на кредитните рейтинги на редица държави около България са дълготрайни тенденции и са много по-важни от краткотрайните „ползи“ за страната от износа на горива, коментира експертът пред БТА. Неговите очаквания за ръста на БВП за 2023 г. не са оптимистични.
За този период стокообменът на България с Украйна се увеличи значително, при това без да се отчита специалната продукция, за която от НСИ не се предоставят данни, коментира Илиев. Той се позова на данни на Световната търговска организация (СТО) за последното тримесечие на миналата година, в което се отчита в пъти увеличение на износа на български горива за Украйна, на което се дължи и основната част от ръста на нашия експорт за тази страна. Преди войната България е изнасяла средно за тримесечие горива за 1-2 млн. долара, сега износът ни достига 200-300 млн. долара. Значителен ръст, макар и не в обемите на горивата, се отчита и при износа на стъкла – от около 2 милиона долара на тримесечие преди войната на 10 млн. долара за същия период, ръст има и при износа на пластмаси и машини. Като цяло в една значителна част от позициите на нашия експорт към Украйна се отчита ръст, макар и не толкова чувствителен, както при горивата, коментира експертът.
САЩ предоставят нова военна помощ за Украйна в размер на 2 млрд. долара
По данни на НСИ българският износ за Украйна в края на миналата година се увеличава от 794 млн. лева на 2,249 млрд лева, напомни експертът, като изтъкна, че данните на СТО за цялата минала година все още не са публикувани. При вноса, според НСИ, промяната е от 1,634 млрд. лева през 2021 г. на 3,412 млрд. лева.
По данни на СТО при вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед, каза Веселин Илиев. Той напомни, че преди войната проблем за българските маслопреработватели са били експортните мита, налагани от Украйна върху износа на редица хранителни суровини, в това число и върху маслодайния слънчоглед, което не е позволявало да се купува по-евтина суровина от нашите маслопреработватели. С войната обаче тези ограничения отпадат и това води до ръст на вноса у нас на маслодаен слънчоглед от Украйна за миналата година, съпоставим с този на българския износ на горива за Украйна, коментира експертът. Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. долара на тримесечие, сега купуваме за 250 млн. долара. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи чувствителен ръст е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението показва, че сега на тримесечие вносът ни достига до 100 млн. долара при 3-4 млн.долара в предишни години за същия период.
Намаление при вноса се отчита при индустриалната продукция заради военните действия в Украйна. Прогнозите за тази година в стокообмена с Украйна са трудни и са изцяло зависими от хода на войната и щетите върху промишлената и енергийната й инфраструктура, коментира експертът.

Ефектите за икономиката на България от продължилата вече една година война в Украйна ще се усетят осезаемо тази и следващата година, смята и доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК. Очакванията са те да намерят израз в свиването на ръста на БВП, съобразно последните прогнози на ЕК до 1,4 на сто, както и през 2024 г., защото прогнозираният растеж ще бъде 2,4 на сто, а това са значително по-ниски темпове на ръст от стандартния – около 4 процента, коментира в интервю за БТА Ножаров.
Ефектът се засилва и заради високите цени – енергийни и на други суровини, които доведоха до намаление на инвестициите и това ще се усети също тази и следващата година, коментира експертът. Той обаче посочи, че степента на влияние ще зависи най-вече от бюджетната политика по отношение на подкрепата на бизнеса и на доходите на населението. В този контекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което поставя рамката от бюджетен дефицит от 3 процента. Това според експерта означава, че всички помощи и компенсации трябва да бъдат ясно таргетирани и да бъдат диверсифицирани. Не може да има вече подкрепа за всички за горивата и енергията, а това трябва да е строго диференцирано, за да влезем в рамките на европейската политика и изискванията за членството ни в еврозоната, коментира Ножаров.
Според него като цяло „относителен позитивен ефект“ от войната са усетили експортните сектори, свързани с горивата и мазнините. За сметка на това всички наши енергоемки отрасли, които са чувствителни откъм суровини и енергия, бяха засегнати от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската индустрии, производството на хартия.