Климатични активисти са завели дело срещу една от най-големите европейски банки – BNP Paribas, заради отпускани от нея кредити на петролни и газови компании в нарушение на френското законодателство, съобщава CNN.
Френските компании станаха особен фокус заради закон от 2017 г., който изисква от тях да разработват планове за съблюдаване на потенциални щети от действията си по отношение на околната среда.
Това използват и активистите като инструмент за натиск на бизнеса за по-малко въглеродни емисии. Досега няма случай съдебно решение да е променило политиката на дадена компания, но тези дни се очаква произнасяне по производство срещу един от клиентите на BNP Paribas – TotalEnergies. 
Банката е дадена на съд от три групи – Oxfam, Friends of the Earth и Notre Affaire à Tous, като твърдят, че това е първото подобно дело срещу търговска банка. По думите на представител на Oxfam BNP Paribas „продължава да разписва празни чекове на най-големите компании за горива без да поставя никакви условия за екологичен преход без газ и петрол“. Европейски банки финансират производството на петрол и газ въпреки предупрежденията на МАЕ

Става дума за 8 европейски и американски фирми, ангажирани в над 200 проекта по целия свят, свързани с изкопаемите горива.
От BNP Paribas коментираха пред Reuters, че съжаляват, че казусът влиза в съда, вместо да бъде решен чрез диалог. „Убедени сме, че екологичният преход е единственият възможен път към бъдещето за нашите икономики. Фокусирани сме се по пътя отвъд изкопаемите горива, като ускоряваме финансирането на ВЕИ и подпомагаме нашите клиенти, без които преходът не може да се случи“, заявиха от кредитната институция. 
Трите групи се позоваха на последното издание на доклада Banking on Climate Chaos от RainforestAction Network, според който BNP Paribas е на 8-о място сред международните банки с най-голям принос за производството на нефт и газ, с финансиране за 142 млрд. долара в изкопаеми горива от 2016 до 2021 г. Най-големите банки вложили $3,8 трлн. в изкопаеми горива въпреки климатичните промени
Банката предостави и данни, според които финансирането на нови проекти по линия на изкопаемите горива е било спряно през 2016 г., а амбицията ѝ е до 2025 г. да намали с 25% оставащите си заеми, свързани с подобни дейности.

По примера на Нидерландия
Трите неправителствени организации посочиха, че съдебното дело във Франция е по примера на сходен случай в Нидерландия, където Shell бяха принудени да намалят парниковите си емисии повече от предвиденото. Компанията обаче обжалва решението още миналата година. 
Обект на подобни дела са и авиокомпанията Air France – KLM и дори френската държава.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Енергийна сигурност или зелена енергия: Какво ще избере светът през 2023 година?
Въглищата се завърнаха триумфално в Германия
Ще преполови ли ЕС парниковите емисии до 2030 година?

Инфлацията и политическата криза са основните фактори, които спъват България по пътя към еврозоната. Те бяха откроени от участниците в конференцията „България по пътя към еврото“, която се проведе в София.
„Генезисът на цялостното забавяне на процеса е в политическата рамка и по-конкретно в политическата криза последните две години. Текущите проблеми със законодателната програма и с вътрешните фактори за високата инфлация до голяма степен са вследствие на политическата криза“, посочи управителят на БНБ Димитър Радев.
Шефът на БНБ: Генезисът на забавянето на еврото е в политическата криза“В резултат на тази криза бюджетният процес в страната е силно разстроен. През последните две години не разполагаме с ясно дефиниран Закон за държавния бюджет и реалистична макроикономическа рамка и средносрочна фискална програма“, каза още той. Според него е налице тенденцията на разхлабване на традиционно силната фискална позиция на страната, което по думите му подхранва инфлацията.
Министърът на финансите Росица Велкова – Желева съобщи, че България ще подаде молба за изготвяне на конвергентни доклади за еврото.
Финансовият министър: България ще поиска изготвяне на конвергентни доклади за евротоПо думите й критериите за държавния дефицит и дълга отговорят напълно на изискванията ни за членство в Еврозоната. По отношение на стабилността на валутния курс, Велкова обърна внимание, че българският лев се е присъединил към валутния механизъм ERM 2.
„Страната ни полага за постигане на правна конвергенция, като работи за преодоляване на правните несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ от 2022 г.“, каза тя. ОЩЕ: Донев: Еврозоната ще допринесе страната ни да стане по-богата „Следва да се осъществи ефективна практическа подготовка на икономиката, администрацията и гражданите за замяната на лева с еврото“, обясни финансовият министър. По думите й страната ни е успяла да въведе еврото, заради неприети от последното Народно събрание законопроекти, които са условие за това. Тя обеща, че служебното правителство  ще ги внесе и в новия парламент.
Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, който бе специален гост на събитието, определи пътя към Еврозоната като трънлив. „Става въпрос за много повече от замяна на лева с евро. Става въпрос да се избере да се присъедини към сърцевината на европейския проекта. Поемането по пътя към присъединяване към еврото представлява задълбочаване на интеграцията на страната към ЕС и демократичния свят. От жизнено важно значение е България да не се разколебава по избрания път“, смята Домбровсксис.
Домбровскис: Главният проблем на България за Еврозоната е ценовата стабилностСпоред него приемането на еврото изпраща положителен сигнал на инвеститори, укрепва външните кредитни рейтинги и спомага за понижаване на лихвените проценти. Той обърна внимание, че левът вече е фиксиран към еврото, което означава, че страната ни изпълнява решенията на Европейската централна банка, но няма принос в тези решения.

Президентът Радев и премиерът Гълъб Донев акцентираха върху възможността чрез членството в еврозоната българите да живеят по-добре.
Държавният глава каза, че целта е българите да живеят по-добре, нашата икономика да бъде по-конкурентоспособна и да дава по-висок продукт.
Радев: Целта на Еврозоната е българите да живеят по-добре“Това е въпрос на процес и изключително много зависи как ние ще управляваме и ще насищаме със съдържание този процес. Когато говорим за доверие – виждам две важни области на доверие. Едното е вътре в България, другото е доверието на европейските институции и на нашите европейски партньори. Убеден съм, че членството ни в Еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи. Много по-важно е да бъдат убедени българските граждани – това е голямото предизвикателство“, смята Радев.
Служебният министър-председател Гълъб Донев каза, че еврозоната ще допринесе страната ни да стане по-богата.  Според него този фактор трябва бъде допълнен от добре структурирана национална основа, засилено партньорство между бизнеса, правителството и синдикатите. Той изрази мнение и че присъединяването към Еврозоната ще доведе до по-пряка съпоставимост и прозрачност на работните заплати.