Най-голямата химическа компания в света BASF планира да съкрати 2600 работни места в света. Около 2/3 от тях ще бъдат в Германия, съобщи производителят. През 2022 г. BASF обяви програма за строги икономии заради високите разходи за енергия в Европа и забавянето на икономиката, пише Handelsblatt.
Компанията цели да спести 500 млн. евро годишно извън производството от 2024 г., като 50% от нея ще бъде вложена в основния ѝ завод в Лудвигсхафен. Там работят около 39 000 от общо 111 500 служители на концерна. Фокусът на икономиите ще бъде областта на услугите, корпоративните и изследователските дейности, както и върху централата на групата. Спиране на най-големия химически комплекс вкарва Европа в дълбока криза
„Конкурентоспособността на европейския регион още повече страда от свръхрегулирането“, посочи главният изпълнителен директор на компанията Мартин Брудермюлер, цитиран в прессъобщението на компанията. По думите му тя страдала и от бавните и бюрократични процедури за одобрение и най-вече от високите разходи за голяма част от производствените фактори.

Всичко това дълги години забавя растежа на пазара в Европа спрямо други региони. Освен това високите цени на енергията вече оказват сериозно влияние върху рентабилността и конкурентоспособността в Европа.
„Очаква се корекцията в Лудвигсхафен да предизвика намаляване на фиксираните разходи с над 200 млн. евро годишно от края на 2026 г.“, обяви още BASF, като към програмата за намаляване на разходите предприема и структурни мерки.
Целта е основният завод в Лудвигсхафен да бъде по-добре подготвен за все по-голямата конкуренция в далечното бъдеще. Заедно с други неща, един от двата завода за амоняк и заводите за някои предварителни продукти и суровини, ще бъдат затворени.
BASF прогнозира по-ниска оперативна печалба през 2023 г., като очаква коригирана печалба преди лихви и данъци до 5,4 млрд. евро, след като през 2022 г. печалбата падна с 12% до 6,9 млрд. евро. Въпреки трудностите компанията запази дивидента си непроменен на 3,40 евро на акция и очаква по-добро второ полугодие спрямо първото, водено от възстановяването особено в Китай, предава Bloomberg.

Компанията понесе и няколко удара заради войната в Украйна, което разкри десетилетните връзки с Русия като погрешен залог. BASF е помагала за финансирането на строителството на двата газопровода „Северен поток“ чрез дъщерното си дружество Wintershall Dea. Прекъсването на връзките с него през януари доведе до отписване на 7,3 млрд. евро и историческа загуба за BASF, която управляваше и съвместни предприятия с ПАО „Газпром“ и др. 
Високите цени на газа рискува хиляди работни места и инвестиции да бъдат прехвърлени другаде. Според проучване на германската химическа асоциация VCI от края на януари почти половината от химическите компании смятат да намалят инвестициите си в Германия през 2023 г. заради разходите за енергия. Спиране на руския газ застрашава най-големия комплекс от химически заводи
Германският химически сектор е силно зависим от газа, като преди войната генерира около 15% от общото годишно потребление на горивото в страната. Много фирми, сред които BASF и Evonik Industries AG, използват синьото гориво за производство на топлина и като суровина, от която се произвеждат други химически продукти, което прави индустрията неразделна част от автомобилната и други вериги за доставки.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Германската индустрия се готви за бедствие заради руския газ
Американски технологичен гигант премахва хиляди работни места по цял свят

Авиационен гигант съкращава 2000 служители, но ще наеме други 10 000 

САЩ ще предоставят на Украйна допълнителни 2 млрд. долара военна помощ, заяви в съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан, цитиран от Reuters.
Новата помощ е от фонда USAI и за разлика от пакетите, които се изтеглят директно от американските оръжейни запаси и могат да бъдат изпратени бързо до Украйна, то тук оръжията се купуват или сключват по договор от индустрията. Независимо, че помощта може да отнеме повече време, за да достигне до Украйна, с нея Вашингтон ясно демонстрира своя дългосрочен ангажимент към Киев.
Новият пакет включва ракети за системите HIMARS, 155 милиметрови артилерийски боеприпаси, различни видове дронове (UAVS), оборудване за противодействие на дронове, устройства за разчистване на мини, криптирано комуникационно оборудване, плюс финансиране за обучение и поддръжка.

„Ще продължим да правим всичко, което е необходимо, за да се уверим, че предоставяме необходимото, така че Украйна да получи това, от което се нуждае, за да постигне успех на бойното поле“, заяви Съливан пред CNN. 
Преди три дни САЩ обявиха своето 32-ро изтегляне на оборудване за Украйна от запасите си. То беше в размер на 450 млн. долара и включваше боеприпаси за HIMARS и Howitzer, противотанкови ракети Javelin и радари за въздушно наблюдение. Обещанието дойде в деня на тайното посещение на президента Джо Байдън в Киев, който се срещна с украинския президент Володимир Зеленски и след това произнесе реч в подкрепа на Украйна от Варшава. Байдън дава половин милиард долара военна помощ на Украйна

Съливан допълни, че по-късно днес страните от Г-7 ще обявят нови санкции, които ще засегнат и държави, помагащи на Москва да заобиколят санкциите срещу нея. „Ще видите с времето продължаващата ерозия на качеството и капацитета на руската икономика, дори когато Владимир Путин не пести средства в опит да я подкрепи“, заяви Съливан. САЩ удря Русия с нови сериозни санкции
Той коментира и искането на Киев за предоставяне на американски изтребители F-16, като обясни, че въпросните самолети „не представляват въпрос, свързан с боевете в краткосрочен план“.
„Изтребителите F-16 са въпрос, засягащ отбраната на Украйна в дългосрочна перспектива“, подчерта Съливан.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Кои държави спечелиха най-много от войната и санкциите срещу Русия?

Криптовалутите като цяло не трябва да получават статут на законно платежно средство, посочват от изпълнителния съвет на Международния валутен фонд в съобщение от тази седмица.
Съветът, които се състои от 24 директори, избрани от страните членки на МВФ, разгледа по-рано през този месец насоки, които предупреждават за рисковете, които криптовалутите представляват за монетарната политика, събирането на данъци, финансовата стабилност и потребителската защита, предава CoinDesk.
„Директорите като цяло се съгласиха, че крипто активите не трябва да получават статут на официална валута или законно платежно средство, за да се защити паричният суверенитет и стабилност.”, пише в съобщението, което призовава страните да определят данъчно третиране и привеждане в съответствие със световните стандарти.
„Директорите се съгласиха, че строгите забрани не са първият най-добър вариант, но могат да се прилагат целенасочени ограничения“ за ограничаване на крипто рисковете, въпреки че някои членове на борда смятат, че „не трябва да се изключват категорични забрани”, става ясно от съобщението.
Вече има държава, признала биткойн за официална валута
„Нарастващото възприемане на крипто активи в някои страни, извънтериториалният характер на крипто активите и техните доставчици, както и нарастващите взаимовръзки с финансовата система, мотивират необходимостта от цялостен, последователен и координиран отговор.”, посочват от изпълнителния съвет на МВФ.
Регулациите не трябва да задушават иновациите и правителствата могат да се възползват от цифровата технология, залегнала в основата, се добавя в изявлението.
МВФ и преди е изразявал загриженост, че криптотовалутите могат да се използват за избягване на капиталовия контрол, наложен от правителствата, и обезсърчи страни като Ел Салвадор, които се опитаха да направят биткойн официална валута.