Парламентът на Украйна наложи в четвъртък широкообхватни 50-годишни санкции на руски финансови институции, включително централната банка, всички търговски банки, инвестиционни фондове, застрахователи и други дружества, предаде Reuters.
Санкциите са част от действията на Киев да поддържа финансов натиск върху Русия заради пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, започнало на 24 февруари миналата година.
„Това е пълно блокиране на достъпа на финансови институции на Руската федерация до пазари и активи в Украйна. Пълно блокиране“, заяви във Facebook Андрий Пишни, управител на Националната банка на Украйна.
„Трябва да я отслабим с всички налични средства. Финансовият сектор е стратегическият „донор“ на тази война“, добави той.

Преобладаващото мнозинство от 325 депутати гласуваха в подкрепа на мерките, които трябва да бъдат в сила в рамките на половин век.
Министърът на икономиката Юлия Свириденко заяви, че секторните санкции ще засегнат стотици банки и десетки хиляди финансови институции, регистрирани в Русия.
По думите на Свириденко мерките включват забрана за трансакции с активи, собственост на финансови институции на Руската федерация, забрана за установяване на бизнес отношения и забрана за трансакции и инвестиции в руски финансови институции.
Украйна вече наложи санкции на стотици руски длъжностни лица и бизнесмени, забрани на лица, свързани с Русия, да притежават земя и да участват в държавна приватизация, забранявайки публичните покупки на руски стоки и някои услуги и спря трансфера на технологии към хора, свързани с Русия.
Украйна също призовава своите западни партньори да наложат повече санкции на Москва, включително предприемане на стъпки, насочени към руския ядрен сектор. САЩ удря Русия с нови сериозни санкции

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Санкциите имат нова мишена: руското злато
Риск печели, риск губи: Защо западни фирми останаха в Русия?
Под секрет: Русия очаква дълга и дълбока рецесия заради войната
Войната на Путин унищожи 15 години растеж на руската икономика

Два от най-големите автомобилни производители в Япония ще направят най-големите увеличения на заплатите от десетилетия. Toyota ще направи най-сериозното повишаване на възнагражденията от 20 години. Най-големият производител на автомобили в света заяви, че споразумението е постигнато на първия кръг от преговорите със синдикалното сдружение, предаде Bloomberg.
Малко след това Honda също обяви, че ще вдигне заплатите с 5% – най-голямото увеличение на основното заплащане от около 30 години.
Тези решения на компаниите са част от тенденцията за възходящо движение на заплатите, на фона на най-високата инфлация от над четири десетилетия, която изяжда покупателната способност на домакинствата.

Действията на най-големите компании в Япония могат да окажат влияние и върху други компании също да обявят по-големи от предвиденото повишения.
Toyota подчерта, че това е третата поредна година, в която се съобразява изцяло с исканията на синдикатите. Компанията ще вдигне заплатите и бонусите на служителите. Toyota е първа сред японските компании, обявила резултатите от преговорите за годишните заплати.
От Honda подчертават, че вдигането на заплатите в компанията ще доведат до ръст на месечното възнаграждение с 19 000 йени (141 долара). Освен това според компанията повишенията на заплатите ще приоритизират по-младите служители, които са по-засегнати от инфлацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
За трета поредна година: Toyota е №1 в света по продажби
Внукът на основателя на Toyota се оттегля от поста изпълнителен директор
Toyota и Honda спират производството на автомобили в Малайзия

Претенциите на „Газпром“ към България, за които служебният енергиен министър Росен Христов съобщи наскоро в интервю, всъщност не са заради спрените от руснаците доставки към България. Това разбраха Expert.bg и Actualno.com след проведеното днес (23 февруари) заседание на КЕВР за цената на газа.
Оказа се, че претенциите на руснаците касаят количества газ, които са вече доставени на България. Руската страна твърди, че е доставила повече, отколкото България е платила. България оспорва. Става въпрос обаче за количества, които изобщо не са толкова големи като обем и са несравними с това, което руснаците отказаха да доставят на България в тотално незачитане на действащия тогава договор. Договорът изтече в последния ден на 2022 година.
Припомняме, че „Газпром“ спря газа за България в края на април: Изненада: Русия спира газа за България
Припомняме и, че и френската Engie заведе арбитраж срещу „Газпром“ заради газовите доставки. Общо срещу „Газпром“ има искове за 15 млрд. евро, като 12,5 млрд. евро се искат от Uniper, която преди войната купуваше по 20 млрд. куб. метра руски газ – за ЕС общо Русия годишно изнасяше около 170 млрд. куб. метра. Германската компания беше на ръба на фалит и получи държавна помощ от 29 млрд. евро. България обаче още проучва въпроса за арбитраж срещу руснаците.

Рекордното нарастване на жилищните кредити у нас продължава и през 2023 година, като същото важи както за потребителските заеми, така и за размера на депозитите в родната банкова система.
Жилищните заеми у нас достигат рекордните 16.6 млрд. лева към края на месец януари тази година, като нарастват със 17.9% на годишна база, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се засилва спрямо края на миналата година, когато бе отчетен годишен ръст в размер на 17.8%. През последните 12 месеца, обемът на отпуснатите заеми за жилище в България скача с 2.53 млрд. лева. За сравнение, ипотечните кредити възлизаха на 14.1 млрд. лева към края на месец януари 2022 година.
Жилищните кредити достигнаха 1/5 от всички кредити в България
Данните не издават отстъпление при жилищното кредитиране, въпреки предупрежденията, че затягането на паричната политика от страна на Европейската централна банка ще провокира осезаемо повишение на лихвите спрямо достигнатите рекордно ниски нива за родния пазар.
Трябва да се отбележи, че поскъпването на имотите в България има отношение към размера на отпусканите жилищни заеми, тъй като потребителите кандидатстват за кредити за по-високи суми. Това е и една от причините броят на кредитите на домакинствата за суми над 100 000 лева нараства осезаемо през 2022 година.
Заемите за жилище у нас масово се отпускат в левове със срок за погасяване над 5 години – заеми за 16.2 млрд. лева, от които 15.3 млрд. лева са в левове. Ипотечните кредити със срок за погасяване между 1 и 5 години възлизат на едва 38.8 млн. лева към края на месец януари тази година.
Потребителските заеми в България също засилват годишния темп на растеж през януари и вече надхвърлят сумата от 15 млрд. лева. Заемите за потребление нарастват с 12.5% на годишна база (+12.4% месец по-рано) до 15.086 млрд. лева към края на първия месец на тази година.
Какви са средните цени на апартаменти в столицата?
През последните 12 месеца обемът на отпуснатите потребителски кредити нараства с 1.67 млрд. лева. За сравнение, размерът на заемите за потребление към края на януари 2022 година бе 13.4 млрд. лева.
Преобладаващата част от потребителските кредити у нас, подобно на жилищните, са със срок за погасяване от над 5 години – заеми за 11.8 млрд. лева, от които 11.6 млрд. лева договорени в левове.
Общият размер на кредитите на домакинствата (и НТООД) у нас достига 33.36 млрд. лева, като нараства с 14.8% спрямо януари 2022 година (+14.6% месец по-рано).
За разлика от потребителското кредитиране, заемите за нефинансовия бизнес забавят годишния темп на растеж през януари до ръст от 9.9% (+10.4% месец по-рано), като достигат общата сума от 41.3 млрд. лева.
Общият размер на кредитите за неправителствения сектор у нас възлиза на 80.66 млрд. лева към края на януари, като нараства с 13% на годишна база (+12.7% месец по-рано).
Депозити
Депозитите на домакинствата (и НТООД) нарастват с 8.2% на годишна база до общо 72.234 млрд. лева към края на първия месец на тази година, сочат данните на БНБ. Годишният темп на растеж се забавя минимално, след като през предходния месец възлизаше на 8.3%.
Ще скочат ли цените след въвеждането на еврото и какво ще стане с кредитите и депозитите у нас?
Въпреки отлива на депозити за сравнително дребни суми през миналата година, влоговете, съхраняващи по-висока стойност, продължават да дърпат общия обем нагоре.
Депозитите на нефинансовия бизнес скачат с 26.6% на годишна база до общо 39.92 млрд. лева към края на януари. Темпът на растеж се запазва на същото равнище от преходния месец.
Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 16.3% на годишна база през януари 2023 година (17% годишно повишение през декември 2022 г.) и в края на месеца достигат 4.166 млрд. лева.
Така към края на януари тази година, общата сума по депозитите на неправителствения сектор възлиза на 116.32 млрд. лева, като нарастват с 14.2% на годишна база (+14.3% месец по-рано).
 
*Неправителственият сектор обхваща сектор Нефинансови предприятия, финансови предприятия (сектори Инвестиционни фондове, Финансови посредници, Финансови спомагатели, Каптивни финансови институции и заемодатели, Застрахователни дружества и Пенсионни фондове) и сектор Домакинства и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата).

Турската централна банка намали основната си лихва до най-ниското ниво от 3 години насам – продължение на извънредния отговор на страната след тежкото земетресение от по-рано този месец, съобщава Bloomberg.
След 2-месечна пауза Комисията по парична политика, водена от гуверньора Сахап Кавджъоглу, намали основния лихвен процент до 8,5% от 9%. Голяма част от икономистите, анкетирани от Bloomberg, очакваха спад с 1 пр. п. Турция пак свали лихвите, лирата отново лети към бездната
С наближаването на изборите в страната през май, комисията започна да смекчава тона още преди земетресения от 6 февруари да ударят провинции, отговарящи за около 1/10 от турското икономическо производство.
Излизайки от най-тежката инфлационна криза от 1998 г. насам, икономиката е изправена пред нова такава, която заплашва растежа и ще натовари бюджета, приключил 2022 г. с най-малкия си дефицит от над десетилетие. Бедствието промени и сметките на президента Реджеп Ердоган, който рискува да стане обект на нападки от опозицията за начина, по който правителството се справя с последиците и оказването на помощ на пострадалите.

Осланяйки се на схващането, че по-ниските лихвени проценти ще охладят инфлацията, Ердоган е решен да понижи разходите по заемите дори и след парично облекчение в размер на 500 базисни пункта през 2022 г. А през януари централната банка премахна фразата, че текущите лихви са на „адекватно“ ниво, което според икономисти означава, че идват по-дълбоки съкращения.
Но още по-агресивната парична политика няма да компенсира рисковете за инфлацията, която се забави до под 60% на годишна основа за първи път от почти година. Тя достигна ниво от 86% през октомври, преди да се забави до 56% през януари, като слабата местна валута усили ефекта от растящите цени на енергоносителите, които Турция трябва да внася, пише Trading Economics. Турската инфлация слиза до „само“ 58%, забавя се по-малко от очакваното
Лирата заличи 55% от стойността си от началото на лихвените понижения на централната банка и сега е на рекордно дъно.
От Standard Chartered предупредиха, че турската валута може да отслабне до 36 лири за долар – от малко под 19 лири – ако настоящата свръхразхлабена парична политика продължи и след изборите. От началото на годината лирата е загубила 0,9% от стойността си, след като изтри близо 29% спрямо американските пари през 2022 г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Самоубийствено: Турция рязко намали лихвите, какво ще стане с лирата?
За първи път от 17 месеца: Турската инфлация се забави
 Турция спря свалянето на лихвите. Ще падне ли още лирата?

Работодателските организации сезираха с писмо еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит за решението на Народното събрание от 10 февруари т.г. за промени в Кодекса на труда, с които се предвижда Министерският съвет за определя минималната работна заплата за страната ежегодно в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата, съобщиха от Българската стопанска камара.
Според работодателските организации, това решение нарушава правото на Европейския съюз. Писмото е подписано от председателите на национално представителни работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.
В писмото си работодателските организации информират Шмит, че ще депозират жалба по надлежния ред относно нарушение на правото на ЕС от страна на държава членка и изразяват надежда ЕК да предприеме официални действия, насочени към привеждане на българското законодателство в съответствие с правото на ЕС.

Организациите изтъкват в писмото си, че приетият законопроект подменя целите и духа на Директивата (ЕС) 2022/2041 на Европейския Парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог при договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос. Те се обръщат с молба към еврокомисаря службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на българската държава, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.
Заради поскъпването на живота все повече потребители у нас свиват основните си разходи
На 01 февруари 2023 г., Народното събрание на България прие Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (КТ), с който предвиди Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година, „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година“, напомнят работодателите и допълват, че определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година (чл. 244 от Кодекса на труда).
Според работодателите новият текст на този член противоречи на изискванията на Директивата Работодателите смятат, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право.