Какви са плановете на най-големия европейски производител на самолети?

Европейският производител на самолети Airbus планира да наеме още 3500 немски работници като част от плановете си за разширяване, разкри директорът по човешките ресурси на компанията Марко Вагнер, цитиран от „Шпигел“.

Новоназначените служители ще работят предимно в гражданското самолетостроене на Airbus, във военния и космическия сектор, както и в завода за хеликоптери. Около една пета от новите служители ще бъдат натоварени със задачата да подкрепят усилията на производителя за декарбонизация и цифрова трансформация.
300 000 пътници потърпевши: Стачка спря работата на най-големите летища в Германия
Airbus разполага с около 134 000 служители по целия свят, като около 45 000 от тях са в Германия след миналогодишното решение за наемане на 13 000 нови служители.

И френската Engie заведе арбитраж срещу „Газпром“ заради газовите доставки

Френската енергийна компания Engie е поредната европейска компания, завела арбитражно дело срещу „Газпром“ заради едностранно намалените доставки на природен газ и неизпълнението на договорените количества. Това става ясно от годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г., цитиран от Reuters.
Споровете за изпълнение на дългосрочните договори са започнали, след като на 1 септември миналата година „Газпром“ спря количествата за основния доставчик на газ във Франция. Причината – не е успял да плати за всички доставки, извършени през юли.
От Engie искат арбитражният съд да определи неустойки и компенсация заради неизпълнените ангажименти на „Газпром“. Искът е подаден още в началото на четвъртото тримесечие на миналата година.
„Този арбитраж е причинен от значително намаляване на доставките на „Газпром експорт“ за Engie от средата на юни 2022 г., последвано от едностранно решение на „Газпром експорт“ в края на лятото на 2022 г. да намали доставките за Engie поради разногласия между страните по приложението от споразуменията“, се посочва в отчета.

Компанията преоцени и дяла си от 9% в „Северен поток“ на 90 млрд. евро, което е спад от 474 млн. евро през 2021 г., позовавайки се на повреди по тръбопровода и „повишен рисков профил“ на единствения си до 2022 г. клиент за доставка на газ – руския монополист.
„Успяхме до голяма степен да елиминираме експозицията си към руския газ, използвайки нови доставчици“, посочва главният изпълнителен директор на Engie Катрин Макгрегър, цитирана от Reuters.
„Доставките на газ ще останат структурно недостатъчни заради прекъсването на руските газови потоци, докато не бъдат пуснати в експлоатация нови мощности за втечнен природен газ от 2026 г. Очакваме цените на енергията да останат доста нестабилни в краткосрочен и средносрочен план“, заяви тя.

Този месец стана ясно, че и чешката ЧЕЗ е завела арбитражно производство срещу „Газпром експорт“ и търси 45 млн. долара обезщетение. Чешката ЧЕЗ съди „Газпром“ за милиони
През ноември 2022 г. финландският газов оператор Gasum спечели делото срещу „Газпром“. Решението на арбитража е, че Финландия не е задължена да плаща в рубли, нито съгласно предложената от руска страна процедура. Финландската компания Gasum съди „Газпром“ за плащането на газа
Други компании от Европа – германските Uniper и RWE също са завели дела или подготвят нужните документи, за да потърсят международен арбитраж за отношенията си с „Газпром“. Най-големият вносител на газ в Германия заведе дело срещу „Газпром“
Русия спря газовите доставки и на България през април 2022 г., след като Русия промени едностранно изискванията по договора и поиска плащане в рубли по нова схема през „Газпромбанк“. Правителството на Кирил Петков отказа и Путин спря количествата, след което страната ни потърси алтернативи. Според бившия енергиен министър Александър Николов ЕК може да заведе общ арбитраж срещу Путин от името на всички страни членки. България също има всички права да получи невзетото количество или да заведе такъв арбитраж. Русия иска компенсации от България заради спирането на газа
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Путин e готов да пусне газа за Европа, но по неговите правила
Какво ще се случи, ако Русия спре доставките на газ за Европа?
„Газпром“ разкри кога ще пусне газа по „Северен поток 1“
Русия посочи на Европа спасението от газовата криза

България може да мобилизира над 3 млрд. евро за насърчаване на водородните технологии

В рамките на следващите 5 до 7 години страната ни може да мобилизира ресурс в рамките на 3.2 млрд. евро по различни програми и проекти, вкл. частни инвестиции за насърчаване на използването на потенциала на водородните технологии.
Това заяви Мария Тодорова, директор на дирекция „Политики и анализи“ към Министерството на иновациите и растежа (МИР), съобщават от пресцентъра на ведомството. По думит ѝ, съвместно с представители на бизнеса и научните среди се разработва Пътна карта за развитие на водородните технологии, която се стреми да ориентира индустрията към водородно базирана икономика, с фокус т.нар. Зелен водород.
Тодорова изтъкна, че финансирането на водородните технологии за производство, съхранение и износ ще бъде както с безвъзмездни средства, така и с финансови инструменти и комбинация между двете.
„Има огромен интерес от индустрията, каза тя и допълни, че само през МИР по програмите за „Конкурентоспособност и иновации в предприятията (ПКИП) и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация “(ПНИИДИТ) е предвиден набор от мерки, свързани със зеления преход.
Директорът на дирекция „Политики и анализи“ към МИР посочи, че само в 20 страни в света съществуват т.нар. Водородни долини, като България е една от първите, които ще подкрепят реализирането на такъв проект за подпомагане на индустрията.
Shell строи най-големия завод за зелен водород в Европа
„Проектът за водородна долина в България, който се предвижда да се реализира в Маришкия басейн, е един от едва 37 такива в 20 страни (към момента) и един от 9-те проекта по Програма „Хоризонт Европа“, за които Европейската комисия осигурява финансиране в първата покана за подаване на проектни предложения през 2022. Проектът ще бъде подкрепен и с 8 млн. евро през Програмата за наука и иновации (ПНИИДИТ) към МИР, като общо за цялостното изграждане на предвидената водородна инфраструктура ще бъдат вложени над 30 млн. евро“, посочи тя в репортаж пред БТВ и добави, че в проекта ще се включат представители на научните организации и бизнеса.
Тодорова обяви, че очаква стартирането му още през 2023 година, като срокът за изпълнението му е 5 години и уточни, че Водородните долини са локални екосистеми, които свързват производството, транспорта и потреблението на водород от крайни потребители като електромобилността или индустрията.
„Процедурите за внедряване на иновации в предприятията с общ бюджет близо 300 млн. лв., както и за разработване на иновации за над 120 млн. лв. по ПКИП са две от възможностите още през тази година индустрията да инвестира в тези технологии“, посочи тя.
Румъния купува 12 водородни влака в сделка за 1 милиард евро
По думите й, Националният план за възстановяване и устойчивост също реализира инвестиции в зелен преход и кръгова икономика, както и в климатична неутралност. Тодорова даде пример с процедурата, която бе отворена на 14 февруари по Плана от МИР за изграждане на ВЕИ инсталации от бизнеса. Тя е с бюджет 200 млн. лв. „Производството на зелен водород чрез електролиза на вода, захранвана от ВЕИ (напр. фотоволтаици) е сигурно решение в посока декарбонизация на икономиката и подходящо за въглеродно интензивни производства“, каза Тодорова.
Тя уточни, че зеленият водород може да има множество приложения в промишлеността, транспорта, енергетиката и строителството и не замърсява.
„Той се явява важна суровина за редица ключови индустрии като производството на амоняк и азотни торове, както и на конвенционални горива за транспорта. Водородът може да предложи чисти решения в транспортната система, чрез електромобилност на горивни клетки, за да бъдат намалени вредните емисии, а преобразуването и съхранението на енергия под формата на водород, произведен чрез електролиза на вода, осигурява лесното й преразпределение между секторите и регионите“, заяви тя.
Мария Тодорова подчерта, че МИР е отговорната институция, която разработва Националната пътна карта за развитие на водородните технологии в страната, която има за цел да ускори научните изследвания и иновациите в сектора, включително комерсиализацията на водородни технологии.
Германци правят завод за преработка на отпадъци във водород в Египет
„Водородната карта е стратегически документ за създаване на условия за напредъка във връзка с използването на тези технологии. Предстои съвсем скоро, след обсъжданията в работната група и междуведомственото съгласуване, тя да бъде внесена за приемане от Министерския съвет“, изтъкна Тодорова.
Тя подчерта, че разработването на този документ е залегнало като една от основните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, с която да бъдат създадени базовите нормативни, финансови и административни предпоставки и механизми за производство и доставка на водород.
Тодорова напомни, че МИР е актуализирал и Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България в Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, където като подобласти са предвидени производство на водород с акцент върху зеления водород, и използване на водорода в индустрията, енергетиката, транспорта и бита. „Това е база за осигуряването на финансови средства по програмите, за да се финансират именно чисти технологии“, каза тя.

„Топлофикация София“ въвежда допълнителен пакет електронни услуги за клиентите си

„Топлофикация София“ активира допълнителен пакет електронни услуги, достъпни за всички абонати с регистрация в профила „Моят портал“ на www.toplo.bg, съобщиха от дружеството.
В него са включени 17 от най-честите поводи за посещение на клиентските центрове: промяна на равни месечни вноски, заявление за възстановяване на сума от изравнителна сметка, справка дължими суми, справка извършени плащания и др.

Индивидуалната платформа „Моят портал“ е достъпна за всички клиенти на дружеството, след регистрация с актуален имейл адрес. Досега тя даваше на абонатите възможност да получават съобщения за планови ремонти и аварии, известия за просрочена фактура, справка за издадените фактури през последните 36 месеца и др., пише БТА.
Новият пакет електронни услуги е разработен със сигурен процес по идентификация на клиента, чрез системата за е-автентикация на Министерството на електронното управление. Модулът позволява клиентът да заяви и проследи статуса на исканата услуга, да плати онлайн дължимите такси и да получи междувременна обратна връзка по своето заявление, допълват от „Топлофикация София“.
ОШЕ ПО ТЕМАТА:
„Топлофикация“ връща пари по изравнителни сметки на над 170 000 абонати
Първите сметки за парно – някои под 100 лева, други – над 300 лева
Над 30 нови услуги в обновения е-портал на НАП