Нелоялни търговски практики за мен има. През 7-8-10 търговски субекта филтрират достъпа на стотици производители. Големите вериги държат около 55-60% от пазара, другото е за малките магазинчета.
Големите вериги обаче са в големите градове, а там оборотът е по-голям – там те имат дял 75-80%. По празници делът им там обаче стига 90%. Така председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Николов коментира пред БНТ ситуацията с цените на храните в България, като конкретно говори за млякото.
Николов се оплака, че в миналото, при третия кабинет на Бойко Борисов, имало голям натиск от чужди посланици, за да се наложат нормативни граници на пазара.
През първите 2 седмици на февруари има надценки от 60-80% – т.е. Влиза в търговската верига нещо на 10 лв., става 18 лв. и то без да говорим за допълнителни такси като брошури, а в някои вериги имаше практики за рождени дни, за Нова година, твърди Николов.
Категорично той се обяви против таван на цените, но трябва да има таван на рентабилността, каза още председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.
ОЩЕ по темата: Цената на сиренето достигна рекордни нива – надхвърли 11 лв. за килограм
Според Николов директорът на „Ел Би Булгарикум“ е уволнен, защото е засегнал корпоративни интереси. Не е нормално рентабилността на едно предприятие в млекарския производителен бранш да работи за 5-7%, настоя той.
ОЩЕ по темата: „Ел Би Булгарикум“ намалява цените на млечните продукти във фирмените магазини

Хляб без ДДС, по-ниски цени на пшеницата на международните пазари, но въпреки това цената за крайните клиенти в България не само не пада, ами и плавно и полека расте. Това показват данни, цитирани от икономиста Лъчезар Богданов във Фейсбук.
Данните на Европейската комисия са изключитено показателни – през май 2022 година пшеницата в ЕС беше средно с 34% по-скъпа, а в България през юни 2022 година беше пикът на поскъпването – 39%. Но през януари 2023 година т.е. само преди месец средната цена вече е с 20-тина процента по-ниска от най-високите стойности през пролетта и общо поевтиняването ѝ е 9% спрямо най-скъпите моменти на 2022 година.
Съответно, от 1 юли за хляба в България ДДС няма, а през януари 2023 година токът е с 33 лева по-евтин на мегаватчас – 200 лв. спрямо 233 лв. година по-рано. Обаче хлябът и хлебните изделия остават с 34% по-скъпи спрямо януари 2023 година.
ОЩЕ по темата: Цената на хляба няма да се вдига, но закуските поскъпват
„Това, освен друго, показва и че намалението (а тук – премахването изцяло) на ДДС не се пренася към потребителите чрез по-ниски крайни цени. Може би това ще е предупредителен сигнал към политиците, когато (отново) започнат да се упражняват в популизъм върху данъчната система“, възмутено коментира икономистът Лъчезар Богданов.
В публикацията му във Фейсбук, където се коментира темата, обаче се поставя въпросът и какви са разходите за труд и транспорт. Самият Богданов коментира, че горивата са с около 9% по-скъпи, а разходите за труд са се вдигнали със 17-18%.
КНСБ: Цената на хляба е паднала между 1 и 11%, а на брашното – между 8 и 11%

Наводненията са начело сред природните бедствия, които нанасят щети в България, но не са най-смъртоносните. Това сочи пространен анализ за риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатични промени.
Данните са доста разнообразни, но изводът е направен на база информация, обхващаща периода 1980 – 2010 година. Оказва се, че в този период най-смъртоносни за българите са били студените вълни – т.е. екстремно ниски температури. През 2006 година 18 души в България са умрели от измръзване, а през 2005 година – 17 заради наводнения. А от екстремни жеги – 10 през 2008 година. Това обаче е ориентир от общ характер, не може да се счита за абсолютна меродавност, заради условностите на статистиката.
Същевременно в периода 2010 – 2012 година най-много материални щети според НСИ са нанесли снегонавяванията и обледяванията – 95 113 000 лв. На второ място са наводненията – 88 813 000 лв., а на трето място са бурите и градушките – 73 776 000 лв. Сушата е донесла 89 000 лв. щети за този период.
Абсолютната максимална температура в страната е измерена през 1916 г. в Садово (45,2 ̊С) и до момента не е променен този рекорд. Абсолютната минимална температура е измерена в Трън (-38,3) през 1947 г.. Ст. Беглика е и с най-ниска от средните месечни абсолютни минимални температури, със стойност за януари (-36,6 ̊С). Най-топлото място в страната по показателя средна от месечните абсолютни максимални температури е Бяла (Русенска област) с (37,5 ̊С). Най-често засегнатите региони от страната от горещи вълни (3 поредни дни с 32 или повече градуса по Целзий) са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България, и Плевен, Русе и Велико Търново, в Северна България.
Иначе в периода 1980 – 2010 година десетте най-тежки природни бедствия са регистрирани в периода 2000 – 2010 година, което изглежда като явен признак на влиянието на климатичните промени.
ОЩЕ: Българската политика за борба с климатичните промени – има ли я изобщо?

– От какво е тази шуба?
– От българска лисица.
– А защо е така настръхнала?
– Вие някога били ли сте в България?
– Не!
– А тя е била!