Приходите на Русия от износ на нефт и газ през януари възлизат на 18,5 млрд. долара, или с 38% по-малко от 30 млрд. долара, които Москва получи през януари 2022 г., сочат данните на Международната агенция по енергетика.
Според изпълнителния директор на МАЕ Фатих Бирол западните мерки срещу руския енергиен износ са „постигнали целта си да стабилизират петролните пазари и намаляване на приходите на Москва от петрол и газ“.
„Ние очакваме, че понижението на приходите от нефт и газ ще е още по-рязко през следващите месеци. И ситуацията ще продължи да се влошава в средносрочна перспектива заради липсата на достъп до технологии и инвестиции“, заяви Бирол, цитиран от Reuters. Западът нанася фатален удар на руския петрол

Според руското министерство на финансите, през януари 2023 г. дефицитът в руския бюджет е нараснал 14 пъти спрямо януари 2022 г. и вече е 1,8 трлн. рубли. Приходите от газ и нефт са се сринали с 46%, което се дължи на спада в цените на петрол тип Urals и съкращаването на експорта на газ.
Миналата седмица ЕС публикува 10-ия пакет санкции срещу Русия, а Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Канада въведоха други собствени ограничения.
Доказателство за ефекта на западните санкции са „заседналите“ кораби с 1,9 млн. барела дизелово гориво от Русия (сочат данни Kpler, цитирани от Bloomberg). Тези огромни количества – рекордни от октомври 2020 г., се реят в моретата като в плаващи складове в очакване на купувачи. Купувачи обаче няма, защото компаниите избягват да се снабдяват с горива под санкции. Друг фактор е топлата зима, която допълнително свива търсенето. Танкери с руски петрол може да бъдат изоставени в морето

В началото на зимата европейските рафинерии повишиха производството, за да се подготвят за студения сезон и за евентуален дефицит. Освен това преди да влязат в сила санкциите, имаше силен внос от Русия и така в момента Европа е солидно запасена с дизел.
И все пак, въпреки санкциите, руските производители на суров петрол са изнесли 7,32 млн. барела на ден суров петрол и сурови петролни продукти през февруари, сочат данните на Kpler. Количеството изнесени товари на ден е почти колкото изнесеното през декември, малко след влизането в сила на санкциите срещу суровия петрол.
Русия заяви, че този месец ще намали производството си на суров петрол с 500 000 барела на ден. А Индия е изправена пред строг контрол от финансисти, за да докаже, че нейният суров петрол, купен от Русия, под горната цена от 60 долара. Недостиг, високи цени и неяснота: Какво се задава след ембаргото на руския петрол?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Напук на санкциите: Русия ще спечели 100 млрд. долара повече от петрол и газ
Преди санкциите: Русия загуби 90% от най-големия си европейски петролен пазар
След санкциите: България е втора в света по внос на руски нефт по море

Бюджетното салдо за първите два месеца на тази година се влошава с около 1 млрд. лева спрямо същия период на миналата 2022 година, като се очаква бюджетът да излезе на дефицит към февруари за първи път от 2015 година насам, сочат предварителните данни и оценки на Министерство на финансите. Очакванията на финансовото министерство са за дефицит в размер на 250 млн. лева към края на февруари по консолидираната фискална програма, което се равнява на 0.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. За сравнение, през първите два месеца на миналата година бе отчетен излишък от 713.2 млн. лева. Очакванията за дефицит към края на февруари идват след отчетен излишък за януари тази година в размер на 470.6 млн. лева. 
„Данните показват още, че за първи път след 2015 г. към края на месец февруари е формиран дефицит по консолидираната фискална програма.“, посочват от Министерство на финансите като предупреждават, че при запазване на теднециите е възможно страната ни да изпадне в прекомерен дефицит, което означава, че има риск България да не покрива още един от критериите за членство в еврозоната, освен този за инфлацията.
„При запазване на очерталите се тенденции в приходите и разходите в годишен план е възможно да възникне риск от формиране на прекомерен дефицит над референтната стойност от 3 на сто от прогнозния БВП по Пакта за стабилност и растеж, основен показател в контекста на усилията за присъединяване на България към еврозоната.“, пише в съобщението на финансовото ведомство.
Ввъпреки че приходите, помощите и даренията по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година с около 1,3 млрд. лв, изпреварващият ръст на разходите (с около 2,3 млрд. лв.) води до влошаване на бюджетното салдо, посочват от министерството.
Дaлeче cмe oщe oт пoĸpивaнeтo нa ĸpитepиитe зa влизaнe в eвpoзoнaтa
В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, които се увеличават с над 700 млн. лв., както и в частта на разходите за субсидии (с около 680 млн. лв.), разходите за издръжка (с около 400 млн. лв.), разходите за персонал (с близо 400 млн. лв.), и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
За да оговори на риска от прекомерен дефицит, се налага при обсъждането и приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. да бъдат обсъдени и приети мерки както в разходната част на бюджета, така и за подсилване на приходите, с оглед да бъдат финансирани разходите по действащото законодателство при запазване на устойчивостта на публичните финанси и спазване на действащите фискални правила в Закона за публичните финанси, пише в съобщението.
Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки:
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към февруари 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 9.350 млрд. лв. и нарастват с 1.341 млрд. лв. спрямо отчетените за първите два месеца на 2022 година. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 1.335 млрд. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са близки до отчетените за същия период на предходната година.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. са в размер на 9.600 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7.296 млрд. лева.
ЕК: 1 януари 2025 г. е възможна дата за България да стане част от еврозоната
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Фискланият резерв достига 16.4 млрд. лева към края на янаури
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2023 г. е положително в размер на 470.6 млн. лв. (0,3 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 399,9 млн. лв. и по европейските средства в размер на 70,7 млн. лева, съобщават от Министерство на финансите.
Въпреки че приходите по КФП нарастват спрямо същия период на предходната година, изпреварващият ръст на разходите води до влошаване на бюджетното салдо спрямо отчетеното за януари 2022 г. (за януари 2022 г. бе отчетено превишение на приходите над разходите по КФП в размер на 937,0 млн. лв.). Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия извън регулирания пазар и други, пише в съобщението.
Приходите, помощите и даренията по КФП за януари 2023 г. са в размер на 4.865 млрд. лв. Постъпленията нарастват с 544,5 млн. лв. (12,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 463,7 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 80,7 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3.981 млрд. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 428,1 млн. лв. (12,0 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 81,8 % от общите постъпления по КФП за периода.
Приходите от преки данъци са в размер на 488,7 млн. лв., като нарастват с 80,2 млн. лв. (19,6 %) спрямо отчетените за януари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 1.914 млрд. лв. (спад от 166,4 млн. лв., 8,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 1.399 млрд. лв. (спад от 7,0 % спрямо отчетените за януари 2022 г.), от акцизи възлизат на 476,5 млн. лв. (спад от 9,9 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 28,5 млн. лв. (спад от 22,7 % спрямо отчетените за януари 2022 г.).
Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 419,0 млн. лв. (в т. ч. 322,0 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.) или ръст от 338,5 млн. лв. спрямо отчетените за януари 2022 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 1.158 млрд. лв., което представлява ръст от 175,8 млн. лв. (17,9 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Разходите за пенсии скочиха драстично
Неданъчните приходи са в размер на 688,0 млн. лв. (ръст от 35,6 млн. лв., 5,5 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, вкл. вноски от приходи от държавни и общински предприятия, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 196,2 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. възлизат на 4.395 млрд. лв. За сравнение разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3.384 млрд. лева. Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с 379,7 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с 264,7 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия. Ръст има и при капиталовите разходи, разходите за персонал и разходите за издръжка.
Нелихвените разходи са в размер на 4.252 млрд. лв. (ръст от 1.033 млрд. лв., 32,1 % спрямо отчетените за януари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 3.982 млрд. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 269,3 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 1,4 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 30,3 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 5,5 % спрямо януари 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 112,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 31.01.2023 г. е 16.4 млрд. лв., в т.ч. 15,2 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Десет държави от Европейския съюз се обединиха около идеята да създадат алианс за ядрена енергия, въпреки противопоставянето на Германия и Австрия за това, че атомната енергия може да се смята за подходяща за заложените климатични цели, съобщава Financial Times.
Споразумението ще даде възможност да се споделят вериги на доставки и за обучения и да се подкрепят нови ядрени централи, като ядреният алианс е воден от Франция. Алиансът за ядрена енергия беше формиран във вторник на срещата на министрите на енергията на ЕС в Стокхолм, пише финансовото издание. ЕС обмисля удължаване на дейността на ядрените централи в Европа
Държавите членки, които участват са Франция, България, Нидерландия, Хърватия, Чехия, Финландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

„Ядрената енергия е един от многото инструменти за постигане на нашите климатични цели, както за генериране на електроенергия на базово натоварване, така и за сигурност на доставките“, гласи съвместно изявление след срещата на 10-те членки на ЕС.
Франция цели да събере подкрепа за добавяне на ядрената енергия в няколко части от енергийното законодателство в ЕС, което се обсъжда, включително директивата на блока за възобновяема енергия.
Директивата определя общите цели за това каква част от енергийния микс на ЕС трябва да идва от възобновяемата енергия през следващите години.
Франция иска ядрената ѝ индустрия да счита за част от „нисковъглеродните“ горива противно на желанията на Германия, Австрия и Люксембург, които са на обратното мнение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Белгия отложи изоставянето на ядрената енергетика
САЩ дава милиарди на Румъния за нови ядрени реактори
Полша ще разчита на гигант от САЩ за първата си АЕЦ
 

България няма да дава на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“. Това обявиха от Министерството на енергетиката по повод появилата се информация, че страната ни ще предостави на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“.
Във връзка с появилите се спекулации, че „България дава на Украйна оборудването на АЕЦ „Белене“, министърът на енергетиката Росен Христов категорично заявява, че служебното правителство няма да взема никакви подобни решения. По думите му има само проявен интерес от украинска страна.

Такъв тип решения могат да се взимат само и единствено от парламента. „Смятам, че е важно да има прозрачност за разговорите от двустранните срещи, особено когато засягат важни стратегически проекти. В предложената визия за развитие на електроенергийния сектор служебното правителство предвижда изграждането на 4 нови ядрени мощности – 2 реактора на площадката на АЕЦ „Белене“ и 2 в АЕЦ „Козлодуй“, заявява министър Христов.
Той припомня и, че миналия месец депутатите задължиха правителството да изгради нова мощност с американския реактор AP-1000 на площадката в централата в Козлодуй.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
АЕЦ „Белене“ ще струва около 10 млрд. лева, ще донесе 100 млрд. евро