През 2022 г. светът е емитирал рекордни количества въглероден диоксид, сочат данните на Международната агенция по енергетика. Въпреки че ръстът е по-малък от очакваното – с 0,9%, през 2022 г. емитираните въглеродни емисии достигат 36,8 млрд. тона.
От МАЕ отчитат, че увеличението е съществено по-бавно от икономическия растеж (3,2%). През 2021 г. имаше прекъсване на тенденцията – след премахването на част от COVID ограниченията, въглеродните емисии нараснаха рязко с 6%. 

Главна причина за повишаването на емисиите е енергийната криза и завръщането на въглищата (особено значим е процесът в Азия). Въглеродният диоксид от дейности, свързани с въглищата, расте с 1,6%. В световен мащаб обаче ръстът на емисиите от въглищата се компенсира от спад на емисиите от изгарянето на природен газ (с 1,6%), след като високата цена заради войната в Украйна сви потреблението на синьото гориво. Но същевременно емисиите от петрола нарастват с 2,5%, макар още да са на предпандемичните нива. Този ръст е заради възобновяването на транспорта – автомобилен и въздушен.
В Азия, където масово преминаха от газ на въглища заради високите цени на газа, емисиите въглероден диоксид нарастват с 4,2%. Страните на континента отчитат и бърз икономически растеж през последните месеци, което се отразява и в ръст на енергийното потребление. За Китай, който още беше под COVID ограниченията на през 2022 г., има спад от 0,2%, сочат данните на МАЕ.
В Европа тенденцията за преход от газ към въглища също беше налице, макар и в по-малък мащаб, тъй като на Стария континент разчитаха доста на зелената енергия. Емисиите в Европа като цяло са с 2,5% надолу спрямо 2021 г. За този спад спомага и по-топлото от обичайното време през есента и началото на зимата, което сви потреблението на газ. Как Европа ще намали зависимостта си от изкопаеми горива?
В САЩ има минимално повишаване от 0,8%, което се дължи на емисиите от сградите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България с още 9 страни от ЕС създават алианс за ядрена енергия 
Търговията с емисии у нас: Липсата на политическа воля доведе до проблемите
Канада е с най-слаб принос за намаляване на въглеродните емисии

Годишната инфлация в еврозоната се очаква да намалее минимално до 8.5% през февруари тази година, спрямо 8.6% през предходния месец януари, сочат експресните оценки на европейската статистическа служба Евростат. Това ще бъде четвърти пореден месец на понижение в годишната инфлация, но за разлика от предходните месеци, понижението е минимално. За сравнение, понижението през ноември миналата година бе 0.5 процентни пункта спрямо нивото от преходния месец, през декември спадът достигна 0.9 пр. п., а през януари годишната инфлация намаля с 0.6 пр. пункта спрямо равнището от предходния месец.
Годишната инфлация забавя хода си в низходяща посока след като се очаква еврозоната да отчете първа месечна инфлация след три поредни месеца на дефлация. Очаква се месечната инфлация през февруари да достигне средно 0.8%. Според данните на Евростат всички членки на еврозоната ще отчетат месечна инфлация през втория месец на настоящата година, като най-високото равнище се очаква в Ирландия и Люксембург (+1.4%), а най-ниското – в Гърция, Италия и Хърватия (+0.2%).
Най-висока годишна инфлация в еврозоната през февруари се очаква в Латвия (+20.1%), Естония (+17.8%) и Литва (+17.2%). Страните с най-ниска годишна инфлация през разглеждания месец се очаква да бъдат Люксембург (+4.8%), Белгия (+5.5%) и Испания (+6.1%).
България сред страните с най-висока месечна инфлация в ЕС
Инфлацията в Германия, която е най-голямата европейска икономика, достига 9.3% през февруари, покачвайки се минимално спрямо нивото от януари (9.2%), сочат оценките на Евростат. Очаква се месечната инфлация в Германия да достигне 1%.
Годишната инфлация нараства през февруари спрямо предходния месец януари в седем страни от еврозоната, в една остава на същото ниво, докато в останалите се очаква понижение.
Кои са страните с най-ниска инфлация в света?
Храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия отчитат най-висока годишна инфлация в еврозоната през февруари (15% спрямо 14.1% през януари), следвани от енергията (13.7% спрямо 18.9% през януари), неенергийните индустриални стоки (6.8% спрямо 6.7% през януари) и услугите (4.8% спрямо 4.4% през януари).

Втори ден вече индустриалните хлебопекарни в Република Северна Македония не произвеждат бял и полубял хляб и рафтовете в магазините останаха празни, съобщават медиите в Скопие.
От 1 март правителството обяви таван на цената за 450 гр. за 33 денара (около 1 лв.), като мярката ще важи до края на май. От своя страна големите производители обявиха, че по този начин ще бъдат на загуба и отказаха да произвеждат бял и полубял хляб. На рафтовете в магазините има само диетичен хляб, който е на доста по-висока цена и стига до около 3 лв.
Хляб има само за ранобудните и то в малките пекарни, които свалиха цената на 30 денара. Част от малките магазини доставят белия хляб от малките фурни, но те нямат капацитет да задоволят потребностите, пише „Слободен печат“.

Стигнало се е дори до резервиране на хляб за следващия ден, тъй като доставените количества се разпродавали за 2 часа. Същевременно има голямо търсене на брашно, защото много хора започнали сами да си приготвят хляб. Заплашена ли е Европа от хлебни бунтове?

„Няма да допусна необосновано увеличение на цените. Измина достатъчно време от приемането на последния пакет от антикризисни мерки за хармонизиране на цените, а помощта от страна на държавата беше навременна и реална. След направените проверки на Държавната пазарна инспекция, въпреки че производителите на основни хранителни продукти получават субсидиран ток, част от тях не намалиха цените на продуктите си или ги намалиха незначително“, заяви премиерът Димитър Ковачевски.
По думите му антикризисните мерки не са били приети, за да ударят джоба на гражданите. Ковачевски обясни, че част от мерките, насочени към фирмите производители на основните хранителни продукти, са били с цел субсидиите от държавата да позволят да се намалят цените на основните продукти, за да се помогне на гражданите.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В Германия: Хлябът може да стигне 10 евро?
Без ДДС, по-евтина пшеница, хлябът е чувствително по-скъп (ГРАФИКА)
 

 
Кризата с разходите за живот дойде и в Източна Европа

Apple планира да разшири значително европейския си център за проектиране на чипове в Мюнхен. През следващите 6 години в него ще бъдат инвестирани 1 млрд. евро, обяви компанията. „Нашите инженерни екипи в Мюнхен са сред иновативните лидери в света, като помагат за разработването на нови технологии“, цитиран е главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук.
Новата инвестиция се прибавя към вече обявената през 2021 г. милиардна такава в Мюнхен. Баварската столица е най-голямата развойна локация за Apple в Европа. Производителят на iPhone възнамерява да разшири новото си съоръжение за научноизследователска и развойна дейност в центъра на Мюнхен на Карлщрасе с още три офиса в непосредствена близост.
Градът е с важна функция за глобалната стратегия на Apple. Главният изпълнителен директор Кук иска компанията сама да овладее всички ключови технологии, необходими за продукти като iPhone, iPad или компютрите Mac. Но по отношение на технологията на бъдещето – 5G, Apple зависи доставчици.

Apple иска независимост от Qualcomm за iPhone
Дори в най-добрите устройства на компанията – представените през септември iPhone 14 Pro и 14 Max – Apple инсталира модеми от Qualcomm. От години компанията се стреми към независимост, но досега неуспешно. Според Handelsblatt екипът в Мюнхен работи по собствено решение за Apple, с което компанията да се откъсне от Qualcomm.
През следващата година може да се появи на пазара първият iPhone със самостоятелно разработен 5G модем, съобщи информираният анализатор Мин-Чи Куо от мениджъра на активи TF International Securities. Според него първият модел, който ще използва новия чип, ще бъде новият iPhone SE.
Цената на серията SE обикновено е доста по-ниска от тази на топ моделите, следователно Apple може да експериментира с чиповете там, преди да бъдат използвани и в най-добрите модели.
„Всъщност Apple иска да стане независима от Qualcomm от по-рано, но технически трудности многократно са забавяли графика. След като SE 4 започне да използва 5G чипа на Apple, е предрешено, че поръчките на Qualcomm от Apple ще намалеят значително в обозримо бъдеще“, посочва Куо и допълва, че още не е ясно дали топ моделите на iPhone 16 през 2024 г. също ще бъдат оборудвани с новите чипове.

Сред опасенията на Apple са парите. Американската компания няколко пъти се е съдила с Qualcomm. Разходите за чипове са значителен фактор за общите разходи на Apple. Само през 2022 г. компанията ще похарчи около 67 млрд. долара за чипове, изчислява пазарният изследовател Gartner.
Освен това в бъдеще Apple може да създава устройствата си с по-малки размери. Досега процесорът на iPhone и модемът бяха отделени един от друг. Конкуренти като китайската компания Huawei пък комбинират процесора и модема в смартфоните благодарение на чипове, които сами разработват. Apple също се стреми към това със своите самостоятелно разработени чипове.
Центърът в Мюнхен е важен и заради друго. Изследователите работят и върху захранването на чиповете, т.нар. управление на захранването. Преди 3 години Apple инсталира първия си компютърен процесор – M1, в компютрите си Mac.

Една от характеристиките на процесора е много по-ниската му консумация на енергия. „Нашите екипи за научни изследвания и развойна дейност в Мюнхен имат решаваща роля в стремежа ни да разработваме продукти с по-висока производителност, по-голяма ефективност и по-ниска консумация на енергия“, заяви за Handelsblatt Джони Сруджи, ръководител на технологичния отдел.
Apple присъства в Мюнхен от 40 години. През последните години компанията сериозно разшири присъствието си в Германия с няколко придобивания. През 2015 г. купи базираната в Мюнхен цифрова компания Metaio, признат специалист във виртуалната реалност. През 2019 г. Apple купи от Intel бизнеса с модеми за смартфони, който до 2010 г. беше собственост на мюнхенския производител на чипове Infineon. И накрая, преди 3 години, придоби и части от германско-британския доставчик Dialog Semiconductor.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
 
Apple вече струва 3 трилиона долара