Преподобни Герасим, родом от Ливия, от млад се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като проживял там много години, посетил Йерусалим и се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и така се създала голяма обител.
Тогава – V век Евтихиевата ерес смущавала Църквата. Много отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространението на ереста силно съдействал един монах, умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини настроил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото пакостно красноречие увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време заблуден, понеже искрено обичал истината и ревностно я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията му благотворно подействали на Герасим. Той отхвърлил ереста и, каейки се за временната си заблуда, започнал да служи Богу още по-усърдно.

Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност. Пет дни в седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите ТайниРечник; след това обядвали на обща трапеза. В неделя след литургията всеки се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета – да плете кошници. С продажбата им се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на която спели, и стомна за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия старец, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, за да присъства на погребението му.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял след него и му служил като домашно животно. А когато преподобният умрял, лъвът дълго тъгувал, след това умрял на гроба му.
Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 г.
На 4 март имен ден празнуват всички, които носят името Герасим.

Конски Великден – Тодоровден
Почитането на св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата. Всяка година датата на Тодоровден зависи от това кога се пада Великден, тъй като се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят пшеница с мед“. Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.
От благодарност Църквата празнува светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат и поят коня му с вода.
В някои краища на България на празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до вкъщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В други райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата слагат обща трапеза.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
На този ден празнуват всички, които носят името На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 1 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 13 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 10 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 9 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 6 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 февруари 2023 година?