Един ден телефоните ще бъдат устройства, интегрирани в кожата ни, вместо черните правоъгълни плочки, с които сме свикнали, смята изобтретателят на мобилния телефон.
„Следващото поколение ще има телефони, вградени под кожата на ушите им”, казва Марти Купър в интервю за CNBC по време на изложението Mobile World Congress, провеждано в Барселона, Испания. Американският инженер Купър се смята за създател на първия мобилен телефон през 1973 година.
Подобни устройства няма да бъде необходимо да се зареждат, тъй като „вашето тяло е перфектното зарядно”, казва Купър. „Когато се храните, вашето тяло създава енергия, нали?”
„Поглъщате храна, вашето тяло създава енергия. За да работи това устройство е нужно мъничко количество енергия.”, добавя той.
Визията на Купър се облягана на едно възможно бъдеще, в което хората по света интегрират в телата си мощни микрочипове и сензори.
Редица стартъпи разработват технологии, които целят свързването на компютри с човешкия мозък. Една такава компания например е Neuralink – стартъп, зад който седи милиардера Илон Мъск.
По думите на Купър, смартфоните в наши дни са станали твърде сложни с множество приложения и екран, който не пасва на контурите на човешкото лице.
„Когато трябва да направя телефонно обаждане и нямам слушалка, трябва да поставя това плоско парче до заоблената ми глава и да държа ръката си в странна позиция.”, казва той.
Пазарът на смартфони се забави през последните няколко години, като в индустрията битува усещането, че производителите не успяват да излязат с нови иновативни дизайни.
Масовото разпространение на мобилните телефони доведе до редица проблеми – от пристрастяването към социалните медии до казусите, свързани с нарушаване на поверителността.
„Поверителността е много сериозен проблем, пристрастяването е проблем.”, казва Купър, признавайки негативните последствия от своето изобретение.
Но той запазва оптимистичния си тон относно бъдещето, предполагайки, че най-добрите дни за технологията тепърва предстоят в сфери, като образованието и здравеопазването.
За дълъг живот на батерията на телефона – професионални съвети
„Имам трайна вяра в човечеството”, казва Купър. „Поглеждам към историята и виждам целия напредък, който имаме с технологията и като по някакъв начин хора са го измисляли.”
„Хората са по-добре сега. И живеят по-дълго. По-заможни са, по-здрави са от всякога преди. Имаме възходи и спадове. Но кто цяло, човечеството прогресира”, смята Купър.
Купър получи награда за цялостен принос по време на изложението в Барселона, отбелязваща 50 години от първото телефонно обаждане, което инженерът прави от „Шесто Авеню” в Ню Йорк. Използвайки Motorola DynaTAC 8000X, той извършва обаждане до основния си конкурент Джоел Енгел от At&T.

Първият мобилен телефон Motorola DynaTAC 8000X;   Снимка: iStock
Купър признава, че никога не си е представял, че телефоните ще се превърнат в портативните компютри, които са днес.
„Преди 50 години бяха действително примитивни времена”, казва той. „Нямаше интернет, нямаше мащабни интегрални схеми, нямаше дигитални камери.”, казва той.
„Идеята, че някой ден твоят телефон може да стане камера и енциклопедия, никога не ни е идвала на ум.”
Все пак той добавя: „Не знаехме, че свързването е важно. Казвахме си на шега, че някой ден, когато човек се ражда ще му бъде назначаван телефонен номер. И ако човек не отговори на телефонно обаждаме, значи че е мъртъв.”
Продадоха първо поколение iPhone за 100 пъти по-висока цена от оригиналната
„Така, че просто знаехме, че някой ден вски ще има мобилен телефон. А това вече почти се е случило.”
Понастоящем по света има повече мобилни абонаменти отколкото хора, посочва Купър, като 2/3 от населението на Земята има личен мобилен телефон. „Телефонът се превръща в продължения на личността”, добавя той.
Остаряваме по-бързо заради тези предмети у дома

Мъж отива в агенция по труда да търси работа.
– Какво умеете?
– Нищо.
– Съжалявам, но местата в парламента са заети. Опитайте се да станете треньор по футбол.

Преподобни Герасим, родом от Ливия, от млад се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като проживял там много години, посетил Йерусалим и се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и така се създала голяма обител.
Тогава – V век Евтихиевата ерес смущавала Църквата. Много отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространението на ереста силно съдействал един монах, умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини настроил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
Неговото пакостно красноречие увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време заблуден, понеже искрено обичал истината и ревностно я търсел. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики и поученията му благотворно подействали на Герасим. Той отхвърлил ереста и, каейки се за временната си заблуда, започнал да служи Богу още по-усърдно.

Герасим установил в своята обител най-строг начин на живот и давал на братята пример на съвършено безкористие и строга въздържаност. Пет дни в седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите ТайниРечник; след това обядвали на обща трапеза. В неделя след литургията всеки се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета – да плете кошници. С продажбата им се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на която спели, и стомна за вода.
През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий. Той видял хорове ангели, които носели в небесата душата на светия старец, и побързал да отиде в манастира на св. Евтимий, за да присъства на погребението му.
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял след него и му служил като домашно животно. А когато преподобният умрял, лъвът дълго тъгувал, след това умрял на гроба му.
Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 г.
На 4 март имен ден празнуват всички, които носят името Герасим.

Конски Великден – Тодоровден
Почитането на св. Тодор /великомъченик Теодор Тирон/ е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата. Всяка година датата на Тодоровден зависи от това кога се пада Великден, тъй като се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост.
Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна у дома си, да си варят пшеница с мед“. Императорът видял, че мярката му няма ефект и заповядал храната да се продава както преди.
От благодарност Църквата празнува светецът в събота на първата седмица на Великия пост.
Според народните обичаи Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден, именно за това най-интересният момент от празничния ден е кушията.

При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното състезание. Победителят се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат и поят коня му с вода.
В някои краища на България на празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България например младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до вкъщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В други райони се изпълнява и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където и зетят, и свекървата слагат обща трапеза.
В Родопската област е известен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
На този ден празнуват всички, които носят името На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 1 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 13 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 10 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 9 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 6 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 5 февруари 2023 година?