Най-голямата кредитна институция в Русия – „Сбербанк“, отчете близо 80% спад на печалбите си през 2022 г. спрямо 2021 г. Причина за това са западните санкции срещу Москва заради войната в Украйна, предават световните агенции. ЕС изхвърли най-голямата руска банка от системата SWIFT
Нетната печалба на банката е 270,5 млрд. рубли, или малко над 3,5 млрд долара. Спадът за една година възлиза на 78,3%.
„2022 година беше много трудна година за руската икономика и за банковия сектор“, коментира председателят на УС на „Сбербанк“ Герман Греф, цитиран от Reuters. 

През ноември 2022 г. финансовата институция обяви, че спадът ѝ е с над 6 пъти. Само за ноември „Сбербанк“ увеличи нетната си печалба (по Руския стандарт за банкова отчетност) с 22,7% спрямо 101,6 млрд. рубли печалба през ноември 2021 г.
Възвръщаемостта на активите през ноември е 4%, а съотношението на оперативните разходи към приходите е 27,1%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ЕС гони още руски банки от SWIFT
ЕС изключва 7 руски банки от системата SWIFT
Най-голямата руска банка напуска Европа

Цената на биткойн падна под психологическата граница от 20 000 долара за първи път от средата на месец януари насам на фона на поредицата от лоши новини за пазара на криптовалути.
Най-голямата криптовалута по размер на пазарната капитализация поевтиня до дъно от около 19 851 долара за брой, като след това възстанови част от загубите. Към момента на подговтяне на материала биткойн се търгува срещу 19 952 долара за брой, сочат данните на CoinMarketCap. Цената на виртуалната валута записва спад от близо 8% на дневна база, като понижението достига близо 11% на седмична база.
Разпродажбите засегнаха и други основни криптовалути, като общата капитализация на пазара на виртуални валути падна под 1 трилион долара до ниво от около 930 млрд. долара.
След като достигна исторически връх от над 69 000 долара през ноември 2021 година, биткойн се срина по-късно през същата година, като това продължи и през 2022 година, започвайки настоящата 2023 година на цена от около 16 600 долара.
В средата на февруари биткойн поскъпна рязко с над 50%, като на даден етап се търгуваше на ниво от около 25 000 долара.
От тогава насам сигналите за инвеститорите не бяха благоприятни, което провокира разпродажби на пазара. Сред лошите новини попадат данните за инфлацията в САЩ, които отчетоха по-високо ниво от очакваното, поставяйки под въпрос твърдението на Федералния резерв от началото на 2023 година, че е започнала тенденция за дезинфлция, пише CoinDesk.
Фед призна това, като председателят Джером Пауъл каза пред Конгреса на САЩ по-рано през тази седмица, че централната банка има още работа за вършене за да върне инфлацията обратно до заложената цел от 2%.
МВФ: Криптовалутите не трябва да са законно платежно средство
В допълнение към страховете от допълнително повишаване на лихвените проценти, друг основен момент е колапсът от средата на тази седмица на финансовата институция Silvergate Bank, която предоставяше услуги на сектора на криптовалутите. Също така в средата на седмицата, Министерството на правосъдието на САЩ прехвърли 49 000 конфискувани биткойна от пазарa Silk Road в тъмната мрежа към нови адреси, което повдигна предложението, че правителството скоро възнамерява да продаде това количество.
„Silvergate е един от няколко фактора за теста пред биткойн”, казва Джо Дипаскуале, изпълнителен директор на крипто фонд мениджъра BitBul Capital, в имейл до CoinDesk.
По думите му, в допълнение към колапса на банката, пазарът се притеснява от повишаване на лихвените проценти и смекчаване на цените на пазара на акции.
14 млрд. долара са потънали в измами и кражби на криптовалути
„SEC (Комисията по ценните книжа и борсите) също така демонстрира нарастващ контрол върху крипто.”, казва той, добавяйки, че всички тези фактори, взети заедно, провокират пазара към затягане и тестване на нивата на подкрепа.
„Както заявихме през януари, вярваме, че ще тества подкрепата си под 20 000 долара, преди да се повиши отново. Виждаме 18 000 долара като следващото голямо ниво на подкрепа.”, добавя той.

Русия обяви, че ключовото споразумение за осигуряване на безопасен износ на зърно от черноморските пристанища на Украйна се изпълнява само наполовина и по този начин засили съмненията дали ще позволи удължаване на споразумението, което изтича следващата седмица, предава Reuters.
Черноморската зърнена инициатива, постигната с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 г., имаше за цел да предотврати световна продоволствена криза, като позволи украинско зърно, блокирано от руската инвазия, да бъде безопасно изнасяно от 3 украински пристанища.
Споразумението беше удължено със 120 дни през ноември и ако нито една страна не възрази, трябва да бъде подновено на 18 март. Москва обаче вече даде да се разбере, че ще се съгласи на удължаване, само ако бъдат отменени ограниченията, засягащи собствения ѝ износ. Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие
Износът на земеделски стоки от Русия не е изрично обект на санкции от Запада, но според Москва санкциите върху нейната разплащателна, логистична и застрахователна индустрия са пречка пред възможността ѝ да изнася собствено зърно и изкуствени торове.

„Все още има много въпроси за крайните получатели за това къде отива по-голямата част от зърното. И разбира се, въпроси за втората част от споразумението, които са добре известни на всички“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Русия е недоволна от това, че изнасяното украинско зърно по зърнената сделка отива към богати страни. „Втората част“ се отнася до меморандум за разбирателство с ООН, улесняващ износа на руски храни и изкуствени торове.
Началникът на канцеларията на украинския президент Володимир Зеленски заяви, че зърненото споразумение е част от плана на страната за прекратяване на войната и трябва да бъде удължена за неопределено време. Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година 
Агенция Интерфакс Украйна цитира Андрий Йермак, че всеки намек за прекратяване на зърнената сделка е равен на „натиск върху посредниците ѝ – Турция и ООН“. „Тя най-малкото трябва да бъде удължена със същия срок като преди“, подчерта Йермак.

Зеленски и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш проведоха разговори в Киев в сряда за удължаване на сделката и по думите на Гутериш тя е от „изключително значение“.
„Засега няма планове за преки разговори между Гутериш и Владимир Путин“, обяви Кремъл.
Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че т.нар. от него „две части“ на споразумението – гарантиращи безопасен износ на украинско зърно и отменящи пречки за руския износ, са „неразривно свързани“. „Първата част се изпълнява и ние изпълняваме всичките си задължения в това отношение наред с нашите турски колеги. Втората част изобщо не се прилага“, подчерта Лавров. Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка

По думите му ако става въпрос за сделка, това е пакетна сделка. Според Лавров може да се удължи само това, което вече се прилага, а ако пакетът се прилага наполовина, тогава въпросът за удължаването става доста сложен.
Генералният секретар на Конференцията по търговия и развитие към ООН Ребека Гринспан трябва да обсъди зърнената сделка с високопоставени руски представители в Женева следващата седмица.
Според данни на ООН досега Украйна е изнесла над 23 млн. тона основно царевица и пшеница на базата на инициативата. Водещите дестинации за доставките са Китай, Испания, Турция, Италия и Нидерландия.
„Износът на украински, а също и на руски, храни и изкуствени торове е от ключово значение за глобалната продоволствена сигурност и цените на храните“, заяви Гутериш.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Зърнената война на Путин

Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне морската блокада
Украйна намери начин да изнася зърното си по море