Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 9.635 млрд. лева към края на декември 2022 година, сочат данните на Българската народна банка.
Техният размер намалява с 481.2 млн. лв. (4.8%) в сравнение с края на декември 2021 г. (10.116 млрд. лв.) и нараства с 396.9 млн. лв. (4.3%) спрямо края на третото тримесечие на 2022 г. (9.238 млрд. лева).
Размер и структура на активите
Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, намаляват с 450.7 млн. лв. (14.5%) – от 3.109 млрд. лв. към края на декември 2021 г. до 2.658 млрд. лв. към края на същия месец на 2022 година. Спрямо края на септември 2022 г. (2.624 млрд. лв.) те нарастват с 34.5 млн. лв. (1.3%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на декември 2022 г. е 27.6% при 30.7% към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и 28.4% в края на септември 2022 година.
Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, намаляват с 30.5 млн. лв. (0.4%) – от 7.007 млрд. лв. към края на декември 2021 г. до 6.977 млрд. лв. към края на същия месец на 2022 г. и се увеличават с 362.3 млн. лв. (5.5%) спрямо края на септември 2022 г. (6.615 млрд. лева).
Към края на декември 2022 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 72.4% при 69.3% в края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и 71.6% в края на края на септември 2022 година.

В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 4.6 млн. лв. (0.1%) до 4.488 млрд. лева. Спрямо края на декември 2021 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 66.3 млн. лв. (3.5%) до 1.974 млрд. лв., вземанията от застрахователни операции намаляват с 251.6 млн. лв. (17.2%) до 1.213 млрд. лв., а депозитите се увеличават с 19.3 млн. лв. (2.9%) до 673 млн. лева.
Активите на инвестиционните фондове у нас намаляват през 2022 година
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 46.6% при 44.3% към края на същото тримесечие на 2021 г., на акциите и другите форми на собственост – 20.5% при 18.9% към края на декември 2021 г., на вземанията от застрахователни операции – 12.6% при 14.5% към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. и на депозитите – 7% при 6.5% към края на декември 2021 година.

Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, преобладават активите в евро, като към края на декември 2022 г. относителният им дял от общия размер на активите е 37.7% при 39% към края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Активите в левове са 35.3% при 38.5% към края на декември 2021 година. Към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. активите в щатски долари са 2.9% при 4.1% към края на декември 2021 г., а в други валути – 24.2% при 18.4% към края на декември 2021 година.

По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. инвестициите в България намаляват на годишна база с 560.7 млн. лв. (12.9%) до 3.778 млрд. лв. при 4.339 млрд. лв. към края на декември 2021 година. Техният относителен дял е 39.2% към края на декември 2022 г. при 42.9% към края на същия месец на 2021 година, сочат данните на БНБ.
В края на четвъртото тримесечие на 2022 г. средствата, инвестирани в останалите държави от Европейския съюз, нарастват на годишна база със 186.4 млн. лв. (3.8%) до 5.093 млрд. лв. при 4.907 млрд. лв. към края на декември 2021 г. Относителният им дял към края на декември 2022 г. е 52.9% при 48.5% в края на декември 2021 година.

Размер и структура на пасивите
Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на декември 2022 г. са 9.635 млрд. лева. Собственият капитал е 3.011 млрд. лв. към края на декември 2022 г., като нараства с 44.6 млн. лв. (1.5%) спрямо края на декември 2021 г. (2.966 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. е 31.2% при 29.3% към края на същото тримесечие на 2021 година. Към края на декември 2022 г. застрахователните технически резерви намаляват на годишна база с 440.9 млн. лв. (7.6%) до 5.336 млрд. лв. при 5.777 млрд. лв. към края на декември 2021 година. Техният дял в размера на пасивите е 55.4% към декември 2022 г. при 57.1% към края на декември 2021 година.
Застрахователни технически резерви
Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 3.805 млрд. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. при 4.448 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на декември 2022 г. е 71.3% при 77% в края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Към края на декември 2022 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД се намаляват с 461.4 млн. лв. (13.7%) до 2.916 млрд. лв. при 3.377 млрд. лв. към края на декември 2021 година6. Към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 54.6% при 58.5% към края на декември 2021 година. На годишна база към края на четвъртото тримесечие на 2022 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия намаляват с 204.5 млн. лв. (21.3%) до 756.1 млн. лв. при 960.5 млн. лв. към края на декември 2021 г. и представляват 14.2% от застрахователните технически резерви при 16.6% към края на четвъртото тримесечие на 2021 година.
Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) намаляват с 63 млн. лв. (80.3%) до 15.5 млн. лв. към края на декември 2022 г. при 78.5 млн. лв. към края на четвъртото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 0.3% в края на декември 2022 г. при 1.4% към края на декември 2021 година.

Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на четвъртото тримесечие на 2022 г. нарастват с 202.7 млн. лв. (15.3%) до 1.532 млрд. лв. при 1.329 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2021 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на декември 2022 г. е 28.7% при 23% в края на декември 2021 година.

Котировките на водещите европейски фондови борси „потънаха“ дълбоко в червеното днес, на фона на притесненията, как сътресенията в американския банков сектор ще засегнат други пазари, информира CNBC.
На Лондонската фондова борса FTSE-100 загуби сутринта 1,18%, като падна до 7656,86 пункта.
Индексите на водещите европейски фондови борси продължават да потъват днес на фона на притесненията от банковата криза в САЩ, обяви и АФП.
В Париж индексът САС 40 падна с 3,05%, във Франкфурт DAX загуби 3,3%. Индексът на борсата в Милано Mib се срина за часове с 4,63%.
Особено силно са засегнати банковите акции, като книжата на френската BNP Paribas поевтиняха с 6,34%, а на банка Santander – със 7,48%.

Вече две американски банки фалират в рамките на 3 дни. Фокусираният върху стартиращи фирми кредитор Ѕіlісоn Vаllеу Ваnk (ЅVВ) стана най-голямата, фалирала след финансовата криза през 2008 г. B петък, 10 март внезапният колапс на финансовата институция шокира световните пазари, остави милиарди долари, принадлежащи на компании и инвеститори, блокирани. Преди часове американските регулатори затвориха и друга банка – базираната в Ню Йорк Ѕіgnаturе Ваnk, в чието портфолио са главно криптовалути.
Междувременно стана ясно, че Германският федерален орган за финансов надзор (BaFin) реши да наложи мораториум върху дъщерното дружество на Silicon Valley Bank в Германия, като временно спря всички плащания към и от клиенти „поради съществуващия риск за изпълнението на задълженията към кредиторите“.
„Проблемът с германския клон на SVB не застрашава финансовата стабилност. Според годишните финансови отчети, изготвени към 31 декември 2022 г., общите активи на базирания във Франкфурт клон възлизат на 789,2 млн. евро“, гласи изявлението на регулатора .
По-рано днес стана ясно, че HSBC Holdings е купил британско дъщерно дружество на фалиралата американска банка за 1 паунд. HSBC купува британския клон на фалиралата SVB
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ

Около 63% от медицинските сестри в България в лечебните заведения, са на възраст над 63 години, което означава, че те са в пенсионна възраст. Това заяви в интервю за БТА Милка Василева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ).
„Медицинските сестри и особено акушерките са крайно недостатъчни. И поради тази причина, тези две професии основно трябва да работят много по-усилено, отколкото в предишните 20 години. Поради тази причина, работейки на две или повече места, или дори на едно място, но изпълнявайки длъжността на две или три акушерки, те влагат много повече усилия, за извършват дейността си качествено по отношение на здравните грижи“, посочи Василева. Сериозен недостиг: 25% от лекарите у нас са в пенсионна възраст

По думите ѝ се получава претоварване, преумора и понякога сложни отношения между пациенти и лекари.
„Всичко това води до симптоми на непрекъсната умора, отчаяние, неудовлетворение от работата. Като се има предвид и ниското заплащане, което получават тези специалисти, това довежда до т.нар. симптоми на „синдрома на изпепеляването“. Хората се чувстват неудовлетворени от професията си, тревожни и в депресивно състояние“, обясни Милка Василева. 
Според експерта има проучвания 82% от медицинските специалисти твърдят, че имат всички симптоми на „прегряване“. По думите на Василева останалите 20% също имат симптоми, но не са достигнали крайната му степен.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа остана без лекари – те са твърде малко и твърде стари
80% от новозавършилите лекари у нас заминават зад граница
2650 лева заплата: Болница спешно търси медицински сестри