Едва 2% от предлаганите на пазара домати и краставици са родно производство. Българските продукти са скъпи, но хората ги търсят, защото са вкусни. Това заяви Велин Георгиев, председател на Националната асоциация на оранжерийните производители пред Би ти ви.
Турското министерство на земеделието отмени забраната за износ на домати
„Пазарът в Европа е еднакъв – 8 лв. цена на краставица не е най-високата в ЕС. Ние имаме по-големи проблеми – от години се унищожават оранжериите, не сме конкуренти, оранжериите на хидрополика няма да получат никаква обвързана подкрепа. Сега големите оранжерии и животновъди вероятно няма да получат и помощ за войната в Украйна“, каза още Георгиев.

„Българските продукти са по-скъпи, защото другите държави получават по-големи помощи“, добави и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. Според него все повече ще се задълбочава липсата на български продукти и заради високите им цени ще спада потреблението.
Но призова хората да подкрепят българското и да не си купуват вода под формата на сирене и евтин кашкавал – нито имат хранителна стойност, нито се усвояват от организма. Качественото родно сирене трябва да е около 20 лв. в магазина, а кашкавалът – 25 лв.
Според Зоров по-ниското ДДС за определени продукти всъщност е работеща мярка. Хлябът например не бил поскъпнал толкова много с по-ниското ДДС, след като цените на пшеницата и брашното се вдигнали.

Европа избегна най-лошия развой на рязък икономически спад не благодарение на внимателното планиране на централните банки, а защото ЕС изразходи почти трилион долара, за да защитят домакинствата и да компенсират последствията от отказа от руски газ, пише наблюдателят от Bloomberg Лионел Лоран. По думите му обаче сега ЕС е застрашен от нова рецесия.
Наблюдателят посочва, че става дума за повишаването на основните лихви от централните банки в Европа. Основната инфлация в еврозоната достигна през февруари рекордните 5,6% и ЕЦБ вече се е подготвила да повиши основните лихви до рекордните 4%. Лоран се притеснява, че без такива мерки по затягане на парично-кредитната политика, ще започне нов „порочен цикъл“ от увеличаване на цените, в резултат и от повишаването на заплатите. ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика
Икономисти от Barclays Plc отбелязват, че макар че икономиката на еврозоната засега успява да избегне рецесията, не се наблюдава и растеж. Съставният индекс на покупателната способност почти не се повишава.

Например, в Германия икономическият спад в края на 2022 г. беше 0,4% – над очакваното. Равнището на безработицата в ЕС е близо до рекордно ниски нива, но то се покачва в някои страни, като Испания и Италия.
И въпреки че според ръководителя на ЕЦБ Кристин Лагард целта на вдигането на основните лихви не е „да се разруши икономиката“, вече са налице първите „пукнатини“.
„Последното, от което Европа се нуждае, е икономически спад, провокиран от ЕЦБ“, пише Bloomberg. Според икономисти прецизните и чувствителни инструменти на държавните политики, ще са много по-ефективни от „чука“ на агресивните увеличения на основните лихви, които заедно с инфлацията могат да разбият инвестициите и икономическия растеж в Европа.
„Сега, когато Вашингтон отваря своя „бездънен портфейл“, готвейки се да изразходи почти 400 млрд. долара за „зелени“ субсидии, а Китай скоро ще заеме второ място в света по износ на леки автомобили, Европа би трябвало да инвестира, за да компенсира загубите от „изгубеното“ десетилетие, а през следващото десетилетие да не загуби лидерството си“, се обобщава в анализа. Колко опасна е рецесията и как ще се отрази на икономиките на Европа и България?
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Очаква се рецесия в Европа и още по-тежка криза в България