Министрите на финансите на Европейския съюз се обединиха около общите принципи на реформата на европейските фискални правила, за да ги приведат в съответствие с икономическата действителност след пандемията, но според документ още не са договорени важни подробности, предаде Reuters.
Проектозаключенията от срещата на 27-те финансови министри на ЕС показаха, че страните от ЕС подкрепят голяма част от предложението на ЕК, представено през ноември 2022 г., но практическото му прилагане още е предизвикателство. Правилата, създадени през 1997 г. и преразгледани 3 пъти оттогава, са пред ново предизвикателство, след като правителствената подкрепа за икономиката по време на пандемията от COVID-19 и кризата с разходите за живот през 2022 г. увеличиха публичния дълг, докато усилията за борбата с изменението на климата също изисква огромни инвестиции.
Съгласно предложението съществуващото ограничение на ЕС от 3% от БВП за бюджетния дефицит и 60% от БВП за дълга ще остане непроменено.
Правителствата с по-висок дълг ще договарят с Комисията индивидуални планове за намаляване на дълга, свързани с реформи и инвестиции, като се отклоняват от универсалното правило за годишно намаляване на дълга с 1/20 от превишението над 60% от БВП.

Тъй като много държави от ЕС имат дълг, значително надвишаващ лимита на ЕС, те ще разполагат с период от 4 до 7 години, за да го намалят. Той ще бъде договорен с ЕК на базата на анализ на Комисията за устойчивостта на дълга.
Дългът ще намалява постепенно чрез ограничения, определени за годишните нетни първични разходи – разходи, които изключват еднократните приходи, лихвите или разходите за циклична безработица – които правителството пряко контролира.
Това би било подобрение спрямо ненаблюдаемия и склонен на преразглеждане структурен дефицит, който е център на вниманието сега и който финансовите министри не харесват.
В случай на икономически сътресения, извън правомощията на някое правителство, ще има „клауза за дерогация“, която ще му позволи временно отклонение от договореното споразумение за намаляване на дълга, макар че то ще трябва да бъде одобрено от другите правителства.
Макар финансовите министри на ЕС да са единодушни по тези въпроси, има и много други, по които не са съгласни.

Противоречия
Основна сред тях е методологията на анализа на Комисията за устойчивостта на дълга, от който зависи голяма част от сделката за намаляване на дълга и който ще ограничи правомощията на правителството да взема заеми и да прави разходи.
Също толкова противоречив е и въпросът дали трябва да има някакви числови критерии за намаляване на дълга, които да са общи за всички държави, дори ако договарят индивидуални пътища – и ако да, какви да бъдат те.
Други открити въпроси включват изискванията на новата рамка към онези държави, които нямат сериозни проблеми с дълга, как да се определи съвкупността от разходи, кога дадено правителство трябва да получи повече време за намаляване на дълга и как да се прилагат договорените планове.
След като финансовите министри се споразумеят за общите принципи и лидерите на ЕС ги подкрепят на срещата на върха на 23-24 март, Комисията ще започне да изготвя конкретни предложения по все още отворените въпроси.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Изтеглихме нов дълг за 1,5 милиарда евро на изгодна цена
Предстои ли нова дългова криза в еврозоната?
България сред едва трите държави в ЕС, които изпълняват критерия за дефицит