Пореден български продукт получи защита като храна с традиционно специфичен характер в Европейския съюз, като по този начин страната ни вече се нарежда на второ място по брой регистрирани храни с подобна защита. Това се случи след като днес бе официално вписан в регистрите и „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“, съобщават от пресцентъра на Министерство на земеделието.
Европейската комисия (ЕК) включи българския „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в регистъра по схемите за качество на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Регистрацията по схемите за качество дава право да се обозначи със специален европейски знак опаковката на продукта. Това е седмата храна, регистрирана от България. По този начин продуктът се защитава от фалшифициране и злоупотреба.
„Суджук Търновски”/„Търновски суджук” е традиционен български траен сурово-сушен месен продукт. Приготвен от раздробено прясно месо, натурални спомагателни материали и напълнен в естествени обвивки. Произвежда се повече от 50 години, чрез прилагане на оригинална технология, която се състои в подходящо сортиране на месо, подбиране и дозиране на подправките, както и оформяне на отделните парчета под формата на подкова.

Снимка: Министерство на земеделието
По време на зреенето и сушенето се прилага характерното за националните традиционни сурово-сушени продукти пресоване, което спомага за постигане на специфичен външен вид.
Странджанският манов мед е одобрен за защитено наименование
Инициативата за регистрация на наименованието е на Сдружение „Традиционни сурово-сушени месни продукти“, което подаде заявление в Министерство на земеделието през 2020 г.
Заедно с ХТСХ „Суджук Търновски“/„Търновски суджук“ в Европейския регистър на ХТСХ и в Европейския регистър на Защитените наименования за произход (ЗНП) и Защитените географски указания (ЗГУ) вписаните национални продукти вече са 10. Това: ЗГУ „Горнооряховски суджук“, ЗГУ „Българско розово масло“, ХТСХ „Филе Елена”, ХТСХ „Луканка Панагюрска”, ХТСХ „Роле Трапезица”, ХТСХ „Кайсерован врат Тракия”, ХТСХ „Пастърма говежда”, ЗНП „Странджански манов мед“/„Манов мед от Странджа“, както и ХТСХ „Луканка Троянска“/„Троянска луканка“.

Чешкият производител на автомобили Skoda Auto, част от Volkswagen Group, е на финалната права за оттегляне от Русия, след като понесе удар от близо 700 млн. евро в резултат на войната в Украйна, заяви главният изпълнителен директор на марката Клаус Зелмер, цитиран от Reuters.
Skoda, лидерът на чешкия автомобилен сектор и гръбнакът на чешкото промишлено производство, претърпя тежки удари върху дейността си в Русия от прекъсванията, причинени от войната и от наложените западни санкции. Кризата в Skoda е удар за цялата икономика на Чехия
Производителят на автомобили обяви, че нетната му печалба е спаднала с 11,7% до 489 млн. евро през 2022 г., повлияна и от рязкото покачване на цените на суровините и прекъсванията при глобалната верига на доставки. Доставките на Skoda в Русия се сринаха до 18 300 превозни средства през 2022 г. от 90 400 – през 2021 г., когато страната беше втория по големина пазар на Skoda.

„Преговорите (за продажбата) са във финален етап, но не мога да дам подробности, докато не бъдат съгласувани от всички страни“, посочва Зелмер. По думите му компанията цели да замени загубеното руско производство чрез разширяване на операциите в другите заводи.
Главният изпълнителен директор на марката Volkswagen Томас Шефер сигнализира за подобни действия в четвъртък.
По отношение на перспективите за тази година, Мартин Ян, член на борда на директорите на Skoda, който отговаря за продажбите, заяви, че производството и продажбите трябва да надхвърлят миналогодишните нива, когато световните доставки паднаха до 731 300 автомобила.

Тази цел ще бъде подпомогната отчасти и от предстоящото навлизане на Skoda на виетнамския пазар, където марката ще продава автомобилите си през второто тримесечие. Ян оцени първоначалния потенциал на около 30 000 коли.
Чешката компания ще поеме и стратегическото управление на експанзията на Volkswagen в Югоизточна Азия с фокус Индия.
Skoda има важна роля в стратегията на Volkswagen за електрификация на продуктовото портфолио. Миналата пролет бившият изпълнителен директор на германската компания Херберт Дийс заяви, че разработването на малки електромобили за Volkswagen, Skoda и Cupra е „в ход“ преди пазарния им дебют през 2025 г. Тези превозни средства ще бъдат с размерите на VW Polo и ще се продават под марките на групата, насочени за по-масовия пазар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Skoda отново ще произвежда коли в Украйна
И Mazda се маха от Русия, продаде бизнеса си за 1 евро
Японският концерн Nissan последва примера на Renault и напуска Русия
Руската автомобилна индустрия е в клинична смърт

До 2030 г. поне 10% от потребяваните годишно в ЕС суровини от стратегическо значение трябва да се добиват на негова територия. Това се казва в предложения от ЕК законодателен акт за суровините от критично значение. Той бе представен от зам.-председателя на Комисията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон.
В момента това количество на добивани в ЕС стратегически суровини е 3%.
Поне 40% от годишно консумираните в ЕС стратегически суровини трябва да се преработват, а поне 15% – рециклирани.
Не повече от 65% от всяка отделна годишно потребявана суровина на какъвто и да било етап от преработката може да бъде от една отделно взета страна.

Всичко това трябва да бъде постигнато до 2030 г. Посредством тези мерки ЕС се надява да гарантира сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение за европейската индустрия.
Глобалното им търсене непрекъснато се увеличава. Редкоземните минерали са ключови компоненти на постоянните магнити, използвани във вятърните турбини, литият, кобалтът и никелът се използват за производството на батерии, а силицият – за полупроводници.
Търсенето на суровини от критично значение тепърва ще нараства през следващите години. До 2030 г. търсенето в ЕС на литиеви батерии, задвижващи електромобилите, ще скочи 12 пъти, а до 2050 г. – 21 пъти. До 2030 г. търсенето в ЕС на редкоземни метали ще нарасне 5-6 пъти, а до 2050 г. – от 6 до 7 пъти

Колко зависим е ЕС?
ЕС е много зависим от суровините от критично значение от редица трети страни. 63% от кобалта в света, използван за батерии се добива в Демократична република Конго, а 60% се рафинират в Китай. 97% от магнезия в ЕС е от Китай. 100% от редкоземните метали, използвани за постоянни магнити в глобален мащаб, се рафинират в Китай. Южна Африка удовлетворява 71% от нуждите на ЕС от метали от групата на платината, докато Турция осигурява 98% от доставките на борат в ЕС.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Норвегия откри голямо находище на редкоземни метали на неочаквано място (СНИМКИ и ВИДЕО)
Зад полярния кръг: Откриха най-голямото находище на редкоземни елементи в Европа

Goldman Sachs: Суровините тепърва ще поскъпват, рецесията е далеч

Европейската централна банка повиши лихвените проценти с 50 базисни пункта въпреки пазарните сътресения от последните седмици, става ясно от съобщение, публикувано на официалния сайт на институцията.
По този начин ЕЦБ игнорира надеждите на инвеститорите, че затягането на паричната политика в еврозоната може да бъде разхлабено поради рисковете пред финансовия сектор, подчертани от събитията зад Океана, където две банки изпаднаха в колапс. Една от причините за проблемите в САЩ се крие именно зад вдигането на лихвените проценти от страна на Федералния резерв. На фона на това, притесненията на пазарите бяха засилени и от ликвидните проблеми на швейцарската банка Credit Suisse.
След подкрепата на Швейцарската национална банка: Европейските борси тръгнаха нагоре
Политиката по повишаването на лихвените проценти бе предприета от централните банки по света в отговор на ускорената инфлация.
„Според прогнозите инфлацията ще остане твърде висока твърде дълго. Ето защо днес Управителният съвет взе решение да повиши с 50 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ в съответствие с решимостта си да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%.”, се посочва в съобщението на ЕЦБ.
Минимален спад на годишната инфлация в еврозоната през февруари
„Управителният съвет наблюдава внимателно сегашното напрежение на пазарите и има готовност да реагира, както е необходимо, за да запази ценовата и финансовата стабилност в еврозоната. Банковият сектор в еврозоната е устойчив и се отличава със силни капиталови и ликвидни позиции. Във всеки случай, инструментариумът на политиката на ЕЦБ е напълно пригоден да осигури ликвидна подкрепа на финансовата система в еврозоната, ако се наложи, и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.”, става ясно от съобщението.
First Republic Bank спешно търси купувач
Така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение ще бъдат повишени с 0.5% съответно до 3.50%, 3.75% и 3.00% (най-високото ниво от края на 2008 г.), считано от 22 март 2023 година.
ЕЦБ очакват средните нива на инфлацията да бъдат 5.3% през 2023 г., 2.9% през 2024 г. и 2.1% през 2025 година, уточнявайки, че тези прогнозите са били завършени в началото на март, преди възникването на настоящото напрежение на финансовите пазари.
ЕЦБ ревизира нагоре базовата си прогноза за растежа на икономиката.
„Базовата прогноза за растежа през 2023 г. е ревизирана нагоре до средно 1.0% в резултат както от поевтиняването на енергоносителите, така и от по-голямата устойчивост на икономиката срещу трудната международна среда, пише в съобщението.
„Експертите на ЕЦБ очакват, че впоследствие той ще се засили още до 1.6% през 2024 г. и 2025 г., като за това ще допринесат стабилният пазар на труда, подобряващото се доверие и възстановяването на реалните доходи. Същевременно подемът на растежа през 2024 г. и 2025 г. е по-слаб от предвиденото в прогнозите от декември поради затягането на паричната политика.”, посочват от ЕЦБ.
Американските банки седят върху нереализирани загуби от 620 млрд. долара
Колапсът на Signature Bank е третият най-голям банков фалит в САЩ