Руският енергиен гигант „Газпром“ обяви в четвъртък, че италианската Eni S.p.A., германската RWE AG, френската Engie SA, финландската Gasum Oy, полската PGNiG S.A. и украинската NAK Naftogaz са завели дела срещу него през 2022 г., обяви агенция ТАСС.
Италианската Eni е завела дело срещу „Газпром“ заради искането на руския президент Владимир Путин чуждестранни страни да плащат природния газ в рубли.
Причината френската Engie да съди „Газпром“ е, за да оспори променените цени на газа.
Полската PGNiG е поискала възстановяване на лихвите върху плащанията със задна дата.
Искането на финландската Gasum е прекратяване на договора, подписан с „Газпром“ през 1994 г.
Германската RWE е започнала две арбитражни процедури, а украинската „Нафтогаз“ е поиска обезщетение за доставките на газ, които бяха обещани, но така и не бяха доставени.

По-голяма част от изслушванията по делата се очаква да започнат през март, посочват от „Газпром“.
По въпроса за „Нафтогаз“, „Газпром“ разкри, че Международният арбитражен съд към Международната търговска камара (ICC) е позволил на арбитражен съд да провери дали спирането на доставките на газ е оправдано за това, което руската компания е определила като „промяна в обстоятелствата“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Газпром“ не иска нищо от България за спрените руски доставки
Най-големият вносител на газ в Германия заведе дело срещу „Газпром“
Чешката ЧЕЗ съди „Газпром“ за милиони

Над 70% от всички потребители на мобилното банкиране на ОББ вече използват съдействието на иновативния дигитален асистент Кейт, като това се случва едва година след официалното стартиране на услугата. Разменените съобщения с Кейт вече възлизат на 1 млн. броя, като според ръководството на ОББ, дигиталният асистент ще става все по-усъвършенстван в бъдеще, поради способността на диалогичния изкуствен интелект да се обучава в процеса на комуникация. Понастоящем Кейт има капацитет да помага на клиентите в над 80 различни сценария, свързани с основни банкови продукти и услуги, като в съществена част от тях Кейт може да отговоря с български глас. Очаква се до края на тази година тези казуси да надхвърлят 100.
Това стана ясно по време на събитие, проведено в София, на което бяха представени резултатите от първата година от стартирането на иновативната услуга.
През първата година от стартирането на услугата, конкретно съдържателните и по-сложни диалози на потребителите на ОББ Мобайл с Кейт, достигат 560 000 броя.
Дигиталният асистент отговаря на настоящото състояние на банковия пазар, тъй като цели 95% от клиентските интеракции с ОББ са дигитални, като всеки потребител реализира средно по 21 влизания месечно в мобилното приложение ОББ Мобайл.
По думите на създателите й, Кейт далеч не е чатбот, тъй като способността да се самоубочава в процеса на комуникация, позволя на технологията да предоставя персонализирани решения без да се налага човешка намеса от служителите на банката. Това важи включително за кандидатстването и отпускането на потребителски кредити от ОББ, като Кейт е способна да предостави оферти на база анализ на кредитна история и подходящи налични предложения. Кейт е създадена на база технология за изкуствен интелект по глобална инициатива на белгийската KBC Груп, част от която е ОББ.
Бъдещето на дигиталният асистент изглежда повече от обещаващо, тъй като понастоящем клиентите откликват на всяко 10-о проактивно предложение, направено от Кейт. Очаква се в бъдеще асистентът да придобие способност за даване на съвети на полето на личните финанси.
Най-често използваните от клиентите възможности на Кейт са да блокират и отблокират карта; да разплащат битови сметки; да проверяват наличността си по сметките си или да правят справки за похарченото през месеца; да заявяват нови карти и да избират клона, в който да ги получат, да кандидатстват за кредитни продукти и много други стандартни банкови услуги.
Кейт има много по-широко поле на действие, като потребителите могат да разчитат на дигиталния асистент дори и при продукти, различни от банковите, като покупка на винетка и Гражданска отговорност. Технологията позволява сключване на застраховка за дома и при пътуване в чужбина и дори откриване на инвестиционен план.

В бъдеще Кейт може да придобие много допълнителни способности, като на практика да влезе в облика на така наречените „супер приложения”, които могат да съдействат при множество ежедневни ситуации с уточнението, че това зависи и от процеса по дигитализация на административните процеси у нас, коментираха пред Actualno.com от банката.
Веднъж когато потребители използват Кейт за някоя от горепосочените дейности, дигиталният асистент продължава да следи процеса, като например напомня за изтичаща винетка или за неплатени битови сметки, предоставяйки подходящ съвет или оферта.
За подобрено клиентско преживяване предстои банката на предложи на клиентите си и „тъмна тема“ в ОББ Мобайл, в унисон със световните тенденции.
„KBC Груп винаги е поставяла клиентите си на първо място, а с внедряването на асистент с уменията на Кейт ние даваме на клиентите си най-напредналите съвременни дигитални технологии. Това е поредното доказателство, че желаем да издигнем своите банково-застрахователни услуги и клиентско изживяване на още по-високо ниво. Инвестициите на групата ни в дигитализация са впечатляващи и не е изненада, че те се отплащат – ОББ е безспорен лидер в дигиталните плащания в България“, сподели Питър Рубен, главен изпълнителен директор на ОББ, по време на събитието по повод 1 година от стартирането на Кейт.

„Не спираме да инвестираме в развитието на дигиталните услуги в мобилното приложение ОББ Мобайл с цел повече удобство и бързина в обслужването на клиентите. С дигиталния асистент Кейт предоставяме персонализирано и приятелско обслужване в дигитална среда с помощта на изкуствения интелект и използването на данни. Кейт е нашето решение за решаване на различни клиентски казуси с проактивни препоръки и напътствия в забързаното им ежедневие.“, допълни Татяна Иванова, изпълнителен директор „Дигитализация, данни и операции“ в ОББ.

Средният размер на годишната такса за обучение в държавни висши училища за академичната 2023/2024 г. ще е 1050 лв., а за кандидатстване – 50 лв. Това предвижда проект за решение на правителството, публикуван за обществено обсъждане на сайта на МОН.
По предложение на държавните висши училища и научните организации МС утвърждава таксите, които ще заплащат 143 950 студенти и 4050 докторанти в редовна и задочна форма на обучение. 
За специалностите от областите „Педагогически науки“ средният размер на таксата ще е 780 лв., за „Хуманитарни науки“ – 750 лв., за „Социални, стопански и правни науки“ – 900 лв. Студентите в специалностите от областите „Природни науки“, „Математика и информатика“ и „Технически науки“ ще плащат средно 870 лв., а тези от „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ – 1000 лв., „Здравеопазване и спорт“ – 1100 лв., „Изкуства“ – 1450 лв.

Около 20% средно е увеличението на таксите спрямо академичната 2022/2023 г. и засяга главно студентите, обучавани в специалностите от областите:

„Педагогически науки“; 
„Хуманитарни науки“; 
„Социални, стопански и правни науки“; 
„Природни науки“; 
„Технически науки“; 
„Здравеопазване“.

Студентите в 8 професионални направления и 18 защитени специалности са освободени от такси. Това са – „Педагогика на обучението по…“, „Религия и теология“, „Математика“, „Физически науки“, „Химически науки“, „Химични технологии“, „Енергетика“, „Материали и материалознание“. Държавата ще плаща таксите на студенти, ако останат в България
Годишната такса за обучение на докторантите в държавните висши училища ще е средно 1300 лв. За кандидатстване в БАН и научните организации ще се плаща средно 40 лв. при средна такса за обучение на докторанти в размер на 650 лв. за учебната 2023/2024 г. Университетите у нас са наполовина празни
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В кои държави по света висшето образование е безплатно?
За 10 години: Чуждестранните студенти у нас са два пъти повече
Великобритания вдига драстично студентските такси за европейци

Плавно увеличение на броя започнали работа през февруари отчита Агенция по заетостта (АЗ), пише БТА. През втория месец на годината техният брой е 13 196 – с 1159 повече от януари 2023 г., отбелязват от Агенцията. Работа чрез бюрата по труда са намерили и 320 пенсионери, учащи и заети.
Най-голям е делът на започналите работа в сектора на преработваща промишленост – 20,8%, следват тези в търговията – 12,9%, държавното управление – 12%, хотелиерството и ресторантьорството – 8,9%, хуманното здравеопазване и социалната работа – 5,4%, селско, горско и рибно стопанство –5,0% и други, отчитат от АЗ.
Европарламентът иска страните-членки да осигурят минимален жизнен стандарт
През февруари 1653 безработни от рисковите групи са назначени на субсидирани работни места през месеца – 69 по програми и мерки за заетост и 1584 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Общо 191 безработни и заети са включени в различни обучения, а 144 души са завършили започнатото през предходни месеци обучение, като са придобили нова професия или ключова компетентност, сочат данните.
През месец февруари АЗ отчита 155 528 регистрирани безработни, които са с 2 452 лица или с 1,6% по-малко от месец януари. При тази численост равнището на регистрирана безработица през февруари е 5,5%, което е с 0,15 пункта по-ниско спрямо февруари 2022 г., коментират от агенцията.

Броят на новорегистрираните безработни през февруари също се понижава с 5550 спрямо януари 2023 г. Според отчетените данни те са 18 198 лица, което е намаление с 1209 лица на годишна база. Други 587 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери също са се регистрирали в бюрата по труда през месеца. През февруари трудовите посредници – ромски и младежки медиатори са успели да активират малко над 1500 неактивни лица за регистрация в бюрата по труда, посочват още от АЗ.
От Агенцията информират, че през месеца в бюрата по труда са заявени 11 519 свободни работни места на първичния пазар, което е намаление с 11,9% спрямо февруари 2022 г. Най-много свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (27.2%), следват хотелиерството и ресторантьорството (14.7%), държавното управление (13.1%), търговията (10.1%), селско, горско и рибно стопанство (6.2%) и административните и спомагателните дейности (5.8%), сочат данните.
Според статистиката най-търсените от бизнеса професии през февруари са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; персонал, полагащ грижи за хората; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; водачи на моторни превозни средства и подвижни съоръжения; квалифицирани работници по производство на храни, облекло, дървени изделия и сродни; продавачи; работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; монтажници и др.