Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема „100 години от основаването на Българския олимпийски комитет”, съобщават то институцията. Монетата ще бъде налична от 20 март тази година на цена от 132 (сто тридесети и два) лева с тираж от 5 000 броя.
Номиналната стойност на паричката е 10 лева, като е изработена от сребро, проба 999/1000, а качеството е мат-гланц, висше. Теглото на монетата е 23.33 грама, а диаметърът – 38.61 милиметра.
На лицето на възпоменателната монета са изобразени следните елементи: горе – емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, а под нея номиналната стойност „10“, цифрите на която са стилизирани стадион и лекоатлетическа писта; от двете им страни са изписани годината на емисията „2023“ и думата „ЛЕВА“. В полукръг долу надпис: „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“.

Снимка: БНБ
На гърба на монетата има следните елементи: Изобразена е съвременната емблема на Българския олимпийски комитет, обградена с венец от традиционен български етно мотив. Околовръст има надпис „100 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ОЛИМПИЙСКИ КОМИТЕТ“.
БНБ пуска възпоменателна монета по случай годишнина на Христо Ботев

Снимка: БНБ
Автор на художествения проект е Светлин Балездров.
Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София на ул. „Михаил Тенев“ № 10.
Всеки клиент (физическо или юридическо лице) ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице, съгласно представено нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Лицата, които закупуват възпоменателни монети, следва да са пълнолетни, т.е. да имат навършени 18 години, посочват от БНБ.
До края на работния ден на 20 март 2023 г. новата монета ще бъде предоставена от БНБ на Банка ДСК АД, Кей Би Си Банк България ЕАД, Първа инвестиционна банка АД, Тексим Банк АД и Централна кооперативна банка АД за продажба в техните офиси и клонове.
БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на Найден Геров
Посочените банки ще продават монетата в офиси и клонове от следния списък.
100 години Български олимпийски комитет
След Първата световна война основателят на международното олимпийско движение Пиер дьо Кубертен издига идеята за създаване на национални структури, които да спомогнат за популяризиране и развитие на съвременния спорт и олимпийското движение, да насърчават националните спортни федерации и да си сътрудничат с Международния олимпийски комитет (МОК). По негово предложение, отбелязвайки заслугите на България като държава, изпратила свои участници в първите Олимпийски игри през 1896 г. в Атина, с посредничеството на българския дипломат и политик Димитър Станчов, както и с подкрепата на Министерството на външните работи и изповеданията и Министерството на народното просвещение на 30 март 1923 г. се създава Българският олимпийски комитет (БОК), сочи информационната дипляна за монетата, публикувана на сайта на БНБ.
Съгласно изискванията на МОК в него участват представители на всички тогавашни 16 спортни организации, а за председател е избран генерал Ефтим Китанчев, значим спортен деятел, който със собствени средства подпомага участието на българския отбор в VIII Летни олимпийски игри в Париж през 1924 година.
БОК се утвърждава като лидер на спортното движение в България и активен участник в международното олимпийско движение, изиграва ключова роля в утвърждаването на олимпийските ценности, дух и спортна култура, подпомага изготвянето на местното законодателство в тази сфера.
Знак на уважение към страната е фактът, че Пиер дьо Кубертен кани за членове на МОК видни българи още от 1906 г. – Димитър Цоков, от 1912 г. – Димитър Станчов, от 1929 г. – Стефан Чапръшиков, които активно участват в развитието на международното олимпийско движение. Особено значим принос на БОК под председателството на генерал Владимир Стойчев е провеждането на историческия X Олимпийски конгрес във Варна през 1973 г.
Общо 230 са спечелените олимпийски отличия за България, 55 от тях са златни, 90 – сребърни и 85 – бронзови. Първия медал (бронз) донася боксьорът Борис Георгиев – Моката на Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г., а първия златен медал печели Никола Станчев (борба) на следващите игри в Мелбърн през 1956 година.
БНБ пуска златна монета за 300-годишния юбилей на Паисий Хилендарски

Акциите на Credit Suisse поевтиняха с 5% в началото на борсовата търговия в петък, след като предходната сесия поскъпнаха силно след съобщението на затруднения кредитор, че ще заеме до 50 млрд. швейцарски франка (54 млрд. долара) от Швейцарската централна банка. Европейските пазари пък се повишиха днес малко след началото на търговията, след като Credit Suisse и First Republic Bank получиха финансова помощ, която да предотврати криза в банковия сектор, предаде CNBC.
Лондонският FTSE 100 нарасна с 71,34 точки или 0,96% до 7481.37 пункта. Във Франкфурт DAX се повиши 104 точки или 0,69% или 15 071,1 пункта. Парижкият CAC 40 добави 38,18 точки или 0,54% или 7063,9 пункта. Паневропейският Stoxx 600 нарасна 0,8%.
Намесата на швейцарските власти, които също потвърдиха, че Credit Suisse отговаря на капиталовите и ликвидните изисквания, наложени на „системно важните банки“, изстреляха акциите с над 18% в четвъртък, след като в сряда затвориха на рекордно дъно. След затишието: Нов срив на акциите на Credit Suisse върна притесненията в банковия сектор
Сривът настъпи, след като главният инвеститор Saudi National Bank разкри, че няма да влага в банката повече парични средства заради регулаторни изисквания, което задълбочи низходящия ход в цената на акциите на Credit Suisse, започнал със забавянето на годишните резултати заради притеснения във финансовата отчетност.

В четвъртък Credit Suisse избегна срива в доверието на инвеститорите, след като получи кредитна линия от 50 млрд. франка. Това стана, след като швейцарският кредитор се обърна към властите с молба за публична подкрепа след безпрецедентния срив на акциите. Притеснението на инвеститорите след фалита на Silicon Valley Bank и коментарите на най-големия акционер в Credit Suisse, че няма да инвестира повече в банката, бяха достатъчни да предизвикат дълбоки разпродажби в сряда. В четвъртък започнаха спекулации, че местният голям конкурент UBS може да придобие изпадналия в криза кредитор. Европейските борси се повишиха, след обявяването на заема за Credit Suisse
Банката е в процес на мащабно стратегическо преструктуриране с цел стабилизиране и възстановяване на рентабилността след редица загуби и скандали. Преструктурирането включва отделянето на инвестиционното банкиране в базираната в САЩ CS First Boston, рязък спад в експозицията към рисково претеглени активи и увеличаване на капитала с 4,2 млрд. долара, финансирано отчасти от 9,9% дял, придобит от саудитците.
Капиталовите пазари обаче реагираха скептично. Credit Suisse отбеляза значителен отлив на управлявани активи, докато суаповете за кредитно неизпълнение, застраховащи притежателите на облигации срещу фалит на дадена компания, нараснаха до нови рекордни стойности тази седмица.

Както UBS, така и Credit Suisse разглеждат поглъщането като крайна мярка, предвид значителните пречки и припокриване на подобни сделки, твърдят източници пред Bloomberg. Правителството и кредиторите разглеждат цял набор от сценарии и предстои да се разбере какви допълнителни стъпки ще бъдат предприети освен предпазната мярка за осигуряване на ликвидност.
По-рано през деня анализаторите на JPMorgan Chase & Co., ръководени от Киан Абухосейн, заявиха, че проблемите на Credit Suisse може ще завършат с нейното поглъщане, вероятно от UBS. Свързването с по-големия ѝ конкурент също е един от вариантите, обсъждани в разговорите между Credit Suisse и швейцарските власти наскоро, заявиха запознати по-рано тази седмица.
Анализаторите от Keefe, Bruyette & Woods заявиха след сключването на предпазния механизъм за ликвидност, че новите мерки печелят време на банката, но разпадането ѝ е най-вероятното решение. От Morningstar също заявиха, че разпадането на банката е алтернатива на провеждането на още едно увеличение на капитала, след като в края на 2022 г. тя набра около 4 млрд. долара от инвеститори.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Credit Suisse с проблеми в съда в САЩ
Швeйцapcĸaтa национална бaнĸa щe пoмoгнe нa Сrеdіt Ѕuіѕѕе с милиарди
Ръководители на First Republic Bank са продали нейни акции още преди месеци

Заетите лица у нас в предпенсионна възраст са близо два пъти повече от работещите младежи, сочат данните на Националния статистически институт за работната сила в страната за 2022 година.
Броят на заетите на възраст межди 55 и 64 години възлиза на приблизително 619 300 души през миналата година, като нараства с малко над 20 000 души спрямо предходната 2021 година. Това съответства на коефициент на заетост от 68.2%.
В същото време заетите лица на възраст между 15 и 29 години достигат приблизително 368 600 души през 2022 година. Броят на заетите в тази възрастова група нараства също с около 20 000 души за година, отчитайки коефициент на заетост от 38.5%.
Така през миналата година броят на работниците пред пенсия е приблизително 1.7 пъти по-висок от тези намиращи се в младежка възраст.
На база коефициента на заетост при двете възрастови групи, данните ясно очертават застаряването на работната сила у нас. Това се случва на фона на ускорен ръст на разходите за социални плащания и по-конкретно – разходите за пенсии, които само за първите два месеца на тази година вече докосват 3 млрд. лева, според данните на Националния осигурителен институт, което поставя солидарната пенсионна система под сериозен натиск. 
Липсата на достатъчно работна ръка е пословичен проблем за страната ни, като в последното издание на бюлетина „Месечен обзор на българската икономика“, публикуван на сайта на Министерство на финансите, се посочва, че пазарът на труда е затегнат и „повишеното търсене на труд не може да се посрещне единствено чрез поток от безработни към заетост, а е необходимо и по-силно активиране на част от лицата извън работна сила.“
Разходите за пенсии са с 31.5% повече от миналата година

Трябва да се отбележи, че по-ниският коефициент на заетост при младежите, тоест относителен дял на заетите лица от общото население (в съответната група), е драстично по-нисък тъй като лицата в тази възрастова група често са заети с образование или обучение. Според данните на НСИ относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15 – 29 навършени години е 15.1%. На фона на това, относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18 – 24 навършени години е 10.5%.
680 000 българи в активна възраст нито работят, нито учат
От заетите на възраст между 55 и 64 години приблизително 321 400 души са мъже ( коефициент на заетост 73.3%), а близо 298 000 са жени (63.5%). Коефициентът на заетост при лицата на възраст 55-64 години нараства с 3.4 процентни пункта на годишна база през 2022 година, докато увеличението при лицата на възраст 15-29 години е 2.7 процентни пункта.
Заетите у нас нарастват със 74 000 души за година
През 2022 година икономически активните лица на възраст 15-64 навършени години у нас възлиза на 3.19 млн. души или 73.6% от населението в тази възрастова група. Коефициентът на икономическа активност нараства с 1.6 пр. п. спрямо предходната година. Икономически активното население (работната сила) включва всички заети и безработни лица.
Пенсиите в София с 20% по-високи от средното за страната
Общият брой на заетите лица е 3.15 млн. души, от които 1.67 млн. (53.3%) са мъже, а 1.47 млн. души са жени (46.7%). Броят на заетите нараства с приблизително 74 000 души спрямо предходната 2021 година, когато броят достигаше 3.07 млн. души.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 54.2% (60.3% за мъжете и 48.5% за жените).
Колко пенсионери взимат максимална пенсия в големите области в страната?
Заетите лица на възраст 15 – 64 навършени години са 3.053 млн. души. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.4% (73.8% за мъжете и 66.8% за жените). В сравнение с 2021 г. коефициентът се увеличава с 2.3 процентни пункта.
През 2022 г. безработните лица са 140 400 души, от които приблизително 78 200 (55.7%) са мъже и 62 200 (44.3%) – жени.
Коефициентът на безработица е 4.3% (4.5% за мъжете и 4.1% за жените), като в сравнение с 2021 г. намалява с 1.0 процентен пункт.
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 – 29 навършени години е 7.9%.

Относителният дял на продължително безработните лица от всички безработни е 53.8%, а коефициентът на продължителна безработица е 2.3% – съответно 2.5% за мъжете и 2.1% за жените.
През 2022 г. икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1.147 млн., от които 498 500 са мъже и 648 600 са жени. Коефициентът на икономическа неактивност (15 – 64 навършени години) е 26.4% – съответно 22.7% за мъжете и 30.3% за жените.
Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
Броят на обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години е 51 700 или 4.5% от всички икономически неактивни лица в същата възрастова група.
Относителният дял на лицата с висше образование от населението на възраст 25 – 34 навършени години е 33.8%.
Над 13 млн. души са безработни в ЕС: Кои са страните с най-ниска и най-висока безработица?
21% от работниците у нас имат по-висока квалификация от заеманата длъжност
Министерство на финансите: Пазарът на труда у нас е затегнат