Служителите в Брюксел са все по-раздразнени от бизнеса, който иска повече държавни пари и заплашва, че ако не ги получи, ще напусне Европа и ще се премести в Америка.
„Тези искания продължават да валят“, казва разочарован дипломат от ЕС. „Понякога наистина се чудим: дали те са основателни, или компаниите просто се възползват от момента и проверяват докъде могат да стигнат?“
Първият проблем е, че президентът на САЩ Джо Байдън използва огромен пакет от държавни субсидии по Закона за намаляване на инфлацията (IRA), за да изкуши много големи европейски индустриални играчи – като VW и доставчика на батерии Northvolt – да обмислят преместване в САЩ, пише „Политико“.

Вторият проблем е как ЕС реагира на първия.
На фона на опасенията, че европейската индустрия е изправена пред екзистенциален упадък, борбата на Брюксел срещу реформите на Байдън включва повече свобода на действие за страните от ЕС да предоставят повече държавна помощ на икономиките си и цели за по-голяма самообезпеченост. С Китай, който вече доминира във веригите за доставки на зелени технологии, това се превръща в глобална надпревара в субсидирането – а това е мечтата на всеки лобист.
„Разбира се, че тези заплахи са част от лобистка стратегия“, казва един бизнес лобист, пожелал анонимност.
Залогът е не само бъдещата жизнеспособност на европейското производство, ако планът на Брюксел се провали, но и самите основополагащи принципи на свободната пазарна икономика, върху които е изграден ЕС. Рискът за правителствата на ЕС е усилията им да се провалят, бизнесите да се преместят или да се разпаднат, а по пътя да се похарчат колосални суми от парите на данъкоплатците.
Въпреки това Брюксел не може да не прави нищо.
Следващата седмица националните лидери ще се съберат в белгийската столица за среща на върха на ЕС, където ще обсъдят как да направят европейската икономика по-конкурентоспособна. Голяма част от това ще бъде изграждането на капацитет за индустриите на бъдещето, като електромобили, батерии и генератори на възобновяема енергия, като слънчеви панели и вятърни турбини.
Това е идеалният момент за компаниите да увеличат исканията си за европейско законодателство в подкрепа на бизнеса и повече средства за държавна помощ. Мултинационалните компании заплашват да преместят своя завод за автомобили или батерии на друго място или най-малкото да отложат окончателните инвестиционни решения, което ще струва на ЕС работни места, данъци и глобална икономическа тежест. Такива като производителя на чипове Intel произведоха предупредителни изстрели, а Tesla наскоро обяви промяна на стратегията си от Европа, за да се възползва от субсидиите на САЩ.
Когато главният изпълнителен директор Илон Мъск търсеше подходящо място за европейския т.нар. гигазавод на Tesla в края на 2010 г., той получи отношение разстлан червен килим и обещания за големи субсидии в Германия, Нидерландия и Белгия, за да го убедят да направи многомилиардната инвестиция в техните страни.
„Ще разгледаме възможностите там“, заяви Никлас Валберг, вицепрезидент по партньорствата на Volvo Group, относно новия пакет от данъчни облекчения в САЩ. „Но Европа също е много важна за нас. Трябва да видим, че Европа се опитва да поеме водеща роля за екологичния преход в световен мащаб.“
В частен план автомобилните лобисти казват, че пазарлъка за субсидии е само част от играта. „Човек би се чудил на способностите за управление на бизнеса на мултинационалните компании, ако те не използват това като разменна монета“, казва Холгер Гьорг от Института за световна икономика в Кил.
Нещо повече, не само европейските и американските марки са на пазара за държавни помощи за финансиране на чисти технологии. Китайските фирми, доминиращи в производството на батерии, също са в играта.
„Всеки човек, когото познавам и който работи в областта на автомобилостроенето, се е опитвал да бъде ухажван от китайска компания“, казва един лобист на автомобилен производител.
ЕС смята, че вече отговаря на исканията на бизнеса с набор от мащабни промени в политиката, отклонявайки се от десетилетния си либерален икономически подход.
В четвъртък Европейската комисия стартира своя Закон за нулево потребление в промишлеността, който е част от нейната Зелена сделка за промишлеността. Миналата седмица Брюксел представи планове за по-нататъшно смекчаване на кризисното правило за държавните помощи, включително нови правила за субсидиране на редица стратегически важни технологии.
От решаващо значение е, че предложението позволява на държавите от ЕС да предлагат същото ниво на подкрепа за компаниите, каквото те биха могли да получат в чужбина, като част от клауза за „съответстваща помощ“ – по този начин те се изравняват със САЩ.
„Изглежда, че Законът за намаляване на инфлацията прави точно това, от което всички се страхуваха и критикуваха: започва надпревара за субсидии“, каза Дейвид Клейман, експерт по търговията в мозъчния тръст Bruegel. „Сега големите мултинационални корпорации могат да разиграват оферти между ЕС и САЩ.“
Инфлацията нараства в десет страни от ЕС през февруари
Клейман нарече това „психологическа игра“ за повишаване на цената, като посочи заплахата на германския автомобилен производител Volkswagen да „изчака“ отговора на ЕС на IRA, преди да вземе решение за местоположението на планирания завод за батерии. Шефът на отдела за батерии на Volkswagen Томас Шмал се включи в LinkedIn този месец, за да изброи редица искания, включително ограничаване на цените на енергията, ако политиците очакват компанията му да реализира обявените инвестиции в заводи за производство на батерии в Залцгитер, Германия, и Валенсия, Испания.
„Условията на IRA са толкова привлекателни, че Европа рискува да загуби надпреварата за милиарди инвестиции, които ще бъдат решени през следващите месеци и години“, написа Шмал. Само няколко дни по-късно той пое водеща роля при обявяването на многомилиардна инвестиция на Volkswagen в Канада, където производството отговаря на условията за субсидии по IRA.
На фона на тези предупреждения се наблюдава отпор. Миналата седмица контингент от бунтовнически държави от ЕС предупреди Комисията, че разхлабването на контрола върху субсидиите в блока ще застраши хармонията на вътрешния пазар.
Геерт Буржоа, член на ЕП от групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), предупреди, че отпускането на ограниченията върху субсидиите ще доведе до нова надпревара за пари в самия ЕС след битката със САЩ, започната от Закона за ограничаване на инфлацията. „Това е неправилно разпределение на публичните средства и е в ущърб на заетостта и потребителите в по-малките държави-членки“, заяви Буржоа.
„Европа не може да отвори шлюзовете на субсидиите“, заяви Юлия Полисканова от Transport & Environment, група за кампании за чист транспорт. „Само парите не са отговор. Но въпросът е, че парите са единствената политика на САЩ в областта на климата“, каза Полисканова.
Пробизнес ориентираната Европейска народна партия (ЕНП) напоследък се опитва да блокира или измени редица екологични разпоредби на ЕС поради опасения, че те подкопават конкурентоспособността.
Гьорг от Института за световна икономика в Кил предупреди, че хвърлянето на субсидии няма да промени дългосрочните инвестиционни решения. Той посочи други фактори, като например размера и потенциала на пазара, местоположението на доставчиците или икономическата и политическата стабилност в региона.
„Фирмите, които така или иначе смятат да се преместят в САЩ, разбира се, с удоволствие приемат тази помощ, която се получава там“, каза Гьорг.
Междувременно европейските мултинационални компании също използват тези изявления, за да оказват натиск върху ЕС или националните правителства, добави той. „Така на практика се дават повече пари на фирми, които вече се справят много добре. От гледна точка на правителствените цели вероятно това не е точно нещото, което искате да правите с парите си“.
 

Застрашената швейцарска банка Credit Suisse ще получи подкрепа от Швейцарската национална банка в размер от 50 млрд. франка (54 млрд. долара), за да подсили ликвидността и да успокои инвеститорите и в опит разпространението на тръгналата от САЩ банкова криза да бъде ограничено. Швeйцapcĸaтa национална бaнĸa щe пoмoгнe нa Сrеdіt Ѕuіѕѕе с милиарди
Базираната в Цюрих банка, която има дълбоки корени в швейцарската и световната икономика, е в процес на преструктуриране, за да се възстанови след серия скандали, загуби и промени в управлението.
Ето как се развива Credit Suisse в продължение на своята 167-годишна история, обобщава Reuters.
1856 г. – Политикът и бизнесмен Алфред Ешер основава Schweizerische Kreditanstalt – SKA, за да финансира разширяването на железопътната мрежа в страната и да подкрепи индустриализацията на Швейцария.
1870 г. – SKA отваря първото си задгранично представителство в Ню Йорк.
1876 г. – Банката се мести в нов централен офис на „Парадеплац“ в Цюрих. Първият ѝ клон извън Цюрих е открит в Базел близо 30 години по-късно.

1934 г. – В Ню Йорк е основана инвестиционната банка First Boston, която половин век по-късно ще бъде придобита от Credit Suisse.
1939 г. – SKA създава Швейцарско-американска корпорация с фокус върху застрахователния и инвестиционния бизнес.
1962 г. – SKA придобива White, Weld and Co в Цюрих от американската инвестиционна банка White Weld и я преименува на Clariden Finanz.
1964 г. – SKA получава пълен лиценз за банкова дейност в Ню Йорк.
1977 г. – Скандал с пране на пари, известен като аферата „Киасо“, причинява сериозна загуба на банката и води до преструктурирането ѝ в международна финансова група.
1982 г. – SKA става първата швейцарска банка с място на Нюйоркската борса чрез подразделението ѝ SASI. Основана е CS Holding, за да отговаря за промишлените компании.
1988 г. – CS Holding купува 45% от First Boston като част от спасителна сделка и го преименува на CS First Boston. Двете банки се групират десетилетие по-рано, за да оперират съвместно на Лондонската борса.
1989 г. – CS Holding става компания майка на SKA.
1990 г. – Групата взема контролния пакет на американската инвестиционна банка CS First Boston и купува швейцарската частна банка Bank Leu.
1993 г. – Банката купува Volksbank, 4-ата най-голяма банка в Швейцария, а година по-късно придобива и Neue Aargauer Bank.
1997 г. – Вследствие на предприета реорганизация CS Holding става Credit Suisse Group, а от името ѝ отпада SKA. Банката придобива застрахователя Winterthur, който е неин стратегически партньор.
1999 г. – Групата придобива бизнеса за управление на активи на Warburg, Pincus & Co, а година по-късно и компанията от Wall Street Donaldson, Lufkin & Jenrette.

2002 г. – При реорганизацията на групата са създадени две компании – Credit Suisse Financial Services и Credit Suisse First Boston, а 2 години по-късно е отделена и Winterthur,
2005 г. – Credit Suisse Financial Services и Credit Suisse First Boston се сливат и вторият бранд отпада.
2006 г. – Winterthur е продаден на френския застраховател AXA.
2007 г. – Групата обединява 4 звена за частно банкиране и търговия с ценни книжа в Clariden Leu.
2007-2008 г. – Банката оцелява по време на глобалната финансова криза, без да ѝ се наложи да бъде подкрепена от държавата, за разлика от конкурента си UBS.
2012 г. – Групата поглъща Clariden Leu и обединява звената за частно банкиране и управление на активи в едно подразделение.
2013 г. – Купен е бизнесът за управление на активи на Morgan Stanley в Европа, Близкия изток и Африка.
2015 г. – Под ръководството на главния изпълнителен директор Тиджан Тиам групата се разделя на 3 звена за управление на активи, поддържани от две подразделения за инвестиционно банкиране.
2020 г. – През февруари избухва скандал, свързан с тайно наблюдение, което води от напускането на Тиам. През март фалира американският инвестиционен фонд Archegos и нанася щети на Credit Suisse за 5,5 млрд. долара. Същия месец на банката са налага да замрази други 10 млрд. долара, свързани с фондове на фалиралата британска финансова компания Greensill Capital, продадени на клиенти като нискорискови продукти. Credit Suisse ще плати глоба от 5,28 млрд. долара на САЩ

2021 г. – Антонио Орта-Осорио подава оставка като президент на групата по-малко от 9 месеца, след като е избран на поста заради нарушаване на COVID ограничения и е наследен от Алекс Леман.
Юли 2022 г. – Експертът по преструктуриране Улрих Кьорнер е избран за главен изпълнителен директор на мястото на Томас Готщайн и започва стратегически преглед на банката.
Октомври 2022 г. – Обявен е план за префокусиране на групата към банкиране за богатите, включващ повишаване на капитала с 4 млрд. швейцарски франка, съкращаване на 9000 служители до края на 2025 г. и отделяне на инвестиционното банкиране в CS First Boston. Саудитската национална банка купува 9,9% от активите на банката.
Март 2023 г. – Годишният доклад на Credit Suisse признава наличието на „съществени слабости“ във вътрешния контрол върху финансовото отчитане и стабилизиране на отлива на клиенти, но не и „обръщане на тенденцията“. Акциите на банката падат с 30%, след като СНБ обявява, че няма да увеличи дела си в Credit Suisse заради регулаторни проблеми. Швейцарската национална банка спасява банката с финансова подкрепа от 50 млрд. франка, за да спре разрастването на банковата криза. Швейцарските власти обявяват, че Credit Suisse отговаря на „всички капиталови и ликвидни изисквания, наложени на системно важните банки“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Акциите на Credit Suisse пак тръгнаха надолу, европейските пазари се повишиха
Credit Suisse с проблеми в съда в САЩ
Европейските борси се повишиха, след обявяването на заема за Credit Suisse
След затишието: Нов срив на акциите на Credit Suisse върна притесненията в банковия сектор