Колапсът на Credit Suisse за няколко милиарда евро може да означава спасение за притежателите на ипотечни кредити, тъй като Европейската централна банка смята да сложи край на повишаването на лихвените проценти. „Сътресенията на финансовия пазар може да свършат част от работата на ЕЦБ, ако потиснат търсенето и обуздаят инфлацията“, коментира президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, цитирана от световните агенции.
„Ясно е, че напрежението във финансовата стабилност може да окаже влияние върху търсенето и всъщност може да свърши част от работата, която иначе би била свършена от паричната политика и повишенията на лихвените проценти“, заяви Лагард пред Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП.
Миналата седмица ЕЦБ повиши лихвените проценти с 0,5 пр. п., като лихвеният процент по депозитите достигна 3 %а, за да се справи с инфлацията, която остава 4 пъти над целевата от 2%. ЕЦБ вдигна лихвите по план въпреки банковите сътресения

Решението дойде въпреки призивите да бъде спряно, за да се проследи как ще се развият сътресенията в банковата система. Но според пазарните наблюдатели друго планирано увеличение от 0,5 пункта до 3,5% може да няма и следващото заседание на ЕЦБ на 4 май ще бъде последвано от пауза.
Министърът на публичните разходи Паскал Донаху каза, че в момента „рисковете се наблюдават много внимателно“.
„Ние сме регулирали нашите банки много по-добре, за да запазим сигурността на банковата система. Трябва да бъдем спокойни и да осъзнаем колко бързо могат да се променят нещата“, подчерта Донаху.

Федералният резерв на САЩ и Bank of England предстои да обявят решенията си за лихвите.
„Може да дойде момент, в който централните банки да нямат друг избор, освен да оставят опасенията за инфлацията на заден план и да намалят лихвените проценти, за да укрепят доверието“, заяви Вики Редууд, бивш служител на Bank of England, който съветва изследователската група Capital Economics.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След като ЕЦБ вдигна лихвите: Европейските борски пак тръгнаха надолу
След подкрепата на Швейцарската национална банка: Европейските борси тръгнаха нагоре
Минимален спад на годишната инфлация в еврозоната през февруари

Банковата система на САЩ се стабилизира след решителни действия от страна на регулаторите, но могат да са оправдани по-нататъшни стъпки за защита на вложителите в банките, ако по-малките институции страдат от теглене на депозити, което да заплаши от още по-голям зараза в сектора. Това планира да каже по-късно днес министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън по време на конференция на Американската асоциация на банкерите, съобщава Ройтерс.
В извадки от подготвеното изказване на банкерската конференция, Йелън също така посочва, че стъпките на правителството, предприети през последните дни за защита на незастрахованите депозити в двете фалирали банки (Silicon Valley Bank и Signature Bank) и създаване на нови механизми за ликвидност на Федералния резерв, са показали „решителен ангажимент да се предприемат необходимите стъпки, за да се гарантира, че спестяванията на вложителите и банковата система остават в безопасност“.
Американски банки поискаха правителството да гарантира всички депозити
Йелън, говорейки повече от седмица след като Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC) затвори фалиралите SVB и Signature Bank, съшо така се очаква да каже, че „решителните и силни“ действия са засилили общественото доверие в банковата система на САЩ и в защита на американската икономика.

„Стъпките, които предприехме, не бяха фокусирани върху подпомагане на конкретни банки или класове банки. Нашата намеса беше необходима, за да защитим по-широката банкова система на САЩ“, посочва Йелън в очакваното по-късно днес изказване, откъси от които бяха публикувани от Министерството на финансите. „Подобни действия биха могли да бъдат оправдани, ако по-малки институции страдат от теглене на депозити, което крие риск от зараза“, посочва финансовият министър.
Тя също така посочва, че вярва, че действията на FDIC, Федералния резерв и Министерството на финансите са намалили риска от по-нататъшни банкови фалити, които пък биха довели до загуби във финансирания от банките Фонд за гарантиране на депозитите.
Предоставените от финансовото министерство извадки от предстоящото изказване на Джанет Йелън не предоставят подробности за това какви допълнителни действия могат да са оправдани.
Йелън каза, че новият механизъм за банково срочно финансиране на Фед и заемите с отстъпка работят, за да осигурят ликвидност на банковата система и общите изходящи потоци на депозити от регионалните банки са се стабилизирали.
 Ходът през миналата седмица на големите банки в САЩ да депозират 30 милиарда долара в затруднената First Republic Bank „представлява вот на доверие в нашата банкова система’, добавя тя.

Конфликтът Русия-Украйна и свързаните с него последици като нарастваща инфлация и опасенията относно международната стабилност и несигурността на веригата за доставки оказват негативно влияние върху икономическите перспективи. Това става ясно от проучването за нагласите на финансовите директори в Централна и Източна Европа, проведено от „Делойт“.
Икономически перспективи
Средният очакван растеж на БВП в Централна Европа за 2023 г. е 0,33%, в сравнение с 2,30% през 2022 г. и 0,25% през 2021 г. Около 50% от финансовите директори изчисляват, че БВП ще бъде на нива до 0,5%, в сравнение с 18% през 2022 г. За пазара на ЕС 51% от финансовите директори оценяват, че очакваният среден ръст ще бъде под 0,5%. През 2022 г. 56% от анкетираните прогнозират, че БВП ще надхвърли 2,5%, а през 2023 г. само 10% (спад с цели 46 п.п.). В своите прогнози за 2023 г. 9% от финансовите директори, базирани в еврозоната, в сравнение с 68% миналата година (32% през 2021 г.) очакват БВП в техните страни да нарасне с повече от 2,5%.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Оценките за нивата на безработицата не показват положителна тенденция. 68% от финансовите директори смятат, че безработицата в страната им ще се увеличи. Само 8% от финансовите директори вярват, че безработицата ще намалее в сравнение с 30% през 2022 г.
От години финансовите директори прогнозират увеличение на CPI (индекса на потребителските цени)- тази година 70% от анкетираните оценяват по-нататъшен растеж (91% през 2022 г., 62% през 2021 г.). 22% от финансовите директори очакват намаляване на инфлацията, в сравнение с 5% през 2022 г., което е свързано с текущото високо ниво на инфлация.

Бизнес среда
Финансовите директори, участващи в тазгодишното проучване, са видимо по-малко оптимистични, от миналата година. Както се наблюдава, нивото на външна финансова и икономическа несигурност, пред която е изправен бизнесът, е високо (увеличава се до 61% от 50% през 2022 г.). Делът на очакващите ниско ниво на несигурност е 6%. Само 2% от финансовите директори от страните от еврозоната очакват ниско ниво на несигурност.
Финансовите директори изчисляват, че повечето разходи на компаниите ще продължат да растат през следващите 12 месеца. Повече от 90% от анкетираните прогнозират, че разходите за работна сила и общите разходи за производство/доставки ще се увеличат. Те не очакват значителни повишения на ДДС и корпоративния данък. Около 80% от финансовите директори прогнозират, че транспортните разходи, дълговете и свързаните с бизнеса услуги също ще се увеличат.
Финансовите директори считат, че намаленото вътрешно търсене (45%), геополитическият риск (45%) и недостигът на квалифицирани специалисти (42%) ще бъдат основните източници на безпокойство за бизнеса в региона на Централна и Централна Европа през 2023 г. Недостигът на професионалисти регистрира най-високото процентно намаление от 2022 г. (със спад от 22 процентни пункта). След като през последните години беше нисък, този път геополитическият риск заема равностойно първо място, наред с намаленото вътрешно търсене.
Както миналата година, повечето финансови директори очакват нивото на дейностите по сливания и придобивания в техните индустрии да се повиши през следващата година (47%, в сравнение с 55% миналата година). Междувременно една трета от анкетираните не очакват промяна.
Ръст на компаниите
При перспективата за ръст на компаниите, точно както при икономическите и бизнес перспективи, се наблюдава негативна тенденция. Индексът на доверието е намалял до 7%, в сравнение с 26% през 2022 г. Само 25% от финансовите директори са оптимисти относно финансовите перспективи за своите организации, в сравнение с 40% миналата година. 43% от анкетираните имат негативни очаквания по темата.
Резултатите от проучването показват, че според 42% от финансовите директори оперативните маржове ще намалеят (32% през 2022 г.). Само 25% от анкетираните смятат, че те ще се увеличат (спрямо 37% през 2022 г.).
Оценките на капиталовите разходи (CAPEX) показват лека негативна тенденция. 36% от участниците в проучването смятат, че CAPEX ще се увеличи, в сравнение с 46% през 2022 г. и 37% през 2021 г. 29% от финансовите директори посочват, че техните компании очакват намаление на капиталовите разходи. Най-значително намаление се прогнозира в сектор Строителство, Бизнес и професионални услуги и Технологии, медии, телекомуникации.
Много от финансовите директори във всички страни планират да продължат експанзивните си стратегии на база органичен растеж, растеж на съществуващи пазари и дигитализация. Намаляването на разходите е основен приоритет само за 9% от финансовите директори, което потвърждава, че няма ясна тенденция към по-отбранителни стратегии в Централна Европа.
Следващите 12 месеца е малко вероятно да доведат до значителни промени в нивата на капитала на компаниите. Както и през 2022 г., половината от анкетираните не очакват промяна в тази област.
Проучването за нагласите на финансовите директори в ЦИЕ е проведено между октомври и декември 2022 г. сред представители от 15 държави: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.
“Бизнес средата в региона е сериозно повлияна от войната в Украйна, която коренно променя икономическата среда. Преди началото на военния конфликт тя се характеризира се основно с експанзионистични планове, водени от очакването, че основните въздействия на пандемията от COVID-19 са вече зад нас. В настоящата геополитическа ситуация, обаче, едва ли е изненадващо, че финансовите директори чувстват външен натиск върху компаниите, който засилва тяхната несигурност (заради недостига и растящите цени на суровините, стоките, енергетиката и транспорта, които водят до високи нива на инфлация и частични прекъсвания на веригите на доставки). Ето защо неизбежно финансовите директори отчитат и рекордни нива на риска.“ – коментира Силвия Пенева – управляващ съдружник на Делойт България.
 

Предложенията за промени в двете наредби – за командировъчните в страната и тези в чужбина, ще влязат в дневния ред на заседанието на Министерския съвет в сряда. Това потвърди вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
На т.нар. тристранка и синдикатите, и работодателските организации подкрепиха двете наредби.
„Съображение беше изказано от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за част от разпоредбите, които се предлагат, не следва да бъдат предмет на колективното трудово договаряне“, посочи Лазар Лазаров и добави, че БТПП подкрепят проекта на наредба.
Двойно нараства размерът на дневните командировъчни за страната, като последните са коригирани през 2008 г. „Увеличаване на т.нар. дневни със 100% от 20 на 40 лева в случаите, когато имаме нощувка. Когато няма – съответно увеличението е от 10 на 20 лв.“, посочи вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров. За първи път от 20 години: Вдигат командировъчните за чужбина

Отпада задължителното заверяване на командировъчните, т.нар. подписване или подпечатване, като документът ще може да се издава и в електронен формат. От БТПП изразиха несъгласието си парите за командировки да се договарят и в по-високи размери в колективни трудови договори.
„Не се ангажират синдикатите нито с подобряване на дисциплината, нито с повишаване на производителността, нито пък носят пред някого отговорност за доброто управление на предприятието“, заяви председателят на работодателската организация Цветан Симеонов.
Любослав Костов от КНСБ подкрепи предлагането на по-високи размери на командировъчните както за тези в страната, така и за тези в чужбина.

Синдикатите обаче искат да се изработи автоматичен механизъм, който да отчита инфлацията. „За да не стигаме втори път до ситуация, в която 15 или 20 години да не променяме нещо, което очевидно е остаряло и не отговаря на обективната икономическа действителност“, обясни Костов.
С друг проект на постановление внесен от Министерство на финансите, се предлага повишение на дневните командировъчни в чужбина, съобразно жизнения стандарт в държавата, в която ще пътува командированият. Така размерът на дневните пари може да варира от 39 евро (за Словакия) до 59 евро (за Великобритания) в рамките на Европа. За последно промяна в тази наредба е правена през 2004 г. Българи в командировка ще вземат колкото западноевропейците
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В ЕС се договориха за условията за командированите работници
Вдигат двойно командировъчните на шофьорите
4 неща, които ще са ви от полза при командировка