Ако не сте си платили задължение, дори и то да е глоба от КАТ, няма да можете да продадете колата си, апартамента си, къщата си и какъвто и да е имот. Тази идея за промяна на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вече публикувана на обществено обсъждане от финансовото министерство.
Причината за готвената промяна – да се събират повече данъци. За целта нотариусите ще получат онлайн достъп до регистрите на НАП, за да проверяват имат ли продавачите „подлежащи на принудително изпълнение публични задължения“. Ако се установят такива, нотариусите ще изповядват сделката едва след тяхното заплащане. Може при сключването на договора или в нотариалия акт да се впише изрично, че продавачът има да плати задължение и какво е то, пише в. „Сега“.
ОЩЕ: По-високи заплати за данъчните, ако съберат повече данъци – обещание от служебното правителство
Предвижда се още една промяна, която ще затегне примката за длъжниците – нотариусите да проверяват и да спират сделки за всякакви просрочени задължения, установени от НАП, а не само за данъци, мита и осигурителни вноски, както е в сегашните разпоредби. Това означава, че ще се проверява още за неплатени в срок общински данъци и такси, глоби, включително наложени от КАТ, имуществени санкции, конфискации, недължимо платените, надплатени или неправомерно получени или усвоени средства по програми и фондове на Европейския съюз, лихвите върху такива вземания и някои други вземания, обявени за публични. Нотариусите ще имат достъп до всички подобни задължения на клиентите си.
Нотариус, който състави акт при неспазване на разпоредбите,  отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от прехвърлителя или от учредителя, пише в проекта за изменение на ДОПК.
В момента при продажба на имоти и моторни превозни средства продавачът декларира писмено, че няма задължения към хазната – данъци, мита и осигурителни вноски. Има, разбира се, и опция купувачът да плати задълженията на продавача, но да ги приспадне от цената.
Идеята да се сложи такава спирачка на покупко-продажбите на движимо и недвижимо имущество е заради установени много случаи, при които продавач не посочва задълженията си при изповядване на сделката с цел да получи пълната сума. Проверка на случаен принцип от НАП-София е показала, че само за два месеца – февруари и март на 2017 г. – в резултат на тези нарушения щетата за държавния бюджет била за 6,4 млн. лв.
ОЩЕ: Правителството предлага промени в данъчните закони, за да се запуши дупката в бюджета

Служебният земеделски министър Явор Гечев така и не се появи на протест на земеделци в Северна България, които блокираха за кратко главния път Разград – Търговище в района на село Трапище. Протестът е прозаичен – драстично вдигане на цената на водата от „Напоителни системи“. Затова хората искат поевтиняване на живителната течност във всички региони на страната и за всички водоползватели.
Както писа в. „Сега“, докато земеделският министър се бори с овладяване на високите цени на храните, подопечното му държавно дружество „Напоителни системи“ вдигна тарифата за помпена доставка на вода за сезон 2023 с над 200% за 2-ро стъпало и с над 300% за 3-то стъпало. Това предизвика възмущението на производители на плодове и зеленчуци, на ориз и дори на зърнени култури. Те обявиха, че са изправени пред невъзможност да покрият разходите и без яснота на каква цена ще бъде тазгодишната реколта.
В опит да тушира напрежението и протестите, аграрното министерство обяви преди две седмици, че като временна помощ ще покрие разликите в цената на поливната вода в сравнение с миналогодишната.
Макар да не отиде на протеста, земеделският министър Явор Гечев все пак коментира, като заяви, че не можело толкова бързо да има компенсации, защото трябвало разрешение от Европейската комисия за държавна помощ. „Говорил съм с финансовия министър да се осигурят средства между 3 и 18 млн. лв. Но не може да стане за два дни“, каза министърът.
Гечев обаче се появи при зърнопроизводителите да ги успокоява как от ЕС ще дойдат 16 млн. евро и с тях те щели да бъдат компенсирани заради безмитния внос на украинско зърно в ЕС. Българските зърнари отдавна са галено дете на селското ни стопанство – с най-апетитни евросубсидии и интересно защо не могат да понесат конкуренция.
Още преди 2 седмици министърът предупреди, че безплатна вода за напояване не може да се осигури, защото ще се възприеме от Брюксел като непозволена държавна помощ. Тогава засегнатите земеделци поискаха да разберат как така от две години Румъния осигурява безплатна вода за поливни нужди, а за България това ще е непозволена държавна помощ. Министърът и неговите заместници обещаха да проверят случая.
ОЩЕ по темата: По-ниски такси за земеделците, спазващи лимита за водоползване
„До момента обаче няма нищо черно на бяло за поетите ангажименти, а земеделците трябва да сключат новите си договори с „Напоителни системи“. В началото на април започва поливането и торенето на насажденията с ягоди и малини“, посочи пред БНР Божидар Петков – председател на Българската асоциация на малинопроизводителите. „Ние сме първите, които влязохме в проблема, но той ще застигне всички след 1,5 – 2 месеца. Нашият сигнал е сигнал за проблеми в цялата държава и в цялата система за „Напоителни системи“, каза още Петков.
„Очаквахме, че щом има такова политическо изявление, ще последват и нормативни актове. От 9 март, когато беше нашата среща в „Напоителни системи“ до днес нямаме в писмена форма потвърждение на обещанието на зам.-министър Джиков. Смятаме, че това е една поредна лъжа, тупане на топката. Имаме сериозни притеснения, че това е само протакане на времето. Нашата основна цел не е да правим протести, а да работим и да сядаме на масата за диалог, когато имаме проблем“, обясни Петков.
Близо 500 земеделски стопани се включиха в протеста. „Напоителни системи“ повиши цената на водата в пъти. За да отгледаме един декар праскови трябва да платим около 800 лв. Това е пагубно, както да отгледаш такива праскови, така и да ги продадеш“, посочи Николай Колев от Съюза на дунавските овощари.
ОЩЕ по темата: Въвеждат се две цени за напояване

Международният валутен фонд (МВФ) съобщи, че е постигнал споразумение на ниво персонал с Украйна за финансиране на стойност 15,6 млрд. долара. Очаква се първият заем на организацията за страната във война да бъде одобрен през следващите седмици, предаде BBC.
Това ще бъде и един от най-големите финансови пакети, които Украйна е получавала след нахлуването на Русия на територията ѝ.
Наскоро МВФ промени правило, което позволява отпускането на заеми на държави, изправени пред „изключително висока несигурност“.
„Нахлуването на Русия в Украйна продължава да оказва опустошително въздействие върху икономиката: активността се е свила с 30% през 2022 г., голяма част от капиталовите запаси са унищожени, а равнището на бедност се е повишило. Програмата е разработена в съответствие с новата политика на фонда за отпускане на заеми при изключително висока степен на несигурност и се очакват сериозни гаранции за финансиране от донорите, включително Г-7 и ЕС“, заяви официалният представител на МВФ Гавин Грей, предаде БГНЕС.
Грей заяви също, че споразумението ще „мобилизира широкомащабно преференциално финансиране“ за Украйна от международни донори и партньори, без да дава повече подробности. МВФ очаква украинската икономика да отбележи леко свиване или дори растеж през тази година.
ОЩЕ по темата: Дания създава фонд за подпомагане на Украйна в размер на почти 1 млрд. евро
Украинският министър-председател Денис Шмихал заяви, че траншовете от МВФ ще помогнат на страната „да финансира всички критични разходи и да осигури макроикономическа стабилност, както и да засили взаимодействието ни с други международни партньори“.
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, която направи изненадващо посещение в Украйна миналия месец, също коментира: „Амбициозната програма на МВФ с подходящи условия е от решаващо значение за подкрепа на усилията на Украйна за реформи“.
САЩ са най-големият акционер в МВФ и най-големият донор на Украйна по отношение на изразходваните средства.
По-рано тази година американският президент Джо Байдън обяви още близо половин милиард долара американска военна помощ за Украйна. Това е в допълнение към 112-те милиарда долара, похарчени от Конгреса само през 2022 г. С военната помощ, която представлява повече от половината от разходите на САЩ за Украйна, се заплащат безпилотни самолети, танкове, ракети и други системи за боеприпаси, както и обучение, логистика и разузнавателна подкрепа.
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари миналата година в конфликта продължават да се влагат пари от цял свят. Миналата седмица МВФ съобщи, че изпълнителният му съвет е одобрил промяна в правилата, която да позволи финансиране на държави, изправени пред „изключително висока несигурност“. Без да споменава Украйна, от фонда заявиха, че мярката се прилага за държави, които изпитват „екзогенни сътресения, които са извън контрола на властите на страната и обхвата на техните икономически политики“.
ОЩЕ: Тройно увеличение на износа ни за Украйна – главно заради износ на нафта