България остава с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, изразен в стандарти на покупателната способност (PPS), в целия ЕС през 2022 г. Според предварителните данни на европейската статистическа агенция Eurostat паритетът е достигнал 59% от средното равнище за ЕС през миналата година.
Това е най-високото ниво на стойността от 1995 г. насам, откакто датират първите данни, налични в Eurostat.
Старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев коментира във Facebook, че добавяме по 2 пр. п. на година през последните 3 години. Според него с ревизията на населението тази стойност вероятно ще премине границата от 60%.

Данните на Eurostat сочат, че за поредна година Люксембург е страната, където БВП на глава от населението е бил най-висок спрямо средното ниво за ЕС. За 2022 г. той е със 161% над средното равнище.
Данните показват серизони различия между страните членки на ЕС относно БВП на глава от населението, използвано, за да се измери икономическата активност. През 2022 г. на второ място сред Люксембург е Ирландия със 134% над средното ниво за ЕС, а на трето – Дания с 36% над средното. След тях се нареждат Нидерландия с 30%, Австрия – 25%, Белгия с 21%, Швеция – 19% и Германия със 17%.
Същевременно страните с най-нисък БВП на глава от населението са България с 41% под средното за ЕС, Словакия – 33% под средните нива и Гърция – 32%.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Разликата между бедните и богатите българи е все по-голяма
Българите последни в ЕС по благосъстояние
ЕЦБ не очаква добри дни за европейската икономика

Увеличение на депозитите с 8,9 процента и на кредитите с 14,8 процента на домакинствата и НТООД (нетърговски организации, обслужващи домакинствата) в края на февруари спрямо същия период на миналата година, отчитат от БНБ в парична статистика за февруари, публикувана от Централната банка.
Статистиката показва, че депозитите на домакинствата и НТООД са 72,977 млрд. лв. (41,3 процента от БВП) в края на февруари, което е увеличение с 8,9 процента спрямо февруари м. г. (8,2 процента годишен ръст през януари т.г.)
Депозитите на нефинансовите предприятия са 40,958 млрд. лв. (23,2 процента от БВП) в края на февруари. Те се увеличават с 27 процента в сравнение със същия месец на 2022 г. (26,6 процента годишно повишение през януари т.г.). 
Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 1,1 процента на годишна база през февруари (16,3 процента годишно повишение през януари т. г.) и в края на месеца достигат 3,824 млрд. лв. (2,2 процента от БВП).
БНБ към финансовия министър: Некомпетентно и безотговорно е да се говори за промяна на курса лев-евроОбщо депозитите на неправителствения сектор са 117,758 млрд. лв. (66,6 процента от БВП) в края на февруари, като годишното им увеличение е 14,3 процента (14,2 процента годишно повишение през януари т.г.), показват данните. Неправителственият сектор обхваща  нефинансовите предприятия, финансовите предприятия (инвестиционни фондове, финансови посредници, финансови спомагатели, каптивни финансови институции и заемодатели, застрахователни дружества и пенсионни фондове), домакинствата и НТООД.
Според статистиката нетните вътрешни активи са 82,829 млрд. лв. в края на февруари, което е увеличение с 4,4 процента спрямо същия месец на м.г. (4,7 процента годишно повишение през януари т.г). В края на месеца основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 83,136 млрд. лв. и нараства спрямо февруари 2022 г. с 4,4 процента (5 процента годишно увеличение през януари 2023 г.), отчита статистиката. През февруари вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 12,1 процента, като достигат 83,653 млрд. лв. (12,7 процента годишно повишение през януари т.г).

В края на февруари кредитите за неправителствения сектор са 81,238 млрд. лв. или 46 процента от БВП, при 80,668 млрд. лв. към януари т.г. (45,6 процента от БВП), показва статистиката. Това е увеличение на годишна база с 12,4 процента (13 процента годишно повишение през януари т.г.). От БНБ посочват, че изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 140,5 млн. лв. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 140,5 млн. лв. (в т. ч. 1,7 млн. лв. през февруари т.г.), като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити.
Според статистиката кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през февруари (9,9 процента годишно повишение през януари т.г.) и в края на месеца достигат 41,490 млрд. лв. (23,5 процента от БВП). 
Кредитите за домакинствата и НТООД са 33,655 млрд. лв. (19 процента от БВП) в края на февруари, показват още данните. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 14,8 процента (14,8 процента годишно повишение през януари 2023 т.г.). Увеличение с 18,1 процента на годишна база бележат жилищните кредити, които възлизат на 16,816 млрд. лв. (17,9 процента годишно увеличение през януари т. г.)
Потребителските кредити се увеличават с 12,3 процента спрямо февруари 2022 г. и възлизат на 15,209 млрд. лв. (12,5 процента годишно повишение през януари т.г). На годишна база другите кредити, в което се включват и средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, нарастват със 7,7 процента (8,9 процента годишно повишение през януари т. г.), като достигат 401,7 млн. лева, показва статистиката.
Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават с 11,9 процента на годишна база през февруари  (12,1 процента годишно повишение през януари т.г.) и в края на месеца са 432,8 млн. лева.Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 6,094 млрд. лв. (3,4 процента от БВП) в края на февруари. В сравнение със същия период на миналата година те се увеличават с 27,5 процента (27 процента годишно повишение през януари 2023 г.), показват данните.
Нетните чуждестранни активи са 86,444 млрд. лв. в края на февруари при 85,493 млрд. лв. в края на януари 2023 г., показват още данните. Те нарастват с 20,3 процента в сравнение с февруари м. г. (19,6 процента годишно повишение през януари т. г.). През февруари чуждестранните активи се увеличават с 19,2 процента (19,6 процента годишен ръст през януари т.г.), като достигат 102,329 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 15,885 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 13,5 процента (19,8 процента годишно повишение през януари 2023 година).

От страна, през която преминаваше руски природен газ, България се превръща в активен разпределител на газ от различни източници. Това заяви в Брюксел българският президент Румен Радев. Той поясни, че това става благодарение на споразумението за достъп до турските терминали за втечнен газ, споразуменията с Гърция и изграждането на новите газови връзки, включително и със Сърбия, започнало на 1 февруари.
По думите на държавния глава България е търсен партньор и решаващ фактор за енергийната сигурност в региона.
В края на април в България ще пристигне и президентът на Азербайджан Илхам Алиев и ще бъде подписан меморандум, с който да се официализира инициативата Solidarity Ring (STRING), чрез която в ЕС ще бъдат доставяни увеличените доставки на газ от Азербайджан, договорени от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен през 2022 г.
„Проектът предвижда обединението на газопреносните мрежи на България, Румъния, Унгария и Словакия, като Австрия също има интерес да участва“, допълни още Румен Радев.
Радев е в Брюксел за заседанието на европейските лидери, в което част от темите засягат енергетиката. Българският президент подчерта, че страната ни ще настоява всички ядрени технологии да бъдат включени като част от зеления преход, а не само малките модулни реактори и реакторите от ІV поколение, още в процес на разработка.

Освен това българският президент беше категоричен, че страната ни няма да участва в съвместната доставка на снаряди за Украйна, но ще увеличи производството, за да попълни българските запаси и запасите на страните от ЕС и НАТО. Той обаче не отговори каква ще бъде позицията ни, ако някоя от държавите, на които доставяме снаряди, поиска да ги даде на Киев.
В съвместните доставки на муниции за украинските военни се включват 17 държави от ЕС и Норвегия, а извън инициативата, освен България и Унгария, са още и Полша, Литва и Латвия, обяви преди дни Европейската агенция по отбрана на своя сайт.
„България има интерес и към внедряване на технологии за производство на 155-мм снаряди, които са стандарт на НАТО“, допълни още държавния глава.
Президентът не отговори дали ще подкрепи идеята за използването на замразени руски активи за възстановяването на Украйна с мотива, че това е сложен процес. Радев не даде и информация за обема на замразени руски активи у нас, насочвайки запитването към БНБ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Румъния купува голямо количество азерски газ, ще го получи през България
ЕС насрочи първия търг за общи покупки на природен газ
Русия иска компенсации от България заради спирането на газа